Либертарианството: една одисея в света на свободата, морала и просперитета

Либертарианството: една одисея в света на свободата, морала и просперитета

0

Либертарианството е идеология на свободата. Свобода в пълния смисъл на тази дума – право и възможност на всеки човек да разполага със своя живот и собственост, без насилствената намеса на външни лица, били те частни престъпници или държавни чиновници. Разбира се, свобода, при условие че не нарушава свободата на другите хора.

Либертарианството не е анархизъм; то не е свобода на престъпленията. То е свобода на личната реализация, растеж и стремеж към щастие. То е идеология на ограничената държава, власт на закона (а не власт на бюрокрацията), свещената частна собственост и свободния пазар.
Истинската история на свободата е кратка. Тя започва през XVII и XVIII век с възхода в Шотландия и Англия на идеологията, която днес наричаме класически либерализъм. Ранни либерали са икономистът Адам Смит, философите Джон Лок и Дейвид Хюм . В своя труд “Два трактата за управлението” Джон Лок очертава политическата философия на класическия либерализъм, която изисква ролята на държавата да е ограничена до съгласието на управляваните.

Най-значителното събитие в историята на либертарианството е Американската революция (1775-1783). Конституциите на първоначалните колонии са първите юридически документи в историята, които определят, че “всеки човек има неотменими права, основните между които са живот, свобода и собственост.”

Тези думи по-късно се превръщат в основополагащи за идеологията на всички либертарианци, независимо от идеологическите им позиции. Декларацията за Независимостта на Томас Джеферсън заявява открито правото на управляваните да сменят управлението, дори със сила. Резултатите от революцията са създаване на свободно общество, в което държавната власт е ограничена до защитата на собствеността от вътрешни и външни престъпници. Новообразуваният съюз става първата страна в историята, в която се дава пълна свобода на личната икономическа, творческа и обществена енергия на индивидите.
През XIX век идеите на класическия либерализъм са развивани от велики мислители и икономисти като Джон Стюарт Мил, Лизандър Спунър, Хенри Дейвид Торо, и убеденият защитник на индивидуализма Хърбърт Спенсър. През 1848 швейцарските кантони съставят своята Конституция по модела на американската и на основата на принципите на либертарианството и Швейцария тръгва по пътя на стабилността и икономическия възход.

Във Великобритания силно влияние оказват идеите на убедения римокатолик лорд Джон Актън, който изгражда идеология на справедливата съпротива срещу съвременната държава, била тя авторитарна, демократична или социалистическа. На лорд Актън дължим известния афоризъм: “Властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно”.

През 1871 австрийският икономист Карл Менгер поправя една съществена грешка в идеите на класическата икономика на Адам Смит, като публикува своята теория за субективното естество на икономическата стойност. (Същата година в Англия Уилиам Стенли Джевънс създава своята теория, която на практика не се различава от тази на Менгер.) Така той поставя началото на най-последователното философско и идеологическо течение в историята на либертарианството – Австрийската икономическа школа.

Най-значимият принос на Австрийската школа към либертарианството принадлежи на Лудвиг фон Мизес (1881-1973) и Фридрих Август фон Хайек (1899-1992). Мизес очертава един много сериозен проблем на “професионалната” икономическа наука – икономистите приемат за даденост, че всички участници на пазара имат абсолютно познание за икономическите факти, и че икономиката винаги се намира в абсолютно равновесие. Никой няма такова познание за пазара, твърди Мизес, следователно всеки участник на пазара прави икономически грешки. Грешките на отделните хора се заплащат от самите тях; грешките на бюрокрацията се заплащат от хората.

Хайек е известен със своето определение за пазара като “спонтанен ред,” продукт на взаимодействието между хората, но не и на човешки планове. В много свои трудове той предупреждава за опасностите от нарастването на държавния контрол върху икономиката и личния живот (“Пътят към робството”, и дава политическа и юридическа обосновка на свободното общество (“Право, законодателство и свобода” и “Конституция на свободата”).

Периодът между двете световни войни е време на възход на социалистическите идеи – не само в Съветска Русия, но и в Европа и Северна Америка. В САЩ държавната намеса в икономиката и особено в паричното предлагане води до Голямата Депресия, най-тежката икономическа криза в историята на страната, а в Европа тоталитарните идеологии довеждат до нова световна война. През този период британският икономист Джон Мейнард Кейнс публикува своята Обща теория на заетостта, лихвата и парите- книгата, която повече от всички други икономически трудове през XX век нанася поражения върху идеологията на свободата, като защитава и обосновава контрола на държавата върху паричното предлагане и икономическите решения на хората.

Въпреки привидната строга математическа обосновка, Кейнс признава, че всъщност целта му е събаряне на традиционната за Англия пуританска етика на икономическия индивидуализъм. В предговора към немското издание на своята книга (в нацистка Германия през 30-те) той признава, че неговата теория може да бъде най-добре приложена в условията на тоталната държава.” До началото на Втората световна война всички правителства в Европа възприемат кейнсианските икономически практики.
След историческият провал на едната тоталитарна – фашизма и национал-социализма – започва възхода на либертарианското движение.

През 40-те и 50-те години на ХХ век американската писателка от руски произход Айн Ранд публикува своите първи романи, в които излага философията на обективизма. Макар че обективизмът е повече морална философия, отколкото практическа идеология, някои негови етични постулати – издигането на личния интерес и личните постижения като единствената основа на прогреса – страстно защитават свободното пазарно общество. През 60-те Айн Ранд развива практическите следствия от своята етика и философия в идеологическа защита на капитализма и антиколективизма.

Особено значение за развитието на либертарианските идеи през втората половина на XX век имат двете големи икономически школи в САЩ – Чикагската икономическа школа, и икономическата школа на “Обществения избор”.
Осемдесетте години на XX век са “златен век” за либертарианските идеи. През 1979 във Великобритания министър-председател става Маргарет Татчър, а през 1981 Роналд Рейгън е избран за президент на САЩ. И двамата са дълбоко привързани към либертарианските идеи и са решени да използват политическата си власт, за да ги приложат на практика в своите страни. Резултатът – освобождаването на творческата и икономическата енергия на хората от държавната намеса води до истински и дългосрочен просперитет.

Днес либертарианското движение е широко разпространено по целия свят и е представено от множество различни организации. Фондации и институти в Америка и Европа развиват на практика идеите на Австрийската и Чикагската школи – Foundation of Economic Education, Mises Institute, Cato Institute и др. През 1989 е основано Международното общество за индивидуална свобода (International Society for Individual Liberty, ISIL), което провежда редовни годишни конференции с елитни лектори-икономисти на свободния пазар.

Първата либертарианска организация в България е Българското общество за индивидуална свобода, създадено през есента на 2004 г.*

Съвременните либертарианци тръгват от много различни философски основи -някои са икономисти, които просто изследват пазара и икономическата история; други стъпват върху теологичната – протестантска или римокатолическа обосновка на индивидуалната свобода; има привърженици на обективизма или екзистенциалния индивидуализъм. Въпреки тези различни отправни точки, всички те защитават ценностите на свободното общество, в което всеки човек може сам да избере, без външна принуда, да приложи на практика своите уникални личностни умения, и никой човек няма правото чрез принуда – частна или държавна – да налага на другите хора да плащат за неговия субективен избор.

И всички те са единни, че социализмът във всичките му форми не само се проваля на практика, но е и дълбоко неморален, тъй като унищожава свободата и личното достойнство на хората.

————————————————————————————————–

* Интелектуален наследник на Българското общество за индивидуална свобода е създаденият през март 2010 г. Институт за радикален (от 19 май 2013 – за свободен) капитализъм “Атлас”

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.