Нужен ли е Сребърен фонд, ако не променим пенсионния модел?

Нужен ли е Сребърен фонд, ако не променим пенсионния модел?

1 views
0

Георги Стоев, Динко Ганчев

Сребърният фонд беше създаден с идея за реформа на пенсионния модел. Днес реформата буксува, което е повод да преосмислим идеята зад този държавен фонд.

 

Малко предистория
Със Закона за държавния бюджет за 2007 г. се предвиди наличието на фонд, в който да влязат 25% от приходите от приватизация и 50% от бюджетния излишък. На 30 октомври 2008 г. Народното събрание приема закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, наречен още “Сребърния фонд”. Постъпленията му се формират по следния начин: 25% от бюджетния излишък, 90% от приватизационните сделки, всички концесионни такси и отчисления, както и други средства. Целта на създаването на фонда е да се подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система. Това се постига като се заделят определени, допълнителни или извънредни приходи от държавния бюджет за период не по-малко от 10 години. Натрупаните в Сребърния фонд средства ще служат само за покриване на недостиг във фонд “Пенсии”.

За какви пари говорим?
Общият паричен ресурс на фонда към 31.12.2011 г. е 1 776.7 млн. лв., в т. ч. натрупани лихви по депозити за 2011 г. в размер на 10.0 млн. лв. За сумата от 1 774.0 млн. лв. са открити депозитни сметки в БНБ. От създаването му досега Сребърният фонд е натрупал едва около 43.4 млн. лв. доходност от лихви по депозити в БНБ.
Най-много приходи влизат във фонада през 2008 и 2009 г. – общо около 1.4 млрд. лв. Това е преди да започне периода на бюджетни дефицити, съвпаднал с рецесията в България. Приватизационните приходи пък са малки заради липсата на значими сделки. Но има и още нещо. Парите от продажбата на 33-процентните държавни дялове в “ЕВН България Електроразпределение”АД и “ЕВН България Електроснабдяване” АД, които бяха пуснати за приватизация през борсата на закрит аукцион, няма да влязат в Сребърния фонд. Те ще минат през Държавната консолидационна компания и след това ще отидат във фискалния резерв.
Размер на фонда в края на периода:
2007 г. 216 млн. лв.
2008 г. 1.07 млрд. лв
2009 г. 1.62 млрд. лв
2010 г.. 1.68 млрд. лв.
2011 г. 1.78 млрд. лв.

Ниска доходност и идеи за промяна
Към началото има забрана за инвестиране на средствата в държавни и общински ценни книжа, в акции на дружества, регистрирани в България, в недвижимо имущество и ценни метали. Мотивите срещу инвестициите в държавен дълг са ясни и напълно разумни. Мотивите срещу инвестициите в български корпорации са спорни, въпреки че формално целят някваква диверсификация. Именно тази част от закона атакува Симеон Дянков. Министерството на финансите подготвя промени в закона за Сребърния фонд, които ще му позволят да инвестира в акции и облигации на български емитенти. В момента обаче, дори и да имаше право да влага активите си в български акции и облигации, фондът няма как да го направи, тъй като все още не е избран инвестиционен съвет и мениджър, които да управляват средствата му. Това е и причината средствата да стоят на депозит в БНБ, който носи минимална лихва.

Рисковете на по-голямата свобода за фонда
Потенциално винаги може да се стигне до непряко финансиране на държавен дълг. Чрез инвестиции във фонд, който от своя страна купува български ДЦК. Това е трудно да бъда избеднато напълно. Важното е инвестициите на фонда да не раждат квази-държавни институции, управители на активи, които взимат публични пари от едно място и ги “влагат” в друго държавно начинание, примерно облигации на БДЖ или ДЦК. Такива упраженения са вредни за фискалната прозрачност и водят до загуба на публичен ресурс, което трябва да се има предвид при идеите за повече свобода за инвестирането на фонда.

Какво има смисъл да направим?
От една страна сегашния вариант изглежда безсмислен. Ако бяхме върнали парите на хора, те щяха да ги инвестират по-разумно и щяха да получат по-висока доходност от досега реализираното от фонда. Нещо повече, ако държавата беше изплащала дълг с тези пари, щеше да е икономисала значителен обем лихви. В крайна сметка защо държи едни пари на 1% депозит, а плаща по дълга си 6%?
Но има и още по-силен аргумент за преосмисляне на фонда, а и на целия пенсионен модел. Държавата има дълг към пенсионерите, които никаква реформа досега не успя да съкрати. Ако има разбиране, че правителството трябва да експлицира дълга си към пенсионерите, Сребърния фонд може да е инструмент за неговото съкращаване. В противен случай, по-добре да бъде ликвидиран, а средствата от него да отидат за изплащане на външен дълг.
Все пак ако се формира консенсус за същинска реформа на пенсионния модел, това ще означава днешните 40-годишни да не разчитат на НОИ за своите пенсии. Днешните 55-годишни обаче ще чакат държавата да финансира (поне част) от разходите им на старини. В тази ситуация от фонда ще има смисъл.

About author

Георги Стоев

Георги Стоев е управляващ съдружник в Industry Watch – водещ изследователски център в областта на икономиката и икономическата политика в България. Образованието си получава в Английската гимназия в София, Университета в Лувен (Белгия), а след това и в Института за пазарна икономика, където започва професионалната си кариера през 1998 г. Стоев е част от кръга икономисти, които през последните 15 години упорито настояват за ниски данъци, про-пазарни реформи и минимално държавно присъствие в стопанството. Заедно с д-р Фридрих Баерзакс „списват” Вот Х – сайт за политическо и икономическо ориентиране. Един от авторите на проекта http://www.easibulgaria.org/what_to_know.php - (ИЗИ означава икономически знания по интернет).

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.