Консерватизмът: въведение – 3 част

Консерватизмът: въведение – 3 част

1 views
0

Прилагайки идеите на консерватизма, държавата ще функционира по-добре

Пламен Юруков

 

Консерватизмът и глобализацията

Историята на консерватизма помни битката на Едмънд Бърк с Британската източно-индийска компания. Според него тя действа, без да се съобразява с наследените ценности на английското общество, и водена само от жажда за печалба, въвежда неморални търговски практики. Той я критикува и защото с големите си печалби компанията влияе на парламента, лобира за закони в своя полза и в крайна сметка става заплаха за политическия ред. По същото време, но в Германия, която тогава е в периферията на капитализма консерваторът Юстус Мьозер пише, че разпространението на международния капитализъм застрашава съществуващите институции. В този си вид неговите критики представляват далечен предшественик на това, което сега наричаме антиглобализъм.

Какво се случва в България?

От всичко казано до тук можем да направим извода, че консерватизмът е мироглед. Той може да се носи от интелектуалци, политици и писатели. Може да се намира в гражданските позиции на хора, без самите те да го наричат така. Тук е мястото на обществените науки и медиите да го открият и посочат. За да направят това, те обаче имат нужда от необходимото ниво на знания от политическата теория, както и от усета да обяснят чрез него отделните политики.

Преди десет години, през 2008 г.,  заявихме нова платформа на СДС, която да трябваше бъде визията за промени в българската политическа система. Нашите приятели, опитни политолози от САЩ, нарекоха идеите ни нов, модерен консерватизъм. Изкушавам се да го нарека и български, но по-късните ми изследвания в страните от бившия социалистически лагер показаха, че и те имат проблеми, сходни с нашите, които могат да бъдат решени чрез неговата политическа платформа. Тези проблеми са свързани с това, че във всички тези държави при прехода от тоталитарно комунистическо общество и планово стопанство към либерална демокрация и пазарна икономика, останаха да си съществуват старите непроменени институции. Гражданското усещане за тази стагнация се изразява във всекидневният израз: “Ааа, там ли? Там си работят като едно време”.

В промяната на институциите –  както на устройството им, така и на функционирането им, се състои същността на модерния консерватизъм в Източна Европа.

Какви са проблемите у нас?

Първо, устройството на държавата, заложено в най-новата ни конституция, я прави подобие на социалистическата държава, където малка група хора, овладели изпълнителната власт, контролират и законодателната. Тази концентрация на сила подчинява чрез невидими нишки и съдебната власт. Разделението на властите и независимото правосъдие, които споменахме в началото на тази статия, са само на хартия. Консерватизмът предлага решение: двукамерен парламент с различни срокове на избор между двете камари. С частична, например една трета, смяна на представителите в долната камара всяка година. С по-къса мандатност – например две години.

Второ, продължаващата практика на смесване на партийни и административни функции. При социализма, за да бъдеш назначен на дадена длъжност, трябваше преди това да си член на комунистическата партия. Тази практика продължава и днес, с малката разлика, че трябва да си член на управляващата партия. По този начин административните служители не се оценяват и развиват за положени усилия и постигнати резултати, а за политическа вярност и прослужено време. Ниската им мотивация да работят в полза на обществото и гражданите, води до неработещи институции, груби служители и административни проблеми.

Трето, прозрачност и лична неприкосновеност. По традиция от времената на Държавна сигурност българската администрация е непрозрачна. Това е презумцията за сигурността на държавата и опазването й от враговете. В същото време службите нахлуват в личното пространство на гражданите и нарушават правата им. За съжаление това вече става и чрез промяна на закони – въвеждане на извънреден съд и прекалени права на правоохранителните органи. Вече стават актуални думите на Томас Джеферсън (цитирам по памет):  “Общество, което жертва правата на гражданите в името на сигурноста им, в най-скоро време ще изгуби и двете.”

Четвърто – борба с корупцията, но чрез намаляване на контактите между бизнеса и администрацията. Това означава премахване на излишни разрешителни и лицензионни режими, въвеждане на масово електронно обслужване и въвеждане на информационни технологии. След провала на социализма през 1989 година у нас го последва и провалът на либералния модел, който доведе до разрушаване на индустрията чрез приватизация и източване на държавните предприятия, и ни натресе монополи в основни отрасли на икономиката.

Липсата на доверие на гражданите във всички форми на управлението и по-добрите резултати във функционирането на държавата могат да бъдат променени и постигнати чрез идеите на консерватизма. Това обаче изисква неговото добро познаване и точно следване на принципите в консервативния мироглед.

 

 

About author

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*