Консерватизмът: въведение – 2 част

Консерватизмът: въведение – 2 част

1 views
0

Осем основни характерни черти на консерватизма

Пламен Юруков

 

Нека се опитаме да подредим идеите, на които се основава Консерватизмът.

1. Вътрешната природа на хората ги кара да запазят нещата такива, каквито са, защото са свикнали с тях и се чувстват по-безопасно. Новото ги кара да излязат от зоната си на комфорт, което причинява стрес. Повечето хора по света през почти цялата човешка история са оставали там, където са били родени. Стремежът да ползваме познатото и вече изпробваното се отнася и за храната, музиката и облеклото.

2. В света на политиката има непрекъснати промени и Консерватизмът ги приема, но изключително внимателно, предпазливо и последователно. Той естествено е за промяна, която премахва несправедливост, но иска това да стане постепенно и с търпение. За него обществото е като жив човешки организъм. Ако някой петокласник не е добър по математика не можем да си позволим да го убием и отгледаме отново за да стане отличник. Ако подобен подход бе приложен към Голямата приватизация в края на 90-те години, българската индустрия нямаше да бъде разрушена и 20 години по късно да започваме отначало процес на ре-индустриализация.

3. Консерватизмът не приема умозрителни “чертежи” за Ново общество, защото планиращите не могат да обхванат цялата сложност на действителността. Планирано и изкуствено създадените общества рано или късно стават насилствени, не могат приемат разнообразието на света и водят потисничество.

4. В областта на икономиката консерваторите приемат, че хората се водят изключително от личния си интерес. Според тях около този постулат трябва да се гради и икономиката. Интересен пример за верността му е това, което прави Дън Сяо Пин в Китай през втората половина на миналия век в Китай. Страната гладува и селското стопанство не може да изхрани населението. Той разрешава на селяните да продадат и вземат парите за цялата продукция, която превишава задължителната държавна норма. За няколко години производството се увеличава неколкократно. Друг пример, но в обратна посока е Съветският съюз след края на Втората световна война. Обогатен с предоставени му технологии от съюзниците и с централно акумулиран капитал, той се проваля икономически заради ниската мотивация на организаторите на производството.

5. Консерватизмът приема, че всички важни въпроси вече са били задавани и са получили отговор. Постоянният ни поглед към историята може да реши всички сегашни проблеми. Преди 8 години доцент Митко Палангурски написа есето “Забравената модерност”. В него той даде примери за отчетност, прозрачност и отговорност на българските институции в края на 19 и началото на 20 век. Преките избори за здравни и училищни инспектори, околийски полицейски началници, съдии и прокурори са явление, което води до силен граждански контрол и уважение на общественото мнение. Бюджетите на министерствата са се приемали от Народното събрание и в тях е фигурирал и последния молив и лист хартия, които те са могли да купят.

6. Консерватизмът е реактивен. Той търси проблема и несправедливостта и реагира, търсейки най-доброто решение.  Когато има заплаха от тирания или диктатура, той е за децентрализация на властта. Когато заплахата е анархия и/или фрагментация на обществото, той е за силна централна власт.

7. Консервативно движение в САЩ се появява чак след 1950 година. Много хора, които са приети за консерватори, сами те не се определят като такива.

8. Много често консерваторите в САЩ приемат политики, които са анатема за Великобритания, и обратно.

 

About author

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.