Капитализмът като единствена система на моралната добродетел

Капитализмът като единствена система на моралната добродетел

0

Андрю Бърнстийн

Глава седма от книгата “Капитализъм без граници” от американския философ и икономист проф. Андрю Бърнстийн

Капитализмът е системата на огромното създаване на ценности. Създаването на безмерно материално богатство и последвалото увеличение на реалния доход за всички социални слоеве вече беше дискутирано. Процъфтяването на литературата в свободните нации, публикуването на оригинални книги на всякаква тема – от антропологията до зоологията, композирането и записването на всякаква музика – от опера до рап и рок, процъфтяването на философските факултети в хиляди университети – всички форми на интелектуално/духовно богатство, което се създава с капитализма – са мимоходом обсъдени тук, но ясно се открояват при всяко наблюдение на културата в Свободния свят.

Всеки аспект от съществуването на човека – от чистото физическо оцеляване, до материалното изобилие, до интелектуално-културното удовлетворение – човешкият живот във всяка форма, покриваща хиляди различни примери – зависи от създаването на ценности.
Моралната стойност на една социална система се измерва чрез способността й – или съответно липсата й – да насърчава създаването на ценности. Системата на индивидуалните права е изцяло, съвсем сама в този важен случай. Защо?

Отговорът включва две централни, взаимосвързани точки: егоизъм и рационалност.

Правото на човек да създава и да изоставя ценности трябва да бъде защитавано от закона. Това е освобождаващата, животворна функция, на принципа на индивидуалните права. Индивидуалните права защитават свободата на човек да живее и действа егоистично. При такова законно правило, той е свободен да създава ценности, да ги отхвърля, ако пожелае, и да се стреми към собственото си щастие. Принципът на неотменимите индивидуални права законно концентрира всички скрити креативни сили, в нуждата на човек да придобива ценности.

Индивидуалните права са логическия преход от егоистичен, движен от ценности морален кодекс, към политическата философия и практика.

За разлика от това, при социализма – или държавното планиране в някое от безбройните му проявления – моралната правота е основно в безрезервното служене на държавата; егоизмът е заличен, често безжалостно; а на хората се забранява – изцяло или отчасти – да се стремят към ценности. Държавите със смесена икономика са смесица от постигане и отказване от ценности; тоталитарните държави въплъщават цялостната жертва.

Давайки свобода на човека да се стреми към оцеляването си, индивидуалните права му позволяват да разгърне напълно инструментите си за оцеляване. Човек е изцяло свободен да приложи разума си в мисията за създаване на ценности.
Резултатите от рационалния егоизъм, който съществува в условията на политико-икономическа свобода, накратко са разказани тук. Да заключим, че те са забележително животворни – особено в ярък контраст с прилежащата на пред-и некапиталистическите системи бруталност и нищета – означава равнодушно да ги подценим.

Индивидуалните права са безусловно социално нужни за създаването на ценности – както и за човешкия живот. Тъй като капитализмът е единствената система, която ги поддържа и защитава – той е и единствената система, която може да подпомага живота.

Не е историческа случайност фактът, че стандартът и продължителността на живота се увеличават драстично – само в рамките на два века – именно в държавите, които зачитат индивидуалните права. Капитализмът, според Айн Ранд, е единствената социална система, която изцяло съответства на природата на човека и на изискванията за оцеляването му. Накратко, капитализмът е системата на живот – системата на човешки живот – системата, необходима за подобряването на живота на социалното животно.

Добродетел е да извършваш действия, които поддържат живота – капитализмът е единствената система, която защитава и възнаграждава правото на човек на такъв избор – затова капитализмът е системата на моралната добродетел.
Показахме, че егоизмът, правилно разбран, е необходимата морална основа, за да се насърчава човешката доброта. Ето едно конкретно проявление на тази безспорна истина: безпрецедентното процъфтяване на доброволната благотворителност в САЩ, най-капиталистическата държава в историята.

Как се проявява благотворителността? През 2005 г. частната филантропия като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) поставя САЩ на първо място в класацията с 1, 67% – двойно повече в сравнение с втората страна – Великобритания. Казано другояче, частните лица в Америка дават за благотворителност два пъти повече пари, измерени в процент от дохода, отколкото гражданите на която и да е друга страна по света.

Американците например даряват 1,78 милиарда долара за бедстващите след цунамито в Южна Азия, и 78 милиона долара след ужасяващото земетресение в Пакистан. От основаването си през 1982 г. благотворителната организация „АмериКеърс”, която получава дарения от частни лица и корпорации, е дала около 3,4 милиарда долара помощи за над 137 държави. Организации като Червения кръст, Място за човечност, Американското общество срещу рака, и безброй други, процъфтяват в САЩ.

Може би най-разтърсващи в исторически контекст са милиардите долари, които САЩ пръскат за възстановяването на Германия и Япония след Втората световна война. Има ли друг пример в историята победилата нация да дава цяло състояние, за да изгради наново победените си врагове, които са я нападнали? Авторът не познава друг такъв случай. Тези събития вдъхновяват комичен роман, а по-късно и филм, озаглавен Мишката, която ревеше , в който изостанала, банкрутирала нация планира да нападне САЩ, с очакването американците да я разгромят, и в последствие да разчита на тяхната щедрост.

Една причина за подобна щедрост е, че колосалното създаване на богатство в Америка само по себе си е изключително ползотворен феномен – и като следствие, дава на трудещите се американци икономическата възможност да бъдат филантропи.

Но по-дълбокият и пренебрегван фактор е, че егоистичният кодекс, внедрен в същината на капитализма, дава морална сила на американците да бъдат най-великодушните и щедри хора в човешката история.

Критиците на капитализма го атакуват главно с морални, а не с икономически аргументи, на базата на дълбоко погрешен жертвен морален кодекс, който неизбежно ги прави слепи за множеството добродетели на капитализма. Най-голямата битка на капитализма е, била е, и винаги ще бъде, битката за фундаменталните морални принципи.

Въпреки това, казусът за икономическото превъзходство на капитализма не може да е по-силен, особено днес; и икономическият аргумент – който трябва да се дава наново за всяко следващо поколение, да не би да забравим за практическите ползи от свободата – е заключителната част на това издание.

Превод: Алина Братанова

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.