Рискувай си кожата!

Рискувай си кожата!

29 views
0

В икономиката, политиката и живота, участниците трябва да се допускат в “играта”, само когато има какво да губят.

Евгений Кънев

 

Анализирах си разходите за последния месец и виждам колко много фиксирани разходи (не в смисъл на еднаква величина, а на постоянни доставчици във времето) ми се налага да плащам. Представих си за момент колко сладък бизнес е да си мажоритарен акционер в банка, застраховател, мобилен оператор или ютилити компния в България.

Сигурно има и изключения, но възвращаемостта в тези ( и не само) регулирани бизнеси е гарантирана далеч над поетия бизнес-риск. Примерно, малък бизнес иска кредит от банка, а тя му иска поне два източника на изплащане на кредита. Питаш се, ако банката на практика не поема бизнес риск, защо не отпуска кредита с лихва, равна на цената на нейното финансиране плюс такса обслужване? Или застрахователят те одрусва веднъж със солидно каско и втори път със задължително поставяне на имобилайзер на колата, тогава защо не се отчита намаляването на риска от кражби в цената на каското? Или мобилният оператор: уж е “партньор” на бизнеса, но за по-сигурно поддържаш “резерв” при него, който, ако се изчерпи, веднага се блокират всички телефони на компанията; или дори един телефон да не е с платена сметка, всички се изключват? Същото е и с ЕРП- то – забавиш плащане един месец, и хоп – дърпат ти шалтера!

Разбира се, всеки финансист е наясно с направените от тези бизнеси инвестиции, които трябва да се връщат – но

защо тази възвращаемост е гарантирана, както в никой друг бизнес? Too big to fail?

И тук идваме до концепцията “skin in the game” ( участваш в играта, ако жертваш нещо), любима на автора на “Черен лебед” Насим Талеб. Идеята е, че в икономиката, политиката и живота участниците трябва да се допускат в “играта”, само когато има какво да губят. Гарантираните резултати и печалби изкривяват справедливия резултат от играта.

Освен горния пример за икономиката, свидетели сме, че и цялата ни политическа система боксува, а с това и България поради този отсъстващ в нея принцип. Политици се избират, но не се отчитат на избирателите; крадат, но не се страхуват, ако споделят по веригата; всеки гаф не води до последствия, а до размиване с друг гаф; провалите не водят до изчезване от политиката. С две думи,

да си политик в повечето случаи означава да печелиш, без да жертваш.

Тези примери са навсякъде в живота – това дори не е и рентиерство, защото в икономическия смисъл на думата рентиерите са инвестирали, преди да очакват рентата. Но захапването на публични позиции без личен труд и риск с помощта на държавата, нейните регулации и най-вече отделни представители във властта е това, което задушава нейните граждани и те са принудени да търсят чист въздух в чужбина.

Само ако приложим навсякъде “skin in the game”, можем да постигнем справедливост и смисъл.

About author
Профилна снимка на Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*