Марксизмът без маска

Марксизмът без маска

1 views
0

Опровергана ли в икономическата теория концепцията на Маркс да принадената стойност и експлоатацията на наемния труд? 

проф. д-р Валери Димитров

Противоречивото творчество на Карл Маркс продължава да бъде обект на остри спорове сред философи, икономисти, политолози и историци в цял свят. Въпреки провала на тоталитарния социализъм и на легитимиращата го марксистко-ленинска идеология, концепцията на Маркс за принадената стойност и експлоатацията на наемния труд, например, все още е изключително популярна сред широки обществени кръгове в България и се счита едва ли не за аксиоматична истина, характеризираща същността на капитализма. Е, за съжаление на всички нейни поддръжници, тази концепция е опровергана, при това изключително аргументирано, логично и убедително. Името на автора на това опровергаване е Джордж Рийзман!

Кой е Джордж Рийзман?

Джордж Рийзман (George Reisman) е американски професор по икономика, роден през 1937 г., живее в Лос Анджелис, Калифорния. Рийзман е икономист от Австрийската икономическа школа. Той е дългогодишен слушател и участник в лекционния курс на Лудвиг фон Мизес в Нюйорксия университет (започва да посещава лекциите на Мизес още когато е само на 15 години) и става негов последовател и докторант. Разработва и защищава докторска дисертация на тема „Теория на агрегираната печалба и на средната норма на печалба” в началото на 60 – те години.

Като докторант на Мизес превежда от немски на английски език трудове на Карл Менгер, Ойген Бьом Баверк и на самия Мизес.

Още като младеж Рийзман се запознава и сприятелява с Айн Ранд и до смъртта ѝ остава част от най-близкия ѝ интелектуален кръг. Това не е случайно приятелство, тъй като философският обективизъм на Ранд има силно влияние върху творчеството на Рийзман.

Джордж Рийзман преподава икономическа теория и се пенсионира в Пепърдайнския университет в Лос Анджелис като емеритус професор.

Трудът на неговия живот е огромното изследване (близо хиляда страници) „Капитализмът. Трактат по икономическа теория”, което той публикува в окончателен вид в края на миналия век.

„Капитализмът” е синтез между идеите на Австрийската икономическа школа и  „незаслужено пренебрегнати постижения на класическата английска политическа икономия”

в лицето на Адам Смит, Дейвид Рикардо и Джон Стюърт Мил. Именно задълбоченият анализ на постиженията и на грешките на английските класически икономисти, както и на един от основателите на Австрийската школа – Бьом-Баверк, позволява на Рийзман в крайна сметка да постигне аргументирано и убедително опровергаване на Марксовата теория за принадената стойност и за експлоатацията. На този проблем са посветени части от глава единадесета и глава четиринадесета на труда.

В сбит и популярен вариант аргументацията на Рийзман срещу концептуалната грешка на Смит и основаващата се на тази грешка теория на Маркс е изложена и в книгите му „Уорън Бъфет, класовата война и теорията за експлоатацията”, издадена през 2012 г. и „Поправяне на най-голямата грешка в историята на икономическата мисъл: „Търсенето на стоки не е търсене на труд” срещу Марксовата теория на експлоатацията” от 2017 г.

Рийзман смята, че концептуална грешка на Адам Смит в знаменитото му съчинение „Богатството на народите” стои в основата на Марксовата теория и грешката се задълбочава от самия Маркс.

Тази грешка е отричането на продуктивната роля на активните капиталисти – предприемачите в производствения процес.

Смит и Маркс принципно допускат, че първичен и първоначален доход е работната заплата, а не печалбата, включително и в докапиталистическите общества. Това е доктрината за примата на работната заплата. Според тях печалбата възниква едновременно с появата на фигурата на капиталиста и е отчисляване на част от изработеното от работника. Оттук логически се стига до тезата, че произведеният продукт е дело само на труда на работника, че той му принадлежи и че съответно капиталистът предприемач незаслужено присвоява като своя печалба част от стойността на произведения продукт под формата на принадена стойност само поради факта на притежаване на капитала. Смит и Маркс изцяло пренебрегват труда на предприемача, който според Рийзман има решаваща роля за успешното осъществяване и приключване на всеки бизнес проект и на всеки производствен процес. Това е интелектуален труд на ръководство, организация и контрол върху бизнеса, който е насочен към установяване,развиване и непрекъснато подобряване на ефективността на разделението на труда. Това е трудът на „ръководещия и направляващ ум” по израза на Рийзман. Възнаграждението за този труд е печалбата на предприемача, както възнаграждението на работника е неговата заплата. Печалбата като трудово възнаграждение на предприемача не е просто автоматична последица от притежаването на капитал. Това е частично вярно само за пасивни капиталисти(например малцинствените акционери и съдружници в бизнес предприятието, наемодателите на земя и помещения, облигационери и т.н.). Печалбата е възнаграждение за труд, свързан с вземането и привеждането в действие на рискови и отговорни бизнес решения (Reisman, G., 1998, p. 475-484).

В контекста на сблъсъка с марксовите идеи Рийзман подлага на критичен анализ и един от основателите на Австрийската школа: Бьом Баверк. Баверк критикува и отхвърля края на 19-ти век теорията на Маркс в труда си „Капитал и доход” въз основа на концепцията за времевото предпочитание (time preference), но за Рийзман тази критика не е достатъчно убедителна. Грешката на Бьом Баверк е, че той също третира печалбата като отчисление от заработената от работника стойност на продукта (Reisman, G., 1998, p. 484-485).

Според Рийзман, въпреки грешките си Смит, в отделни части на труда си „Богатството на народите”, дава основание за опровергаване на теорията за принадената стойност. Съществена роля имат и идеи на Рикардо, както и на Стюърт Мил, които принципно противоречат на концепцията на Маркс. Рийзман придава ключово значение на мисълта на Стюърт Мил, според която „търсенето на стоки не е търсене на труд” (Reisman, G., 1998, p. 485-491).

Рийзман стига до категоричния извод, че

продуктът принадлежи не на работника, а на предприемача, че именно печалбата, а не заплатата е първичният доход,

съществуващ и в докапиталистическите общества, че заплатата е отчисление от печалбата и всъщност е продуктивен разход, заедно с другите продуктивни разходи за капиталови стоки (машини, сгради и оборудване, материали и т.н.) Reisman, G., 1998, p. 483-484.

Колкото по-развита е икономиката на капиталистическото общество, толкова са по-високи заплатите спрямо дохода от продажби на предприемача и толкова по-ниска е печалбата спрямо тези доходи. Именно възникването на фигурата на капиталиста-предприемач води до възникване на такива явления като продуктивните разходи, включително заплатата на работника, и паричната стойност на тези разходи. Капиталът, управляван от предприемача, е, от една страна източник на търсене на работна сила, а от друга страна е източник на предлагане на стоки за самите работници като потребители. Колкото по-голям е размерът на натрупания капитал, толкова по-голямо е търсенето на труд и предлагането на все по-разнообразни, качествени и евтини стоки, толкова, в крайна сметка, е по-висок и размерът на реалната работна заплата (Reisman, G., 1998. p. 632-636, 2012, 2017).

Рийзман оборва и т.нар. „железен закон за заплатите” и претендираната от Маркс уж безгранична власт на предприемача капиталист да намалява размера на заплатата до необходимото за физическото оцеляване на работника(Reisman, G., 1998, p. 491-498, 607-613).

С оглед на изложеното лично аз смятам, че

теорията за принадената стойност и експлоатацията е мъртва част от духовното наследство на Маркс.

Както очевидно мъртва част от това наследство е и концепцията за диктатурата на пролетариата, която е пряко свързана с икономическата теория на Маркс и която той развива в произведенията си „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт”, „Гражданската война във Франция”, както и в прословутото си писмо до Вандемайер от 5 март 1852 г. Тази концепция, доразвита от Ленин в „Държавата и революцията” идейно и морално легитимира класовото насилие и масовия терор, осъществени от последователи на Маркс през 20 век, включително и в България. Да припомня, че установената в страната след 9 септември 1944 г. така наречена народнодемократична власт, се смяташе от теоретиците и пропагандистите на марксизма-ленинизма за особена историческа форма на диктатура на пролетариата.

В този смисъл всяка бъдеща защита на теорията на принадената стойност и експлоатацията трябва, образно казано, да се „пребори” с аргументацията на Рийзман срещу тази теория. Неговите аргументи са научен факт, който не може да бъде подминаван с мълчание. В такива случаи мълчанието е равносилно на признато поражение. Или ако се изразя чрез логиката на диалектическия закон за отрицание на отрицанието: за да утвърдиш Маркс трябва да отречеш аргументирано неговия отрицател – Рийзман.

През 2014 г. Рийзман издава и памфлета „Капиталът на Пикети: погрешна теория и деструктивна програма”, в която подлага на изключителна остра критика книгата на модния днес икономист Тома Пикети, който е силно повлиян от Маркс – „Капиталът на 21 век”.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Reisman, G., 1998. Capitalism. A Treatise on Economics. Ottawa, Illinois: Jameson Books.

Reisman, G., 2012. Warren Buffet, Class Warfare, and the Exploitation Theory. California, Laguna Hills: TJS Books (Kindle Edition).

Reisman, G., 2017. Rectifying the Greatest Error in the History of Economic Thought: “Demand for Commodities is not Demand for Labor” Versus the Marxian Exploitation Theory. California, Laguna Hills: TJS Books (Kindle Edition).

Reisman, G., 2014. Piketty,s Capital. Wrong Theory Destructive Program. California, Laguna Hills: TJS Books (Kindle Edition).

About author

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*