Калин Манолов: Не може и вълкът да е сит, и агнето цяло

24 views
0

Епизод от поредицата “Какво би казала Айн Ранд за…” , част от проект на Института за свободен капитализъм “Атлас” за разпространение на идеите на Айн Ранд в България. В това видео авторът Калин Манолов пледира за идеологическа идентификация на участниците в българския политически живот.

Здравейте, аз съм Калин Манолов, а това е поредицата „Какво би казала Айн Ранд за…“, част от проект на Института за свободен капитализъм „Атлас“ за изграждане на онлайн платформа за обучение във философията на Айн Ранд

В миналото видео стигнахме до извода, че най-добрият начин да запазим не само индивидуалните си права, но и разума и свободата, е да ограничим правителството. Най-ефикасният начин за това е съкращаването на разточителните социални програми. Така ще изпълним и библейския принцип, и народната мъдрост: „Който не работи, не трябва да яде!“

За да направим това обаче, трябва да се предпазим от един много голям риск. Ранд го нарича „влизане в погрешните идеологически групи или движения, само за да „направите нещо”. Само по себе си това е политическо действие, което неизбежно ще се провали. Част от провала му ще е помощта, която сме оказали на идеологическите си опоненти да оборят собствените ни идеи. Защото ще сме ги предали, помагайки за победата на чуждите.


Един последовател на Айн Ранд не трябва да допуска подобна грешка. Това не означава всички да бъдем единствено и само обективисти. Самата Ранд никога не е искала това. Тя обаче е отказвала да се причислява към партия, която няма обща философска рамка. Обосновавала се е с железен аргумент: политиката е дял от философията. Като философска система обективизмът се застъпва за определени политически принципи – по-специално тези на капитализма от типа laissez-faire – на които по
литиката е практическо приложение. Политиката не е отделна или първична цел. Тя не може да бъде постигната без идеология. Затова не трябва да се присъединяваме към партии без философска рамки или с философска рамка, която не приемаме.

Идеологията е нещо като политически наръчник „Как да се държим в обществото?“ Всеки конкретен порядък в обществените дела е резултат от идеологии; идеологиите не са, както твърдят марксистите, продукт на определено състояние на обществото. Обществото винаги е плод на идеологии. Тези идеологии го предшестват във времето. Делата следват думите; действието винаги се предхожда от идеи и реализира онова, което мисленето преди него е планирало. Затова идеите имат значение. Днешните идеи са утрешната политика.

Особено важно е, че ако приемеш една идеология, приемаш и всички изводи, до които тя е стигнала. Който приема идеологиите на национализма и социализма за верни, приема и класовата теория на комунизма или расовата теория на нацизма. Тези теории ще владеят световното обществено мнение, докато то не възприеме идеологията на капитализма. Докато не разруши напълно идеологическите заблуди, на които се основават нацизма и комунизма. А това е задача не на психиатрите, а на икономистите. Човекът има само едно средство за борба с грешките: здравия разум.

Идеите се развиват. Нова идеология все някога сменя старата. Нови хора с ново мислене идват на власт. Въпросът е каква е тяхната власт. И твърдим ли, че може да няма власт, ако заявим, че вече няма идеологии? Тогава за какво се борят носителите на идеологията, че вече няма идеологии? Особено когато правят партия?

По презумпция всички партии твърдят, че са се посветили на благоденствието на хората. Така те всъщност декларират, че социалното сътрудничество, социалната организация и социалното действие за тях са идеологически въпроси. Дали това означава, че позициите им не подлежат на промяна, или обратно – че винаги са готови да жертват някоя и друга идеологическа точка пред реален или измислен риск? Най-често наричат този риск „опасност от анархия“ . Почти винаги обаче този риск е преувеличен или направо измислен. Рисковете са само оправдание за безпринципния компромис в името на властта.

Партии, които завявяват, че е настъпил краят на идеологиите, би трябвало да не се интересуват и от властта. Не би тябвало да правят и компромиси, защото са „консенсусни“, тоест, направили са предарително всички възможни компромиси. По този начин са признали всички за прави.

Често наричат това демокрация. Може и така да е, ако демокрацията означава забрана на споровете и конфликтите. Защото десните мислят, че идеологическите спорове са в основата на общественото развитие. Но тогава демокрацията забранява да бъдеш десен. Остава възможността да си ляв. Ако си «никакъв», пак си ляв. Между дясната идеология и липсата на идеология има само лява идеология.

Или както е казал народът: «Не може и вълкът да е сит, и агнето – цяло». Това важи и за компромиса и тези, които трябва да го правят.

Айн Ранд е направила хирургически разрез на анатомията на компромиса в едноименното свое есе от сборника „Капитализмът:непознатият идеал“. Според нея при всеки конфликт между двама души (или две групи), които се придържат към различни базисни принципи, неизменно побеждава по-лошият или ирационалният. Ирационалният побеждава и когато няма противоположни принципи или те не са ясно и открито дефинирани. Рационалният човек има шанс единствено ако принципите са открито дефинирани. Рационалните хора са десни, ирационалните – леви. Левите нямат шанс в открит спор на идеологии.

А какво да кажем за хората без идеология, тоест със смесени убеждения? Вече казах, че те на практика са леви. Но ще цитирам и Айн Ранд: „Ако един човек има смесени убеждения, лошото в него подронва, възпира, сразява и в крайна сметка руши доброто. Какъв е моралния статус на свободна страна, чието правителство нарушава от време на време правата на гражданите?“ Няма такъв статус, защото такава страна не е свободна. Следователно не е и морална.

През 1917 г. руските селяни викаха: “Земя и свобода!” Но получиха Ленин и Сталин.

През 1933 г. германците викаха: “Подслон!” Но получиха Хитлер.

През 1793 г. французите викаха: “Свобода, равенство, братство!” А получиха Наполеон.

През 1778 г. американците не викаха нищо. Не просто провъзгласиха индивидуалните права и водени от политическите философи, ги постигнаха.

Никоя революция, независимо колко е справедлива, и никое движение, независимо колко е популярно, не са направили добро на човечеството без политическа философия, която ги е водила, която е определяла посоката и целта им. И обратно – липсата на идеология винаги е спомагала за разпространението на злото.

Злото обаче побеждава само ако не му се оказва съпротива. Злото побеждава само поради моралния провал на онези, които заобикалят факта, че не може да се прави компромис с базисните принципи.

Съвременното име на злото в политиката е етатизъм. Но за това ще говорим при следващата ни среща.

About author
Профилна снимка на кmanolov

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*