Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област

Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област

1 views
0

Така официално е наричан фондът, с който се финансира Временното руско управление и издръжката на руските войски в българските земи. В Деня на Съединението е добре да си спомним за него

 

“Фондът” е погасяван като огромен окупационен дълг, който изплащаме до 1908 г. В него, както и в оригинала на Санстефанския прелиминарен мирен протокол, не се говори за България, а за “Руско-дунавска област” . “Освобождаваните” българи също ги няма, те са просто “поробени славяни”.

През 1886 г., година след Съединението, което признава и оглавява,  първият български княз Александър Батенберг е детрониран, за да бъде заменен не с някой друг, а със самия руски император. Под ръководството на Стефан Стамболов националните сили съумяват да спасят страната от руско владичество, но в следващите години Александър ІІІ не пести сили, за да подкупва щедро влиятелни български политици и журналисти.

Ето какво пише в секретно циркулярно предписание на началника на Азиатския департамент на руското външно министерство – Мелников, адресирано  до управляващия дипломатическата агенция и консулите в България от 5 септември 1886, година след Съединението:

1. “Не ни трябва да се обръщаме към архивни справки, пред нас е живият пример на Румъния. Малко кръв ли се проля за румънската свобода и независимост и какво излезе от всичко това? Румънците…се провъзгласиха за независимо кралство начело с Карл Хехенцолерн. Ето Ви, любезни генерале, плода на нашето нехайно отношение към Румъния, с която рано или късно ще ни се наложи да се съобразяваме.

И така, имайки пред очите си такъв жив пример като Румъния, ние не трябва да правим същите тези грешки и в България, и следователно нашето пряко задължение е да следим за вътрешното развитие и за вътрешното протичане на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. …

Под секрет ще Ви кажа, че не е било и заради каквито и да са братушки [в контекст на “заради кого са воювали”]. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства, които са избрани сега от нас. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, а не с уличната тълпа, която българите наричат Народно събрание.”

2. Секретната мисия на генерал-майор барон Каулбарс се заключава в следното:

1) да се отстранят от власт незаконните български регенти и управници;

2) да се образува ново министерство от лица, действително предани нам;

3) да се освободят арестуваните офицери и да им се върнат предишните длъжности;

4) да се прекрати военното положение и да отсрочат за неопределено време изборите за Велико народно събрание;

5) за въдворяване на спокойствие и необходимия ред в страната новото министерство ще ходатайства пред императорското правителство за попълване на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия;

6) да се уволнят в оставка тези от българските офицери, които са се оказали привърженици на княз Александър;

7) след изпълнение на посочените инструкции да се свика Велико народно събрание, на което да се предложи на волята на Господаря Император за приемане от Негово величество на титлата Български велик Княз. Императорски наместник ще бъде назначен измежду българите.

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*