Прогресивното данъчно облагане е неморално!

Прогресивното данъчно облагане е неморално!

2

Прогресивният занък е предназначен не да финансира дейността на държавата, а да унищожава буржоазията.

 

Александър Ганчев

 

Една от най-актуалните дискусии в сферата на икономиката у нас днес е отново около споровете за въвеждане на прогресивно подоходно облагане. Мнозина считат прогресивното данъчно облагане за справедливо и морално. Дали това обаче е истина?

На теория това може би да. В действителност

съвременното прогресивно данъчно облагане е  противоестествено

и не решава проблемите, за които се въвежда, а напротив – задълбочава ги. Проблемът на една икономика не се корени толкова в това, как се облага с данъци и как се преразпределят събраните чрез тях приходи. Много по-важните проблеми на всяка икономика са свързани с това, колко държавата изземва от своите граждани, но най-вече как се генерира брутният вътрешен продукт (БВП), защото от него зависят доходите на всички, както и дали има икономически растеж. Само икономически наивници могат да смятат, че с обикновено преразпределяне на доходи чрез данъци или още повече с увеличаването на това преразпределяне, може да бъде постигнато богатство или да бъде осигурена някаква „социална справедливост“.

Но да се върнем на самото прогресивно облагане. За да разберем коренът на злото при неговото прилагане, трябва да се обърнем към появата му и неговия произход. Идеи, които могат да бъдат оприличени на прогресивно данъчно облагане, се срещат за първи път при Аристотел и такъв тип данъчно облагане се е прилагало в античните гръцки полиси. По-късно прогресивното данъчно облагане се използва и в Римската империя. Там то се отличава с изключително нисък размер на данъчните ставки от порядъка на 3-4% за най-високите етажи на богатството. Любопитното е, че прогресията се е прилагала основно в случаи на извънредни ситуации като например войни. Първият прогресивен подоходен данък от съвременен тип се въвежда много по-късно в края на ХVIII век във Великобритания. С проекта за бюджета на кралството от 1798 година се въвежда прогресивна скала за облагане на доходите при 10% данъчен размер за най-високите доходи, превишаващи 200 британски лири. Подобна е данъчната практика в САЩ, където с техния Revenue Act от 1862 година се прилага скала за данъчно облагане с прогресия, която завършва с данъчен размер от 5% за най-високите доходи, нахвърлящи 10 000 щатски долара годишно. Ясно се вижда, че ранното прогресивно данъчно облагане е ниско като размер и щадящо икономическите агенти с по-високи доходи.

Днешните стандарти за прогресивно данъчно облагане в развитите западни държави обаче са други. Най-високите доходи в САЩ се облагат с 39.6%, във Великобритания на най-високите доходи се начислява данък от 40%, а във Франция и Германия данъчният размер за най-високите етажи от доходите е дори 45%. Как се стига до това положение, справедливо ли е то и какво означават високите прогресивни данъчни ставки за данъкоплатците?

За да разберем, трябва да се обърнем към философията на социалистите, които първи и от самото начало на своята икономическа доктрина проповядват прогресивно данъчно облагане с големи данъчни размери. В чисто идеен план Карл Маркс и Фридрих Енгелс смятат, че данъците са временно явление, което ще изчезне, когато обществото премине към комунистическа система. До този момент обаче, тоест в условията на преход към социалистическото общество, скалите за данъчно облагане със силна прогресия и високи данъчни размери за най-богатите са едно от основните оръжия на класовата борба. В “Манифест на комунистическата партия” Маркс и Енгелс излагат становище, че тежкото прогресивно данъчно облагане, налагано от държавата, е един от основните инструменти за свеждане до минимум на доходите на буржоазията (тоест богатите) и нейното имущество. В този смисъл тежкото прогресивно данъчно облагане е средство за конфискация, за ограничаване на частната собственост и практически е

инструмент за икономическо унищожаване на буржоазната класа.

Като такова го замислят социалистите. Действителната поява, популяризиране и имплементиране на тежкото прогресивно данъчно облагане, няма преки връзки със социалистическата доктрина, а се корени в по-голямата роля на държавата в икономиката. В началото на XX век тя все още не е голяма. Около началото на Първата световна война подоходните данъци във Великобритания например дори са регресивни, а в САЩ най-високите доходи се облагат с данъчен размер от едва 6%. Истинският разцвет на прогресивното данъчно облагане започва след годините на Голямата депресия с Новия курс на президента Рузвелт и завършва в годините на Втората световна война, когато със своя Revenue Act от 1942 година САЩ постановяват прогресивно данъчно облагане, при което най-високите доходи се облагат с пределен данъчен размер от 88%. Втората световна война отминава, а с нея и високите прогресивни данъци. Голяма роля за това имат лобистите в САЩ. Въпреки отминаването на войната и по-малката необходимост от финансиране на военни разходи данъчните размери в Западна Европа и САЩ не се връщат до нивата отпреди нея, за да останат почти непроменени до днес като величина и характер в развитите западни държави. Вярно е, никое правителство, особено на тези в западните държави, не си поставя и не афишира за цел да ликвидира буржоазията и богатите. Икономическите последствия на тежкото прогресивно данъчно облагане обаче са налице и си остават същите като дефинираните от идеолозите на социализма и комунизма. Всички виждаме как физически лица и фирми от САЩ, Германия, Франция, Великобритания, а и не само от тях, бягат от данъчно облагане в своите страни чрез използване на офшорни зони. Примерите за това са много, а медийната пропаганда даже ги представя в негативна светлина. Истината обаче е, че фирмите и физическите лица се стремят да избегнат прогресивното данъчно облагане в своите страни, защото то е тежко и най-вече изпълнява целите, заложени му от идеолозите на социализма. Въпреки че прогресивността на данъка не е тази, която те биха желали, една от ключовите части на социалистическата доктрина е жива и е в състояние да изпълнява своите цели. Бавно, методично и постоянно. Философската и метафизичната природа на силно прогресивния данък, независимо от целите, за които се прилага от държавата, винаги е една и съща и е формулирана най-добре от социалистите. Именно те знаят най-добре, на какво е способен такъв данък и каква е неговата истинска същност.

Той е предназначен не да финансира дейността на държавата, а да унищожава.

Точно тази визия за прогресивното данъчно облагане днес има неосоциалистът Тома Пикети, точно такава визия имаше и Франсоа Оланд като президент на Франция, когато оповести своята идея за подоходен данък от 75% за най-богатите французи. Тази социалистическа по своя характер визия за прогресивното данъчно облагане днес е различна от господстващата в епохата на класическия либерализъм. Ето защо поради своята философия съвременно прогресивно данъчно облагане е неморално. Няма как нещо, което е замислено, буквално да ликвидира доходи в икономиката и да минимизира икономическите ресурси на една класа да бъде справедливо, достойно и морално. Невъзможно е, защото

неговата морална основа е сбъркана и погрешна.

Трябва още да е ясно обаче и още нещо. Не е морално и всяко друго данъчно облагане, включително пропорционалното, ако то е тежко и изземва значителни части от доходите на икономическите агенти. Причината е, че въпреки различната си форма, то има същото икономическо съдържание и функция.

Така истинската дискусия в обществото трябва да бъде не прогресивно или пропорционално данъчно облагане, а висока или ниска данъчна тежест, тоест по-голяма или по-малка  държавна намеса в икономиката.

About author

Александър Ганчев

Александър Ганчев е доктор по икономика. Преподавател е по корпоративни финанси и портфейлен мениджмънт. От 2012 година е доцент. Чест гост в телевизионни и радио предавания, посветени на индивидуалната свобода и свободния капитализъм.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.