Синодът продължава да крие ченгетата в църквата*

Синодът продължава да крие ченгетата в църквата*

1 views
0

Отговорът на Св. Синод до Комисията по досиетата е недостоен като съдържание и изказ

доц. Дилян Николчев

 

Безспорно, поне за мен, отговорът на Св. Синод до Комисията по досиетата е крайно несъстоятелен.  Основният акцент в аргументацията пада върху отказът да се предадат база данни за членовете на църковните настоятелства. Наред с всички витиевати безсмислени обяснения, както обикновено

Св. Синод не е схванал къде може да опонира на Комисията.

Би могъл да го направи по повод изискването да се предоставят данни за членовете на църковните настоятелства. Според мен Комисията буквално е приложила текста от Закона, отнасящ се до това кои лица от религиозните общности отговарят на „публични дейности по смисъла на този закон“. В чл. 3, ал. 2, т. 6 от Закона се казва, че това са дейностите, извършвани от “ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности” – и точка! В този смисъл разширеното тълкуване на Комисията на този законодателен текст е довел до разбирането, че и членовете на църковните настоятелства са част от управителните органи, обстоятелство, което ми се струва е първо ирелевантно, и второ – твърде амбициозно с оглед действително големия брой църковни настоятелства в диоцеза на БПЦ.

На настоящия етап от проверката Законът за досиетата би трябвало да изисква, освен членовете на Синода (от които трима митрополити попадат във възрастовата граница, изискваща проверка – родени са преди 16 юли 1973 г.), на задължителна проверка по смисъла на законодателната разпоредба, цитирана по-горе, да подлежат: викарните епископи, протосингелите, архиерейските наместници, председателите на храмовете – разбирай на църковните настоятелства, за които става дума, а не за всички техни членове (вкл. ставропигиалните и катедралните), ректорите на академиите и семинариите (общо 3), игумените на ставропигиалните манастири, директорите и началниците на многобройните синодални отдели и комисии, директорите на Църковно-историческия и архивен институт и на Националния църковен историко-археологически музей. Т.е., никак малко на брой лица заемали и заемащи ръководни позиции (като публични дейности) в БПЦ.

Аналогия би могла да се направи с факултетите във ВУЗ:

проверяват се не членовете на факултетните съвети (също управителни органи!!!), а само деканите, зам.-деканите, ръководителите на катедри, председателите и зам.-председателите на общите им събрания. В този смисъл Комисията може би ще е добре да ревизира искането си до Св. Синод.

От друга страна (както вече коментирах публично), отново припомням, че има очевиден проблем в Закона за вероизповеданията, който автоматично се отразява и в „Закона за досиетата“. Става дума за словосъчетанието „религиозните общности“ (употребено в писмото-искане на Комисията до Св. Синод) и по-скоро върху неговото значение в Закона за досиетата, което е в противоречие със значението, придадено му от законодателя в Закона за вероизповеданията (в § 1. От Допълнителни разпоредби). Цитирам буквално т. 2. от този параграф: „Религиозна общност“ е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии“. Следователно в смисъла на „религиозни общности“ отсъства институционалната страна, в случая – Св. Синод като ръководен и управителен орган на БПЦ.

Много по-подходящо релевантно определение от „религиозните общности“ за Закона за досиетата би било „вероизповедание“ или „религиозна институция“,

защото според същия параграф от Допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията „Вероизповедание“ е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция“, а „Религиозна институция“ е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав“. За мен лично словосъчетанието „религиозна институция“ е по-правилно от юридическа гледна точка, тъй като в него са отразени всички правни компоненти, по които действа Законът за досиетата: институционалност, легалност, юридическо лице, отговорност, възможност за „отсрещност“, както и правно основание за налагане на санкции от страна на Комисията и оспорването им по съдебен път от засегнатата страна, в случая Св. Синод.

В този смисъл ми се струва, че в спешен порядък Комисия и народни представители, както и експерти трябва да изяснят проблема. Разбира се, експертността ми не отива до там да кажа дали няма нужда и от намеса на Конституционния съд, който да излезе с тълкувателно решение.

Въпреки тези добронамерени критични бележки, струва ми се, отговорът на Св. Синод до Комисията е меко казано непрофесионален и недостоен като съдържание и изказ.

 

*Заглавието е на редакцията.

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*