Консерватизмът: въведение – 1 част

Консерватизмът: въведение – 1 част

1 views
0

Отношението към света и към обществото в частност определят до голяма степен дали някой може  да бъде наречен консерватор

 Пламен Юруков

 

В последно време се заговори много за български политически консерватизъм. Покрай разговорите за него обаче се пропуска обяснението какво точно представлява той и какви проблеми може да реши при сегашното състояние на българската държава и българската политическа конюнктура.

За да имаш консервативен мироглед, не е нужно да си бакалавър по политически науки. Самият консерватизъм има почти тристагодишна история. Макар и да е познат в повечето европейски държави, основните му идеи идват от неговата англо-американска традиция. В тези две държави (САЩ и Великобритания) – в едната от 200, а в другата от 300 години, не е имало революции. И двете са се радвали на политическа стабилност. И двете нации прилагат разделение на властите и независимо правосъдие. Те признават гражданските права и ограничената власт на правителството и изискват от управлението да е отговорно пред общественото мнение и прозрачно да отчита своите действия. Влиятелните мислители и политици, писатели и журналисти, които са допринесли изключително много за създаването и запазването на тези обществени права и в двете страни, са познати под общото име консерватори.

Консерватизмът е преди всичко отношение към света.

Той приема миналото като най-добрият пътеводител към бъдещето. Приема, че всички важни въпроси, с които се сблъсква човечеството вече са имали отговор, който е изпитан и проверен в миналото. Според консерваторите чертежи и мисловни конструкции за промяна на обществото не работят, а напротив – със своите непредвидени последствия могат да причинят повече зло, отколкото добро. Тези социални модели според консерваторите не отразяват добре природата на човека и непредвидимите страничните ефекти могат да нанесат огромни поражения.

Американските неоконсерватори са непримирими антикомунисти и действителността в Съветския съюз и сателитите му доказват тяхната теза за зловредността на комунизма. Те настояват за внимателно и постепенно предаване на властта на европейските африкански колонии след Втората световна война и предупреждават, че необмислени действия ще доведат до дългогодишни войни и междуплеменен геноцид. Историята ни показа, че са били прави.

Консерваторите приемат, че хората са както добри, така и лоши, и не може да се разчита на промяна на човешката същност за избавяне от насилие и несправедливост.

Независимо дали отделните течения на консерватизма са секуларни или религиозни, той приема първородния грях – че хората по всяко време са способни както на добро, така и на зло. Фрази от типа „не може в началото на 21 век да има такива зверства“, са несъстоятелни според консерватизма. Войните в бивша Югославия, практиките на Ислямска държава, жестокостите в Йемен, подкрепят тази позиция. Според консерватизма обществото винаги трябва да е готово да се справи със злодеи.

Несъвършената човешка природа е крайъгълният камък на обществената и политическа реалност.

Тя може да изглежда различна в различни културни и социални условия, но никога не променя своята същност. За разлика от социализма, който чертае нови общества и се опитва насилствено да ги налага, то консерватизмът е по скоро реагиращ. Според него действителността е по-сложна от човешкия ум, затова всякакви умозрителни планове се провалят. Тази негова особеност обяснява защо при различни условия и различно време консерваторите защитават различни политики. Александър Хамилтън, един от бащите основатели на САЩ, защитава протекционизма и силната централна власт. Подобни идеи има и Уилям Пит във Великобритания. След двеста години Роналд Рейгън в САЩ и Маргарет Тачър във Великобритания се борят за малко правителство и отворена икономика.

Консерватизмът от 18 век и съвременният консерватизъм имат подобни напълно противоположни позиции и за демокрацията. Почти всички консерватори преди 1850 година са се съмнявали в нейните качества, а в началото на 21 век всички консерватори се борят за универсална либерална демокрация. Организирането на консерваторите в политически партии е различно на различните места по света. След средата на 19 век Великобритания има своя консервативна партия, докато в САЩ дори и сега политици с консервативни убеждения могат да се намерят из целия политически спектър. Във  Великобритания Консерватизъм с главно К се отнася за партията, докато с малко к – за по-общите идеи и в ежедневието.

About author

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*