Демокрацията в Eвропа е “западнала повече, отколкото в който и да било друг регион”

Демокрацията в Eвропа е “западнала повече, отколкото в който и да било друг регион”

1 views
0

Състоянието на демокрацията в Европа се влошава трета поредна година

Рейчъл Кенеди, Евронюз

 

Огласявайки статистиката си относно индекса на демокрацията за 2018 г., „Иконъмист интелиджънс юнит” (ИИЮ) отбеляза, че „демократичното неразположение” се е усетило по-специално в Западна Европа, където състоянието на демокрацията е спаднало за трета поредна година.

Дори и при едно леко увеличение обаче, отчетено през 2018 г., в Източна Европа тя се е влошила най-много, откакто ИИЮ започна да отчита индекса на демокрацията през 2006 г.

Десетте най-демократични страни в света

Позиция / страна
1. Норвегия
2. Исландия
3. Швеция
4. Нова Зеландия
5. Дания
6. Канада
7. Ирландия
8. Финландия
9. Австралия
10. Швейцария

Въпреки докладваните „демократични неразположения”, страните в Европа все още доминират в глобалната класация – с Норвегия на 1-во място и Исландия и Швеция, съответно на 2-ро и 3-то място.

Русия бе класирана като най-слабо демократичната страна в Европа, заемайки 144-то място в световната класация – под страни като Афганистан и Зимбабве.

Западна Европа изпъква силно със страни, които докладът разглежда като „пълни демокрации”, докато европейският изток не успява да постигне дори едно от тези места, доминирайки вместо това в категорията „недостатъчна демокрация”.

В кои държави са отбелязани най-забележимите спадове в резултатите между 2017-2018 година?

През 2018 г. в Европа имаше няколко забележими спадове в класацията на ИИЮ, включително в Австрия, Грузия, Унгария, Русия и Турция, но най-вече – в Италия.

Италия

В доклада се отбелязва, че спадът в качеството на демокрацията в някои страни от Западна Европа е довело до засилена подкрепа за партиите, обявили се „против установеното статукво” и за политика на „силната ръка” – както отляво, така и отдясно.

В Италия възходът на този тип политика, под формата на една популистка правителствена коалиция между „Движение пет звезди”, заявило се „против установеното статукво”, и дясната партия „Лига”, отведе класификацията на страната от 21-во място през 2017 г. до 33-то място през 2018 г.

Политиката „против установеното статукво” в страни като Австрия и Италия е „отражение на продължаващия неуспех на основните партии да се обърнат към опасенията и несигурността на значителни групи от населението” – отбелязва се в доклада.

В частност, италианското управление провокира „дълбоко разочарование от политическите институции, включително парламента и политическите партии, подхранило увеличената подкрепа за ‘силната ръка’, заобикаляща политическите институции, и отслабило компонентата ‘политическа култура’ в индекса.”

Докладът посочва конкретно италианския вътрешен министър и заместник министър-председателя, Матео Салвини, както по отношение на неговата репутация относно човешките права, така и по отношение на твърдата му антиимиграционна политика.

Грузия

Последните сблъсъци по време на президентските избори доведоха до най-големия спад в качеството на демокрацията в Източна Европа. Изборите в Грузия бяха потопени в противоречия в един процес, който Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) заяви, че е бил провокиран и от двете конкуриращи се страни.

Вторият кръг на президентските избори в Грузия беше конкурентен и кандидатите имаха възможност да провеждат кампании свободно, но едната страна се радваше на неправомерно предимство, а негативният характер на кампанията и от двете страни подкопа процеса” – бе казано в изявление на ОССЕ през ноември 2018.

Конкретното „неправомерно предимство”, както отбеляза докладът на ОССЕ и ИИЮ, идваше от милиардера и бивш министър-председател на страната Бидзина Иванишвили, чиято партия „Грузинска мечта – демократична Грузия” одобри кандидата и сегашен президент, Саломе Зурабишвили.

Под влиянието на Иванишвили правителството се намеси във втория кръг от президентските избори, предлагайки отписване на дълговете на 600 000 граждани, което да се осъществи две седмици след деня на изборите”, се посочва в доклада за демократичния индекс на ИИЮ. Това извади на повърхността осигуряване на правителството със значително предимство пред опозицията.”

В кои държави се отчита повишение в качеството на демокрацията?

Все пак, статистиката не беше изцяло отрицателна. Въпреки общото тригодишно влошаване в състоянието на демокрацията в Западна Европа, през 2018 г. Финландия, Германия и Малта са повишили резултатите си. По подобен начин в Източна Европа „значителни подобрения“ са докладвани за Армения, Естония и Бивша югославска република Македония. През 2018 г. Естония е класирана като най-добрата измежду „демокрациите с недостатъци” в Източна Европа, „поради значително подобрение на доверието в правителството и политическите партии”.

Как се подреждат страните от Европейския съюз?

Швеция оглави таблицата като най-демократична страна в Европейския съюз, и бе класирана на 3-то място в световен мащаб.

На другия край на скàлата Румъния се оказа на последно място измежду всички страни от Европейския съюз, като Хърватия е с малко пред нея.

Резултати от класацията по демократичен индекс за 2018 година за Европейския съюз
Максимална оценка = 10.

по азбучен ред / страна / оценка
1. Австрия – 8,29
2. Белгия – 7,78
3. България – 7,03
4. Великобритания – 8,53
5. Германия – 8,68
6. Гърция – 7,29
7. Дания – 9,22
8. Естония – 7,97
9. Ирландия – 9,15
10. Испания – 8,08
11. Италия – 7,71
12. Кипър – 7,59
13. Латвия – 7,38
14. Литва – 7,50
15. Люксембург – 8,81
16. Малта – 8,21
17. Полша – 6,67
18. Португалия – 7,84
19. Румъния – 6,38
20. Словакия – 7,10
21. Словения – 7,50
22. Унгария – 6,63
23. Финландия – 9,14
24. Франция – 7,80
25. Холандия – 8,89
26. Хърватия – 6,57
27. Чехия – 7,69
28. Швеция – 9,39

Какви са демократичните перспективи за 2019 година?

Евронюз разговаря с Фиона Маки, автор на доклада „Демократичен индекс – 2018”, която говори за състоянието на демокрацията в Европа и за продължаващото влияние на популизма през следващата година.

Вие можете да видите във видеото представянето от Маки на ключовите резултати от тазгодишния доклад:
https://www.youtube.com/watch?time_continue=6&v=BDlJQ3smiB4

Увеличаването на броя хора, участващи в политическия дискурс – това обикновено се приема като положителна стъпка за демокрацията, отбелязва Маки.

Комбинацията от политическо участие и популизъм обаче може да бъде причина за безпокойство „Доколкото политическото участие в Европа се е увеличило, защото избиратели са били ангажирани от популистите, съществува риск през 2019 г. напредъкът, който виждаме в индекса на демокрацията, да бъде обърнат” – заяви Маки. Това става „на фона на засилената политическа поляризация и на потенциалното влошаване на управлението или на гражданските свободи” – добави тя.

Кои държави би трябвало да наблюдаваме?

На въпроса: кои европейски държави биха могли да бъдат начело в дневния ред на Индекса на демокрацията за 2019 година, Маки заяви, че ще има много за наблюдаване.

Ще гледаме към популистките партии в Швеция и в Испания. Ще гледаме сравнително новото правителство в Италия и разбира се ще наблюдаваме внимателно изборите за европейски парламент – като показател за това: колко популистки партии се представят в целия регион.”

В своите последни коментари Маки заяви, че Обединеното кралство ще бъде особено важна държава, която трябва да се следи заради Брекзит, при това – с особен акцент върху обсъжданията за втори референдум. Въпросът за втори референдум „ще се окаже изключително силно разделящ обществото и би могъл да доведе до увеличаване на политическата поляризация, а в крайна сметка – и до загуба на доверие в демокрацията във Великобритания” – каза тя.

Превод: Илия Кожухаров

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*