Калин Манолов: Който не работи, не трябва да яде!

0

Здравейте, аз съм Калин Манолов, а това е поредицата „Какво би казала Айн Ранд за…“, част от проект на Института за свободен капитализъм „Атлас“ за изграждане на онлайн платформа за обучение във философията на Айн Ранд

В миналото видео ви говорих за морала в политиката и как би изглеждал той в България днес според Айн Ранд. Сега ще ви говоря за Свободата и просперитета.  И пресечната им точка, наречена индивидуални права.

Свободата е най-скъпият дар. Човек го получава, защото е разумно същество, но ако не го пази, може да го  загуби. Това е най-голямата загуба, която човек може да понесе – пак като разумно същество. Затова човек трябва да се бори освен да завоюва, и да опази свободата си.

Дефиницията на Айн Ранд за Свободата е много проста: хората да се оставят сами да преследват своите мечти и ценности. Онези мечти и ценности, които смятат, че ще им помогнат на тях самите и които смятат, че ще са добри за тях.

Но борбата за свобода е била различна в различните епохи. В едно свободно а капиталистическо общество, борбата за свобода трябва да се трансформира в защита на капитализма.

Свободата е  основна политическа цел – онази единствена, конкретна, ясно очертана цел, по която могат да постигнат съгласие хора с различни възгледи. Онази кауза, за която не се уморяваш да се бориш и на която си струва да посветиш живота си. Онова „единствено нещо“, около което, както казах миналия път, могат да се обединят хора с различни възгледи.

За съжаление свободата не е основна политическа ценност за повечето хора. За всеки човек обаче собственият му живот е основна ценност. А цел на този живот е личният просперитет. Личният просперитет е основна цел в живота на всеки човек.

Но той е невъзможен в една централно-планова икономика. В плановите икономики индивидите не могат да действат според своите индивидуални планове. Затова е нужно свободно общество. Нужен е капитализъм. И е задължителна моралната му защита.

Младите български поколения са индеферентни или вражебни към капитализма, защото не знаят истината за него. Тя не им се казва. Това, което виждат сами, освен ако не са нашите собствени деца, на които сме казала истината, е изкривената представа за капитализма. Капитализмът  като институционализирана корупция. Затова тази истина – че капитализмът е не само успешен, не само морален, но и справедлив –  трябва да се каже на младите.

Как обаче да до докажем моралната стойност на капитализма? Тя може да се измери само чрез  ценностите, които създава. Според Ранд ценността е нещото, което човек се стреми да придобие и след това да го запази. Ценно за нас може да бъде единствено това, което е добро за нашия живот и обратно – не може да бъде ценност това, което ни разрушава. Около ценностите изграждаме целите си. Ценност номер едно за всеки е неговия живот. Цел номер едно е нашето собствено щастие.

Веднъж създадени, ценностите трябва да бъдат опазени със силата на закона. Законът трябва да защитава свободата на човек да живее и действа в свой собствен интерес, тоест, индивидуалните му права. Законът трябва да изключи възможността правителството да прилага сила срещу невинни хора. Свободата, в същността си, трябва да бъде защитавана от прилагането на сила,  било то от отделни граждани или от правителството.

Капитализмът, според брилянтното определение на Айн Ранд, е „система от индивидуални права, включително върху собствеността, която е частно притежание“. Индивидуалните права, нека си спомним, са базирани на ценности, чрез които пък от своя страна определяме целите си. Тези права са правото на живот, свобода и преследване на щастието, тоест собственост. Те са неотменими, тоест не могат да бъдат прехвърляни, залагани, предавани или отнети. Но трябва да бъдат гарантирани чрез закон. Щом има закон, трябва да има и правителство, което го прилага. Ако обществото е морално, и правителството трябва да е морално. Истински моралното правителство трябва да е достатъчно силно, за да защитава индивидуалните права, но не прекалено силно, за да не ги нарушава.

За целта правителството трябва да бъде стриктно ограничено и надлежно да изпълнява три легитимни функции: армия, полиция, съд. Ако и когато правителството се опита да прави нещо друго освен изброеното, то се превръща в нарушител на индивидуалните ни права. Такива нарушители са всички съвременни правителства, включително българското.

Тоест, за да защитим правата си, трябва да ограничим правителството. Ето една цел, около която повечето българи биха се обединили. А какво е средството за постигането на тази бларогодва цел? Много просто. Правителстовото може най-ефикасно да бъде ограничено, като се ограничат правителствените социални програми. Както Айн Ранд пише, чрез тях „ правителството използва сила срещу честните работещи хора и ги ограбва, за да подкрепя финансово онези, които не работят“.

Така, чрез сложни морални и философски концепции стигаме до изконно българското: „Който не работи, не трябва да яде!“ Така ще запазим и индивидуалните си права, и разума, и свободата. И ще се предпазим от много голям риск. Ранд го нарича „влизане в погрешните идеологически групи или движения, само за да „направите нещо”. Това ще е повърхностно политическо действие, което неизбежно ще се провали. Част от провала му ще е помощта, която сме оказали на идеологическите си опоненти да оборят собствените ни идеи.

Как точно можем да им помогнем да ни победят и как да не го направим – в следващото видео, тоест догодина. Щастлива и свободна 2017 на всички!

 

 

 

 

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.