Ако популистите бяха консерватори

Ако популистите бяха консерватори

1 views
0

Какво можеше да бъде консервативното управление, ако имаше консервативни политици?

Евгений Кънев

 

Преди една декада и аз бях не само консерватор по убеждения, но дори бях ангажиран да напиша програма за нов консерватизъм на една дясна партия в сътрудничество с институт на Републиканската партия в САЩ.

Все пак, мисля и се надявам, идеите ми тогава доста се отличават от днешния “нов консерватизъм”. Някои сякаш се отнасят до днешния ден, други са просто наивни.

И все пак – ако имахме днес истински политици- консерватори, които да ги приложат? Какъв щеше да бъде новият консерватизъм?

1.​Пазар колкото може, държава колкото е необходимо

Ние сме не просто за пазарна икономика, а за свободно ценообразуване с малки изключения, за пазарно разпределение на ресурсите, там където е възможно и против нарастващото бюджетно преразпределение, за свободна конкуренция и против изкуствените монополи, за равнопоставеност на пазарните субекти и против привилегията на изкуствените монополи. Ние виждаме ролята на държавата в това да подобрява ефективността на пазара, а не да бъде икономически контрагент. В този контекст разглеждаме ролята на държавата, изявена чрез нейните институции, като законодател насърчаващ конкуренцията и като регулатор осигуряващ ефективността на пазара

2.​Малко и умно правителство

Ние сме не просто за намаляване роля та на държавата, за дерегулация, за дебюрократизация, а за коренно различен като начин на функциониране публичен сектор. Това задължително включва правителство, което трябва да е “малко и умно”, т.е. ефективно да изпълнява управленската си програма чрез минимум човешки и финансови ресурси. Политическите ръководства на министерствата трябва да отговарят единствено за изпълнението на управленската програма и стратегическите цели чрез изработването и управлението на подпрограми по политики. Тяхното изпълнение трябва да се възложи на ръководството на администрацията, а контролът по изпълнението – на вътрешен и външен независим орган. Така значително ще бъдат ограничени конфликта на интереси и всеобхватната корупция.

3. Адекватна администрация

Ние сме не просто за съкращаване на администрацията с Х %, а за администрация с адекватна структура за изпълнение на подпрограмите по политики. За структурата на тази администрация трябва да се намерят подходящите хора. Предлагаме за ключови административни длъжности – вкл. ръководители на администрацията в съответните министерства – да бъдат поканени експерти, включително от чужбина, които познават най-добрите практики на публичния сектор в Европа. Именно така европейските инвеститори, които дойдоха в нашата икономика в края на 90-те години, я преобразиха с добрите практики, които наложиха и които създадоха цяла плеада професионални мениджъри. Ние предлагаме това решение и за публичния сектор. Само с тази нова администрация и електронното правителство може да има качествено подобрение в публичните услуги.

4. Ефективни институции

Ние сме за не просто за по-малко държава – особено такава, която е малка само за спонсорите на управляващите, но сурова за българските граждани и бизнес с избирателното прилагане на законите. Докато институциите отказват правосъдие срещу престъпници и неизправни длъжници, затормозяват с бюрократични процедури, ограничават достъпа до еврофинансиране с баснословни рушвети и т.н., всякакви икономически политики за растеж са нискоефективни и често безполезни. А стопанската свобода, казва Адам Смит, е безсмислена без съвършеното правосъдие. Какво друго освен реформа на публичния сектор би ускорило икономическия растеж?

5. Данъци-колкото трябва

Ние сме не просто за ниски данъци, защото никой не знае колко ниски могат да бъдат данъците в България. Дотогава, докато не спре безмилостното източване на държавния бюджет, който се финансира от тези уж ниски данъци и пак остава излишък. А това може да стане само с одобрен и контролиран програмен бюджет, който цели пределна ефективност на всеки похарчен лев. Не трябва обаче да разбираме дясната политика като вечно намаляване на данъците. Няма смисъл да се намаляват данъците, ако това е за сметка на отслабването на институциите. Консервативното разбиране за данъците е, че те трябва да са точно толкова, колкото да осигурят качество на публичните услуги според световните добри практики.

6. Публично-частни партньорства с реални партньори

Ние сме не просто за публично-частни партньорства. Ние сме за такива партньорства, където са ясни разделителните линии между публичния и частния сектор и сме срещу ПЧП от смесен тип, които станаха нарицателни за корупцията в България. Ние сме за действително силни институции, действащи прозрачно, които са в състояние да защитят обществения интерес. Няма смисъл да се дават публичните услуги на частни партньори, когато тези партньори не са доказали своята привързаност към добрите практики, когато съществува явен риск партийните или актуалните братски фирми да стават партньори на публичния сектор.

7. Налагане на добрите практики в публичния сектор

Ние не предлагаме по-качествен живот на българските граждани вследствие на социално инженерство по социалистически образец. Статуквото може да бъде преодоляно само чрез повсеместно налагане на добрите световни практики в публичния сектор. Само ако бъде драматично икономизиран, публичният сектор ще престане да бъде като воденичен камък за цялата икономика. Това означава спиране на грандиозното прахосничество чрез измерване на ефективността на всеки публичен разход. Защото на частния сектор дължим тези 5-6% процента икономически растеж през последните години, а на публичния сектор дължим този растеж да не бъде поне два пъти по-голям.

8. Индустриална политика за умни инвестиции

Ние не сме просто за привличане на чужди капитали, а на инвестиции в икономиката на знанието. Моделът на стимулиране на какви да е инвестиции от годините на прехода разреши проблема с безработицата, но вкара икономиката в капана на ниската добавена стойност. Заради неадекватно законодателство и политики, България значително изостана от другите страни в Източна Европа по привличането на сериозни инвеститори във високотехнологични отрасли. Затова е нужна специална държавна политика и законодателство, както и ефективното използване на финансови инструменти за насърчаване на “умните” инвестиции, от които се очаква мултипликационен ефект върху развитието на индустриалния потенциал и човешкия капитал на България. Подобно на фирмите, България също се намира в изключително конкурентна глобална среда за привличане на капитали и правителството трябва ефективно да използва целия наличен инструментариум, за да я направи атрактивно и предпочитано място за инвестиции в дейности с висока добавена стойност.

9. Нова социална политика

Ние сме за нов тип социална политика, която не просто решава временно проблемите на пенсионерите, болните и социално незащитените хора. Нужен е нов модел на управление на социалните системи с основна цел повишаване на тяхната ефективност. Той предполага отделен подход към услугите в социалната сфера (здравеопазване, образование и социална защита), от една страна и към инфраструктурата, която се използва за тяхното предоставяне, от друга страна. По принцип, качеството на услугите може да бъде повишено само чрез насърчаване на конкуренцията между техните доставчици-държава, община, частни и неправителствени организации и модернизацията на инфраструктурата, която се използва за тази цел. Понеже практиката е показала, че държавата и общините са по принцип слабоефективни, то консервативният подход изисква те да предлагат такива услуги, само когато потребителите нямат друга алтернатива (т.е. няма предлагане от частни и неправителствени организации за всяко търсене). Задължително обаче държавата трябва да осигури достъп на всеки до тези услуги чрез гарантиран минимум. Освен от конкуренцията между доставчиците, качеството на тези услуги е функция на състоянието на социалната, здравна и образователна инфраструктура. Доколкото държавата не разполага със средства за нейната мащабна модернизация, това трябва да бъде направено от частния сектор на концесионен принцип или чрез приватизация, а там където тази инфраструктура няма алтернатива, т.е. потребителите нямат избор на болница, училище, социален дом и т.н., инфрастуктурата трябва да се модернизира от държавата или общините с публични (национални и евро) фондове. Във всеки случай ключовата роля на държавата е да осигурява (или да намери частно) финансиране, да налага стандарти за здравните, образователните и социалните услуги и да контролира тяхното спазване от непрaвителствените доставчици.

10. Екологията като икономическа политика

Традиционно опазването на околната среда се възприема като аспект на здравната или социална политика, а всъщност с тези политики не може да се предотврати нарушаването на природното равновесие и последващия негативен ефект върху здравето и социалния статус на гражданите. Консервативното разбиране за екологията е, че тя трябва да бъде предмет на икономическа политика, защото именно наличието на икономически стимули (печалби от изсичане на горите, спестяване на инвестиции в екотехнологии и др.) или липсата на санкции (за замърсяване на градската среда от индустрията и гражданите) е причината за дисбалансите в околната среда. Само чрез ефективното използване на икономически лостове– екоданъци, глоби, мита, такси, обезщетения, а в някои случаи и конфискация – може превантивно да се въздейства върху нарушителите, да се противодейства на свръхзастрояването и престъпленията по Натура 2000.

Какви управленски принципи трябва да се прилагат за изпълнение на тези политики?

  1. ​Публични услуги

    • Публични услуги според най-добрите световни практики
    • Програми за прилагане на добрите практики с цели, критерии за изпълнение на целите, срок и бюджет
    • Програмно-бюджетни разходи – колкото е необходимо да се постигнат най-добрите практики, но не повече от 35% от БВП
    • Приоритизиране на програмите, съобразно целите и ресурсите
    • Пределна ефективност на всеки разход – всеки допълнителен разход добавя полезност (качество,добавена стойност и т.н.)
    • Оценка на планираните разходи чрез метода „Разходи-ползи”
    • Частно предлагане на публични услуги, когато то е с по-голяма пределна ефективност

2​. Публична собственост

• Инвестиции за модернизиране на държавната публична собственост-основно инфраструктура, ако не е подходящо или не може да бъде отдадена на концесия
• Ограничаване на инвестиционни разходи в държавна частна собственост
• Приватизация на немонополни дружества или дялове в тях, както и на здравната и образователна инфраструктура, ако имат алтернатива
• Публично-частни партньорства само с партньори с доказано добри практики

3​. Публично управление

“Прозрачност, отчетност, дисциплина и контрол”
• Политическо ръководство (министри и зам.-министри):отговарят за изпълнението на управленската програма, одобряват изготвени програми по политики, осъществяват стратегическо управление по приоритети, контролират административното ръководство и се отчитат пред Народното събрание/избирателите
• Административно ръководство (Главен секретар и секретари по програми): Изготвяне и изпълнение на програми по политиките, оперативно управление, контрол на администрацията и отчет пред политическото  ръководство
• Администрация: Изпълнение на подпрограмите, отчет пред административното ръководство
• Вътрешен одит: отчет пред политическото ръководство
• Вътрешен контрол: Отчет пред административното  ръководство
• Външен контролен орган: независим международен одитор и Сметна палата – отчет пред Народното събрание
• Всички разпоредби и публични разходи-достъпни до гражданите

About author

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.