Руските медии сеят тоталитаризъм, фашизъм и ксенофобия

Руските медии сеят тоталитаризъм, фашизъм и ксенофобия

1 views
0

Формирането на обща идентичност у гражданите на Украйна е част от националната сигурност на страната

Татяна Воропаева

Информационният натиск на Русия върху Украйна, който отдавна е прераснал в информационно-психологическа война, деформира не само вътрешната структура на идентификационните матрици на украинските граждани, но и самото съдържание на тези матрици, като предизвиква смислов срив и смислово разминаване в прочита на украинската история и в осъзнаването на украинските национални интереси.

Изследванията, които осъществихме през 1993-2010 г., обозначиха две ярко открояващи се групи граждани с различни смислови идентификационни полета. Онези респонденти, които гледат предимно руски телевизионни канали, драстично се различават от останалите украински граждани. При едните зависимостта от руската пропаганда достига до 72 %, а при вторите – не повече от 8 %.

Във всяка държава информационното пространство е национален стратегически ресурс. Но

украинските власти все още не контролират напълно собственото си информационно пространство.

Дългогодишните ни изследвания сочат, че през последните 18 години дейността на редица руски и украински медии тотално руши информационно-психологическата сигурност на украинските граждани.

Очебийно е деструктивното нахлуване в системата на национални и общочовешки архетипове, деформирането на критериите за обществена преценка, на системата от духовни и културни ценности. Видно е как целенасочено са поддържани и използвани стереотипи от съветската епоха, как са разработвани и прилагани нови информационни технологии за всяване на раздор между Източна и Западна Украйна, как се поддържа курсът за деукраинизация и отчуждаване на населението от Източна и Южна Украйна от общенационалните тежнения.

През периода 2001-2010 г. група учени в Киевския национален университет „Тарас Шевченко” наблюдава деструктивното въздействие на украински СМИ върху формирането на обща идентичност у гражданите на Украйна. Данните недвусмислено доказват, че

мнозинството медии умишлено и целенасочено са въздействали върху съзнанието и подсъзнанието на аудиторията.

Радиостанции като „Шансон“, „Русское радио“, „Взрослое радио“ и други късовълнови предаватели, не само разпространяват руска поп-култура, но и активно сеят сред слушателите си тоталитарна идеология, ксенофобия и фашизъм, руски неоимпериализъм и неосталинизъм. Ето примери:

Позорно е да си руснак без Родина и без Сталин… За Родината! За Сталин!“;

Руският ред набира сили!“;

Братя славяни… още днес гответе списъци на вражеските глутници, гответе списъци!“;

Киев и Минск, Петербург и Москва – всичко това е Рус, Русия!“ и т. н.

Години наред на украинскиите телевизионни зрители бе натрапвана „специфична” национална идея:

Украйна е обречена да се интересува от Русия“ (ICТV, 3.04.2001);

Не можем без Русия“ (1+1, 15.04.2001);

Русия няма да бъде велика без Украйна“ (Украинска телевизия УТ-1, 1.05.2001);

За пълноценното функциониране на Евразийския съюз Украйна ще трябва да пожертва част от суверенитета си“ (1+1, 15.01.2003);

Украинският език е диалект на руския… двата езика се различават помежду си, както звученето на балалайка от акордите на целия оркестър“ (Интер, 10.06.2003);

Единното икономическо пространство е съвкупност от руските земи“ (1+1, 16.11.2003);

Съюзът на славянските държави е неизбежен“ (ICTV, 25.01.2004);

Националната идея не може да бъде малка… Украйна трябва да формира новия свят… да стане лидер на общоруския свят“ (1+1, 22.01.2004).

Така собствениците на редица украински телевизии воюват срещу украинската идентичност, срещу украинската държавност и срещу националния език, като неутрализират всеки опит за консолидация на обществото.

В други телевизии направо назначават руски журналисти, които старателно привличат вниманието на аудиторията към отрицателните страни от живота в Украйна, връщат на въоръжение съветски стереотипи, постоянно вбиват клин между Източна и Западна Украйна, настойчиво насаждат великодержавнически манталитет, тоталитарно съзнание и нео-имперски идеи.

Най-красноречив е примерът с любимеца на Путин, бившият журналист от канал ICTV и днешен главен кремълски телевизионен медиатор Дмитрий Кисельов, който няколко години упорито транслираше зададените му теми: „Предстои разкол на Украйна“, „нов съюз между Украйна и Русия“, „Русия ще наеме под аренда Кримския полуостров“, „пада имиджът на Украйна“. Същият „рицар” на свободното слово безнаказано налагаше представи за украинската култура като за неразвита, маргинална, изостанала и недодялана.

Още на президентските избори през 2004 г. редица „украински” СМИ настойчиво демонизираха образа на Украйна, прилагаха истински информационен тероризъм, за

да вбият клин между гражданите и да разединят източната от западната част на страната.

Днес изглежда странно кой допусна през октомври-ноември 2004 г. национални телевизии да тиражират клипа на украинската Либерално-демократическа партия със слогана „Хохлите стават нация“. На 28 септември 2004 г. кремълският политически технолог Глеб Павловский даде старт на дезинформацията, че разколът на Украйна е свършен факт. Тази „новина” бе тиражирана от всички телевизии в страната и след няколко дни започна антиукраинска канонада:

Не съм съгласен да бъда смятан за непълноценен украинец, само защото родният ми език е руски!“ (ICTV, 11.11.2004);

Границата между Запада и Изтока няма ли да премине и през сърцата ни?“ (Интер, 16.12.2004) и др.

Малко по-късно същият Дмитрий Кисельов откри следващата психологическа кампания със становището, че „Украинското общество е изправено пред кървав избор“.

Бившият президент Леонид Кучма се включва в диалога: “Гражданската война може да се превърне в реалност” (УТ-1, 24.11.2004).

Кризата може да прерасне в гражданска война“ (УТ-1, 28.11.2004), пророкуват телевизионните канали.

Съдържателният анализ на информационния поток доказва, че информационно-психологическата сигурност на украинските граждани бе нарушавана постоянно и изключително нагло. Повечето „послания” на украинските телевизии учудващо точно бяха синхронизирани с новини и коментари в руските медии. Случайност? Съвсем не.

Зад Донбас застава едноверна, еднокръвна и единодушна Русия“; „Политическото и икономическото значение на столицата спада“; „Крим и Русия имат общи исторически корени“; „Нека да решим въпроса за автономията на Донецка област“; „Украйна се превръща във федерална държава“ (ТРК Украина, 15.01.2005); „Украинският Юго-Изток избра съюза с Русия“ (НТВ, 16.01.2005);

В Украйна съжителстват две цивилизации, а не една… източноукраинската и западноукраинската… Предстои неминуемото разчленяване на Украйна“ (ICTV, 5.05.2006);

Украйна се разпада пред очите ни“ (RTVI, 1.06.2005);

Украйна е несъстояла се държава, а украинците не са държавно-творчески народ!“ (НТВ, RTVI, 7.06.2006);

Украйна ли? Няма такава държава! Тя е незаконородено отроче“ (ТРК Украина, 12.07.2006);

“Кога най-сетне руският език ще получи статуса на държавен език в Украйна?” (НТВ, 16.08.2006);

В Лвовска област пламна религиозна война“ (НТВ,18.08.2006);

Украинците искат да говорят на родния си език – руския!“ (УТ-1, 20.08.2006);

До днес в Русия е имало четири империи. Сега ще строим петата… Заедно с Украйна“ (RTVI, 6.09.2006);

Народът иска да се гордее със страната си… Както се гордееше 73 години“ (ТРК Украина, 4.04.2007);

Севастопол е един от градовете на ОНД“ (ТРК Украина, 9.05.2007);

Без Украйна Русия е половин Русия. А без Русия Украйна не съществува“ (RTVI, 12.08.2009).

Украинските журналисти мълчат и не дават отпор, когато гостуващи в студията им лица правят откровено пропагандистки изявления:

Крим е специфичен руски регион“ (ICTV, 21.03.2002);

Ако днес изградим съюз с Русия, ще можем да се изправим срещу цяла Европа… Такъв съюз е неизбежен“ (ICTV, 25.01.2004);

Длъжни сме да разговаряме за историята на общата родина – Руската империя“ (ICTV, 29.10.2004);

Нашият народ произлиза от Съветския съюз“ (5 канал, 27.08.2006);

Без Русия сме кръгла нула“ (5 канал, 28.11.2008);

Украинският език е синоним на бедност“ (Радио Эра, 21.02.2010);

Няма смисъл да се правим на шамани и да викаме: „Украйна е само една!“… Ще има две Украйни, ако трябва – пет или шест… толкова е ясно“ (Радио Эра, 7.05. 2010).

Информационната и психологическа война срещу украинската нация продължава.

Да сложат край на агресията е предизвикателство и въпрос на чест за украинските власти. Защото информационното пространство е призвано да обединява, а не да дели хората в държавата.

Отдавна знаем, че „Който владее информацията, владее света“. Ето защо способността на държавата да отстоява националната си идентичност се е превърнала в проблем за оцеляване на държавата и на нацията.

Главният удар на информационните килъри е насочен срещу:

1) украинската етническа нация, която е ядро на политическата нация;

2) украинската национална култура;

3) равновесието в гражданското общество;

4) крехкия баланс в украинското информационно пространство;

5) украинската държава, като целта е тя да бъде регионализирана и федерализирана.

Затова украинските граждани, политици, олигарси и държавници трябва да разберат, че без да запази националната си идентичност, Украйна не би могла да бъде равностойна и конкурентоспособна в днешния свят.

За да завърши формирането на модерна украинска нация, е необходимо националните малцинства да бъдат интегрирани в обществото, без да им се отнема културната специфика, да бъде национализирано и отстоявано украинското информационно пространство, да бъдат активирани елементите на гражданското общество, да бъде преодоляна чуждата за страната регионална фрагментация, да бъде възстановена историческата памет, да бъдат премахнати или опровергани тоталитарните съветски митове, да бъдат развивани гражданска съпричастност към своята държава, толерантност, политическа и демократическа култура.

На първо време е необходимо:

1. Да бъде разработена съвременна доктрина за информационна сигурност на украинската държава.

2. Държавното ръководство, специализираните служби и родолюбивите неправителствени организации незабавно и координирано да реагират срещу всякакви прояви на външна информационна агресия.

3. Да бъде даван навременен и компетентен отпор срещу попълзновенията на руските СМИ, превърнали се в рупор на антиукраинската пропаганда.

4. Законодателно да бъде закрепено използването на мощния държавен информационен ресурс, като гражданите на страната бъдат защитени от разрушителното влияние на неприятелски медии.

5. Да бъдат усилени хуманитарните страни от вътрешната политика на украинската държава, като бъде разработена и внедрена система за формиране и поддържане на колективно самоуважение и гражданска съпричастност към съдбата на държавата и нацията.

Ето какво се казва в Женевската декларация за борбата срещу тероризма: „Световните медии работят в полза на международния тероризъм, ако безкритично разпространяват дезинформация от „официални източници“, с което формират обществена подкрепа за използване на сила или на други форми за икономическо и политическо насилие спрямо друга държава“.

Превод от руски: Васил Данов

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*