“Новичок” вече е убивал

“Новичок” вече е убивал

106 views
0

Публикуваме материали от нашумялото наказателно дело, доказващо руския произход на супер-оръжието 

Роман Шлейнов, „Новая газета”, 22 март 2018 г.

Великобритания обвинява руските власти за това, че те или са загубили контрола върху токсичните вещества при обезвреждането на мощните химически оръжия, или стоят зад опита за убийство на бившия служител от ГРУ Сергей Скрипал. В Русия той беше осъден за шпионаж през 2006 г. А след това бе помилван и се оказа в Англия. Наскоро той и дъщеря му Юлия бяха отровени в град Солсбъри. Великобритания заяви, че за този акт е била използвана отровата „Новичок”, която те свързват с Русия. Руските власти отричат всичко. „Новая газета” има документи, отнасящи се до дългогодишно наказателно дело за убийство с употреба на отровната субстанция, създадена в руска лаборатория, работила при специален режим. Експерт, който дълго време е работил с „Новичок”, ни увери, че веществото, съставът на което е приложен към материалите по делото, се отнася към групата вещества от системата „Новичок”.

Дълго време сведенията за това вещество са се считали за държавна тайна. В съда се е споменало, че няма негови аналози по света. Независимо от това, няколко ампули от веществото, съдържащи стотици смъртоносни дози, са попаднали в ръцете на различни престъпни групи, включително и групи от Чеченската република.

Ние разполагаме с документирани доказателства, че наказателното дело за незаконното разпространение на това вещество е класифицирано като „строго секретно” и завършва буквално с нищо. Най-малкото, човекът, който е участвал в създаването на веществото, и, според разследването, го е продал на престъпници, не е получил сериозно наказание. Той е продължил да работи в института, намиращ се под специален режим, а сега, като един от създателите на „Новичок”, даде интервю на държавната информационна агенция, твърдейки, че и самите британци са могли да отровят Скрипал.

Отричането

В отговор на британските обвинения Русия заяви, че всички съветски разработки в областта на химическото оръжие са прекратени през 1992 г., а през 2017 г. запасите му са унищожени напълно. „В Руската федерация не се е провеждала никаква НИОКР [научно-изследователска и опитно-конструкторска работа] под името ‘Новичок’”, – уверяваше колегите си постоянният представител на Русия към ООН, Василий Небензя. „Никаква програма за развитие и производство на химическо оръжие, наречено „Новичок” не е съществувало в СССР и Русия”, – настояваше заместник-министърът на външните работи, Сергей Рябков. Официалният представител на Министерството на външните работи, Мария Захарова, също повтори и по телевизията, че нито в Русия, нито в СССР е имало каквито и да било проучвания за разработването на химически вещества с пряко или кодово име „Новичок”.

Но документите по дългогодишното наказателно дело № 238709 относно отравянето на ръководителя на „Росбизнесбанк”, Иван Кивелиди, през 1995 г., показанията на експерти и свидетели, както и на специалисти, имащи отношение към веществата от системата „Новичок”, показват, че работата с веществото, което се явява държавна тайна, са били провеждани у нас „в периода до 1994 г.”. И че стотици смъртоносни дози от този препарат са се оказали в ръцете на бандити.

Гневът

„Да отровят Скрипал – това са могли да сторят британците” – под такова заглавие държавната „РИА Новости” публикува интервю с един от разработчиците на „Новичок” – професор Леонид Ринк. Много скоро обаче агенцията поправи неговите думи, публикувани на нейния сайт – нещо, което бе забелязано от всички. В първоначалната версия на интервюто Ринк бе говорил за това, че „Новичок не е вещество”, че „това е цяла система за прилагане на химическо оръжие”, и че „приетата на въоръжение в СССР система се е наричала ‘Новичок-5’, а название без число не е било използвано”.

След корекцията думите му изглеждаха така: „Абсурдно е да се говори за формула ‘Новичок” и за проект с такова име.”

Тази нова формулировка не подкопаваше официалната позиция на руските власти относно това, че не съществуват каквито и да било програми и вещества „Новичок”. И че Великобритания, според руското външно министерство, „отново се е опитала да разгърне лекомислена антируска кампания”.

Но в интервюто Ринк бе казал в прав текст, че военните давали имена на програмите за разработване на химически вещества едва след като те преминели етапа на въвеждане при тях. И че между другите такива вещества съществувал списък с думата „Новичок”. А информационната агенция не бе изтрила това.

Впрочем, професорът можеше да си припомни далеч по-неочаквани подробности за „Новичок”-а. Ринк е фигурирал в наказателното дело по отравянето на банкера Кивелиди и е разказал на следователите много неща за отровното вещество и за неговото нелегално разпространение.

Пазарлъкът

В материалите по наказателното дело за убийството на Кивелиди, с които „Новая газета” разполага, има протоколи от разпитите на Ринк. Следствието е продължило няколко години. И в периода 1999-2006 г. той е дал подробни и интересни показания за отровното вещество, както и за това: как го е получил в държавната институция, съществувала в условията на специален режим, и как го е продавал или предавал на различни хора, свързани с престъпния свят.

(Забележка: на това място в публикацията на „Новая газета” е поместена снимка на страница от Протокол за „допълнителен разпит на свидетел” с дата „16 февруари 2000 г.”)

Видимо, използваната като илюстрация снимка е направена от дебел том със следствени материали, поради което при разтварянето му върху въпросната страница вертикален фрагмент от лявата част на текста се е оказала скрита в подшиването.

Така или иначе, става ясно, че разпитът е бил проведен пред „следовател по извънредно важни дела на прокуратурата в гр. Москва”, носещ фамилното име „Супруненко”, че разпитът е продължил 2 часа и 15 минути („от 11:00 до 13:15 часа”), че е проведен в съотвествие с „чл.чл. 72-74, 157, 158 и 160 от Наказателния кодекс на РСФСР”, че в него са взели участие и следните лица: „началника на управлението по разследване на бандитизма и убийствата към прокуратурата на гр. Москва” (фамилното име не се чете изцяло), „прокурора-криминалист Сичев С. В.” и „специалиста-химик Игоревич”.

Следва описание на всички законови обстоятелства, въз основа на които „за даване на показания може да бъде призовано което и да било лице, на което са известни едни или други обстоятелства” по делото, задълженията на свидетеля „да се явява по призоваване от следовател, прокурор или съд” и „да дава правдиви показания”, както и „да съобщава всичко, което му е известно” и „да отговаря на поставените въпроси”.

Изредени са и други стандартни предупреждения – срещу лъжесвидетелстване, а също и за възможността свидетелят да не съобщава информация, „свързана с него самия, съпругата му и близките му родственици”.

В долния край на приложената към публикацията страница се чете следният въпрос: „Разкажете при какви обстоятелства у Вас се е появила ам[пулата], предадена на Артур Таламов в 1994-95 г.?”

В отговора се сочи, че това е станало във връзка с молба от някой си Рябов, който желаел да разполага с отрова, с която да отрови куче. Тогава просителят получил от разпитвания професор Ринк ампула с отрова („около 0,3 грама”), която била предназначена „за плъхове”. Впоследствие просителят Рябов се оплакал, че отровата не подействала, но заедно с това пояснил, че всъщност тя „не му е необходима за куче, а за човек”. Последвала и заплаха към професор Ринк: „Ако не му направя такава отрова, с мен ще се случат лоши неща.”

Следват признания, че въпросният Рябов „бил свързан с престъпни елементи”, поради което професорът се „съгласил да осигури отрова, каквато била искана”. За целта помолил да му бъдат предоставени от „лабораторията по синтез”, където той „работил дълги години”, суровини за „изготвянето на много по-токсично вещество”.

И така нататък, и така нататък.

Публикацията на „Новая газета” продължава със следните факти.

Ринк е работил като ръководител на лаборатория и е бил водещ изследовател в клон на Държавния научно-изследователски институт по органична химия и технологии (ГОСНИИОХТ) в затворения град Шихани, Саратовска област, където са се занимавали с разработването на химически оръжия. Неговите колеги са го считали за професионалист от най-висока квалификация в областта на силно токсичните съединения, като отбелязвали, че „специалисти от такова ниво могат да се преброят с пръстите на едната ръка”.

В следствените документи Ринк е наричан също „началник на подразделение на ГИТОС” – Държавния институт по технологии за органичен синтез в Шихани. Това е „предприятие, работещо при свръхспециален режим, чиито служители са се подписвали под декларация за неразкриване на държавни тайни, включително и по отношение на работата със силно въздействащи отровни вещества”, – обяснил на следствието началникът на шиханския отдел на Федералната служба за безопасност (ФСБ).

Неговите старши колеги от Управлението на ФСБ за Саратовска област информирали следствието за това, че през 1994 г. в ГИТОС „незаконно е било синтезирано и пласирано отровно вещество”. А доколкото Кивелиди е бил убит с такова вещество, това е провокирало интереса към химика Ринк и към онова, което се случвало в лабораториите, работещи под специален режим.

Из протоколите от разпита на Ранк 

„Веществото, което се подготвях да получа, е известно на науката. То е многократно синтезирано от специалистите на Института (…). Представлява държавна тайна. Това вещество се отличава от едно бойно отровно вещество по своята химична формула, но е сравнимо по токсичност с ‘VX’ [фосфорорганично бойно отровно вещество с нервно-паралитично въздействие]. Веществото е известно на тесен кръг специалисти.
Както ми се струва, веществото бе около грам. Разпределихме го в ампули, приблизително от по 0,25 грама (…). Получените ампули отнесох у дома и ги оставих в гаража си.”

„Когато предадох [ампулата], естествено инструктирах човека относно мерките за безопасност при работа с това вещество. (…) Казах, че веществото действа при нанасяне върху кожата на човека, а също и когато попадне с храна в тялото. (…) Казах, че признаците на смърт ще бъдат като тези при сърдечно заболяване. Дозата на веществото в ампулата е достатъчна, за смъртоносно отравяне на човек.”

„При въздействие върху кожата, за смърт на човек с тегло около 80-90 кг. е необходимо сто пъти по-малко вещество, отколкото онова, което е било капсулирано в ампулата” – веднага поясни специалистът-химик, който присъстваше по време на разпита.
„Да, съгласен съм”, – отговори Ринк.
„Когато предавахте произведеното от Вас вещество (…), Вие давахте ли си сметка, че го предоставяте, за да бъде използвано срещу човек?” – поиска уточнение прокурорът-криминолог.
„Да, бях наясно, че тези хора имат намерение да използват веществото срещу хора”, – призна Ринк.

По време на този разпит специалистът-химик е уточнил още един важен детайл: не може да има грешка, когато му е показано експертното заключение относно състава на веществото от местопрестъплението, което той разпознава.

Забележка. Тук става въпрос за престъплението по убийството на банкера Кивелиди. Това се потвърждава от следващите публикувани фрагменти от следствените протоколи. Професор Ринк се съгласява с резултатите от анализа на използваното за целта вещество, което се оказва идентично със синтезирания от него продукт. Освен това, разпитани експерти, колеги на професор Ринк, заявяват, че създаденият от техния колега продукт „няма аналози по света” и че в научната литература не са описани неговите свойства.

Депресия

Защо обвързаното с държавна тайна отровно вещество се е оказало в частен гараж?

90-те години бяха сложно време, особено за онези, които работеха в закритите градове, на обекти, обвързани със специален секретен режим. Нямаше пари. Сътрудниците изпадаха в отчаяние и се опитваха да преживяват така, както могат.

Бившият губернатор на Саратовска област, Дмитрий Аяцов, си спомня в своите показания за срещите си с възмутените работници от ГИТОС, които не получавали заплатите си: „Веднъж, по време на среща в клуба на Института, една жена заплаши, че ще обработи крилото на областната администрация с отровно вещество. (…) Така аз добих представа, че в ГИТОС изработват някакви отровни вещества”, – разказал губернаторът пред следствието.

Из протоколите от разпита на Ринк 

Ринк не е работил сам. Според неговите показания, през 1994 г. той е привлякъл към работата по синтеза на отровното вещество свой колега (името и фамилията на този учен е на разположение в „Новая газета”), казвайки му, че това вещество е необходимо на военните. Нека тук бъде напомнено, че според официалните заявления на руските чиновници всички разработки в областта на химическите оръжия са били прекратени през 1992 г.

„За да не се вълнува [колежката], аз ѝ казах, че тази разработка е необходима за в/ч [воинска част] (…). Нужното оборудване в лабораторията беше стандартно: колби, тръби за изтегляне на съдържимо и т.н. (…) Дадох указание [на колежката] и излязох. През всичкото време в стаята все имаше някой, две лаборантки, но тъй като аз предупредих [колежката], че тя не трябва да споделя с никого нищо по тази тема, лаборантките не знаеха нищо. (…) Това беше ‘странична’ поръчка и аз не желаех за нея да знае някое трето лице. Колежката не възрази, защото ѝ казах, че работата ѝ ще бъде заплатена, а на нея ѝ трябваха пари.”

Размерите на ампулата с отровното вещество, достатъчно за убийството на стотина души, са били миниатюрни.

„Ампулата предадох вложена в тялото на автоматична писалка. Ампулата е достатъчно тънка, за да може да се разположи там.”

Според показанията на Ринк, за стотината дози отровно вещество в тази ампула са му заплатили „някъде около 1500 или 1800 щатски долара”.

Защо Ринк се е съгласил за това?

Авторът на материала в „Новая Газета” повтаря нещо, което вече е споменал: „По време на разпита той е обяснил, че се е съгласил принудително – страхувал се е от своя познат, който изисквал отровното вещество, защото този негов познат бил свързан с криминално проявени лица.

– – – – –

Тук следва да се попита: дали е нужно следващо продължение, не е ли споделеното дотук предостатъчно?

Може би заслужава да се допълни само това, че – според един от експертите по „Новичок”, Вил Мирзаянов – не е невъзможно да се установи „произходът на отровното вещество”, защото „при неговия синтез се използва ‘промотър’”. А той – нека това бъде специално отбелязано! – служел, „за да бъдат потиснати нежелателни процеси”. И още: „различните страни използвали свои промотъри, които можели да служат като своего рода подпис”.

„Нова газета” добавя: „Не успяхме да се свържем с професор Ринк.”

Превод: Илия Кожухаров

 

 

About author

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*