Разгромът 1941 – 2 част

Разгромът 1941 – 2 част

Избор на редактора
1 views
1

За 6 месеца Вермахтът разгромява напълно близо две Червени армии.

Александър Тацов

ЗАГУБИТЕ

Разгромът на Червената армия през лятото и есента на 1941 г. е най-голямата военна катастрофа в световната военна история. За 6 месеца Вермахтът разгромява НАПЪЛНО близо две Червени армии.

Още през първите 18 дни на войната Червената армия търпи загуби в жива сила от 600 – 650 000 войници и офицери (убити, ранени, пленени). Съответно германските загуби за същия период са 30 – 35 000. А

през 1941 (юни-август) практически цялата довоенна Червена армия е унищожена.

Тя губи 8 500 000 войници и офицери до декември 1941  – убити, ранени, пленени и изчезнали (включително дезертирали). Оттогава, до края на войната, срещу германците воюват не кадрови военни, а запасняци и опълченци. Същата година армията загубва 6 300 000 единици стрелково оръжие, предостатъчно да се въоръжи целия Вермахт. За периода Червената армия губи и над 12 000 танкове и повече от 14 000 самолети (в т. ч. само от 22 до 30 Юни: около 3 400), както и близо 40 000 оръдия и минохвъргачки. Врагът заграбва над 1 млн. т. боеприпаси и стотици хиляди тонове горива.

Пленени са общо 3 900 000 войници и офицери, включително повече от 100 генерали и 7 командващи армии. Изчезват безследно 20 генерали и над 180 000 офицери. Убити са 9 командващи армии. По този начин загубите сред ВИСШИЯ команден състав достигат 1/3, а сред средният и младшия команден състав – 1/2 !! (с други думи армията, до голяма степен е обезглавена) Истината е жестока – през 1941 г. загиват най-подготвените съединения на Червената армия. Към август-септември 1941, Червената армия губи фактически ЦЕЛИЯ т. нар. Първи стратегически ешелон – най-добрата кадрова част на армията. Затова и тоталната мобилизация хвърля в боя зле обучени, не сплотени, ръководени от запасни офицери и въоръжени с евтино мобилизационно оръжие дивизии, въпреки, че в началото на септември Червената армия има превес по жива сила в съотношение 2:1 спрямо германците. Дезертират близо 1 000 000 военнослужещи, а 3 900 000 се предават в плен, над 1 млн. войници и офицери преминават с оръжие на страната на Германия (по други данни – 1.5 млн.).

Има случаи цели съединения да преминават на германска страна.

Тук следва да се отбележи, че съветските пленници не са унищожавани целенасочено, както е прието да се смята в съветската историография, а ако има такива случаи, те са единични и изолирани. Голямата смъртност се дължи на факта, че към декември 1941 в ръцете на германците попадат 3.5 – 4 млн. съветски военнопленници. Това е ПОВЕЧЕ от действащата германска армия и представлява огромен логистичен удар за тиловите служби – настаняването, охраната, обслужването и изхранването на тази ВНЕЗАПНО появила се човешка маса. Никой в тиловите служби на германската армия не е предвидил такова развитие, а и световната военна история не знае такъв случай. Така че главната причина за високата смъртност 1941/1942 в германските военнопленнически лагери е недохранването. Това развитие е можело да бъде до голяма степен избегнато, ако СССР беше подписал Конвенцията на ОН за военнопленниците. Тогава Международният Червен кръст е можел да подпомага съветските военнопленници (както става с англо-американските военнопленници в германските лагери). Същата е била съдбата и на германските военнопленници в СССР, въпреки че има някои немаловажни нюанси.

СЪЮЗНАТА ПОМОЩ

Смята се, че без помощта на Съюзниците, СССР не би могъл да спечели войната. Това нееднократно е казвано и от Сталин. Преизчислено в цени от 2003, доставките от САЩ достигат 110 млрд. долара, а заедно с британските и канадските – 130 млрд. долара Доставките по “заем-наем”  (ленд-лиз) са не само на оръжие (самолети 22 195, танкове – 10 000, оръдия – 9600, товарни автомобили 376 000, джипове – 51 000, влекачи – 8000 и т.н.), но и на храни (най-вече месни консерви – 300% от производството в СССР за военните години, брашно, мляко на прах, варива, сушени плодове, плодови консерви и т.н.), както и облекло – десетки милиони чифтове ботуши, бельо и др. дрехи. Именно по последните пера са най-големите доставки, сравнено на база производството в СССР – от 50 до 300%. Тук се включват стратегически продукти и метали: 200 000 т манган, 42 000 т хром, 350 000 т мед, 1 200 000 т прокат, 30 000 т суров каучук, 2 000 000 т нефтопродукти и т.н..

Така например, през първата половина на 1942 СССР получава три пъти повече танкове, отколкото са загубите им тогава. Добивът на нефт в СССР през 1941- 1943 се свива драстично. През 1941 е 23 млн. т., а през 1943 – 12 млн. т.. Производството на нефтопродукти се свива още повече. Затова първите американски доставки са нефтопродукти, вкл. високооктанови авиационни бензини, от които СССР има дефицит до края на войната. Настъпателните операции на Червената армия през 1943-1945 са били невъзможни без доставката на стотици хиляди товарни и др. автомобили от САЩ (напр. известните „Катюши“ са монтирани на камиони Студебейкър). За сравнение – през 1941 Червената армия е загубила 58% от автомобилния си парк. Само 98 локомотиви са произведени в СССР през войната, а по линията на ленд-лиз са внесени 1860, както и 11 600 вагони. Освен това са доставени 128 товарни и 281 бойни кораби и 3 ледоразбивачи. Повече от половината самолети на СССР са изработени от алуминий, доставен по ленд-лиз. 25% от свинското месо отива в СССР, а за армията на САЩ остават 14%. В СССР се доставят огромно количество краве и овче масло, което довежда до криза на американския пазар. Американските доставки на храни са общо 4 915 000 т.. САЩ доставят дори повече храни от заявеното и така се стига до дефицити на техния пазар. Изчислено е, че

само доставките на храни от САЩ и Канада са могли да изхранват 10 милионна армия ПРЕЗ ЦЯЛАТА ВОЙНА!

ВЪПРОСИ

Тук обикновено се задава въпросът, защо победоносната германска офанзива през зимата на 1941 не успява и се задъхва пред Москва.

Един от отговорите: германското главно командване нееднократно отстъпва от принципите на бързата маневрена война, т. нар. „блицкриг“. Увлечението по превземането на Москва е било политически обусловено, като бил нарушен един от основните принципи на военната стратегия – цел на войната е преди всичко унищожението на противниковите въоръжени сили, а не завземането на конкретни географски позиции.

Защо обаче немската армия не успява

Защото е имала преди всичко логистичен проблем: подвозът на нова техника, гориво-смазочни материали, боеприпаси, зимно облекло и продоволствие (което е кръвоносната система на войната) са били прекъснати през декември 1941 на 6070 %. Зад едномилионната германска армия се била разтегнала рехавата съветска ж.п. мрежа и лошите шосейни пътища. Не достигали локомотиви – те били съветски, защото ширината на колелата не позволява използването на по-добрите германски. Локомотивите често излизат от строя поради замръзване на водата в котлите и по други, свързани големия студ причини. На фронта машините спирали поради замръзване и/или сгъстяване на маслата. Оръжията, за да стрелят, трябвало да бъдат загрявани с топлината на тялото или на огън. Преобладаващата част от армията била с летни униформи, допълнени от войниците с каквото намерят, а доставката на зимни се бавела поради транспорта, а и изобщо, поради некомплект в армейски мащаби. Влошено било извозването на ранените и цялата работата на медицинските служби. С други думи,

германската армия през декември 1941 става 50-60 % небоеспособна.

От другата страна, Съветската армия няма значителни логистични проблеми, снабдителните линии са съвсем къси, обслужващият персонал е налице, нормално вървят доставките на гориво-смазочни материали, боеприпаси и храни (доставките по ленд-лиз вече са устойчиви), да не говорим за зимната екипировка на войниците. Всъщност кампанията се решава в полза на Червената армия не поради митичните „сибирски дивизии“, а ЕДИНСТВЕНО поради небоеспособността на Вермахта. Тук не става въпрос за някакво „стратегическо майсторство“ на съветското командване, то си остава под нивото на германското (общо взето – до края на войната), тук става въпрос за ефективно числено превъзходство. Ако разгледаме количествено германския неуспех под Москва, ще видим парадоксални числа. Червената армия осъществява настъпление с 20 % по-малко жива сила, танкове и артилерия и малко повече самолети! Числата обаче заблуждават – боеспособната част от германската армия – жива сила и техника е била средно два пъти по-малобройна от съветската. И точно майсторството на полевото германско командване спасява фронта – въпреки често неадекватните действия на главното командване и въпреки грешките на Гудериан.

Веднага възниква въпросът: защо германската армия няма зимна екипировка и снабдяване? Отговорите са прости и са два.

Първо – решението за нападение се взема в извънредно екстрен порядък (дори планът „Барбароса“ е изготвен няколко месеци преди това, но не е бил привеждан в действие в оперативен порядък), защото едва в края на април 1941 Хитлер се уверил, че Сталин се готви да го нападне и това е една от причините да не се бърза със зимното обмундироване (ако войната със СССР е била отдавна планирана, не е имало начин да не се предвиди и зимна екипировка).

Второ – германската индустрия не е имала възможност да осигури, освен другото, и зимно оборудване в кратки срокове, защото не е била преминала напълно на ВОЕННИ РЕЛСИ (както беше отбелязано по-горе). Например на фронта не достигали камиони, но никой не посягал на гражданските. През 1941 в Германия, окупираните страни и съюзниците, са произведени общо 680 000 автомобили, но повечето отиват в гражданския сектор, а в армията има дефицит. За сведение, към 22 Юни 1941 във Вермахта има 500 000 автомобили и полугъсенични влекачи. Положението се променя, едва когато се обявява декретът за „тотална война“, но вече е късно…

Истината е обаче, че Сталин побеждава с едно главно оръжие – „перманентната мобилизация“. Мобилизират се набор след набор и незабавно се хвърлят в месомелачката на войната. Вермахтът не смогва да унищожава новите попълнения, задавя се в кръвта руските войници, хвърляни на бойното поле като пушечно месо.

ПОСЛЕДСТВИЯ

Войната през лятото на 1941 започва да се превръща в гражданска: цели съветски формирования се предават, заедно със знамената и военната музика (възрастните софиянци помнят такива кадри от немските пропагандни кинопрегледи). Хиляди войници и офицери искат да се запишат в новата Руска освободителна армия. Но Хитлер, въпреки ходатайствата на голяма част от генералитета, е категоричен – германската армия идва като завоевател, а не като освободител. Обикновеният руснак бързо разбира, че Хитлер с нищо не е по-добър от Сталин, а е чуждестранен завоевател и грабител. Руски армейски части се създават чак 1944 (РННА, РНА, РОНА, РОА, Казашки дивизии и полкове – общо около 250 000 души, съединения от т. нар. Ostgruppen – около 20 000 души). Въпреки това много германски командири на Източния фронт намират начин да назначат руски граждани като „спомагателни части“, т. нар “хиви”та – „Hilsfwillige“. В края на 1942 те представляват почти ¼ от състава на Вермахта на Източния фронт.

В края на декември 1941 германската армия под Москва губи повече от 50% боеспособност, поради големите материални и човешки загуби, пробивите в логистиката, вследствие на големите студове, както и заради стратегически грешки на командването. Вермахтът се задъхва в самите покрайнини на Москва, на 20-на км от Кремъл. Страшните студове правят 70-80% от въоръжението и транспортните средства негодни, няма резерви, ранените не могат да бъдат евакуирани. В това време руснаците непрекъснато изваждат нови и нови резерви – набързо обучени, слабо боеспособни, но топло облечени и подходящо въоръжени за зимните условия. Настъплението спира още преди прословутото контранастъпление на Червената армия. Това контранастъпление, така успешно започнало в последните дни на 1941, в началото на 1942 завършва със серии от катастрофи, довели до унищожаване на цели съветски армии, в гигантски чували (Харков, Сичовка, Ржев). Съотношението на силите на южния фланг на фронта рязко се променя – германската армия започва голяма офанзива на юг, към единствените тогава нефтени находища на СССР…

ИСТОРИЯТА

Както е известно, историята се пише от победителите. В това отношение съветската историография бие всички рекорди.

Преобладаващата част от западните историци, пък безкритично ползват всички съветски източници за войната. Те просто не могат да си представят, че е възможна такава манипулация на фактите, каквато се извършва от съветските казионни историци. В началото на века обаче, се появи едно ново поколение от руски историци, които извършиха огромна работа по разрушаване на държавната историческа митология за войната, насаждана в СССР и Русия повече от 70 години.

Съветската победа, погледната от дистанцията на времето, е типична  „пирова победа“. Победа, от която народите на бившия СССР и най-вече руският, едва ли ще могат да се възстановят. Това показват и последните данни за загубите: СССР – около 17 500 000 убити/загинали военни, и около 3 000 000 граждански лица в зоната на военните действия и окупираните територии, Германия – около 4 200 000 (на всички фронтове, не само Източния) и около 2 500 000 граждански в зоната на военните действия и окупираните територии.

Първата част на анализа можете да прочетете  тук 

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*