И всичко започва от Вавилон

И всичко започва от Вавилон

Избор на редактора
1 views
0

Този, който „обърка“ езика, „обърква“ и логиката. И всички плодове стават ябълки

Николай Христов

 

Според преданията, някога човечеството представлявало единен народ, говорещ на общ език. Този народ построява град Вавилон и кула, висока до небето. Строителството на кулата не се понравило на Бог, който „объркал” езика на хората и те престанали да се разбират един друг. Вавилонската кула символизира човешкия стремеж към просвещение, знание и благоденствие, стремежа за достигане до Бог, разбиран в най-широк смисъл на асоциацията.

През годините на своя съзнателен живот, изживян в нашата родина, наблюдавам как някой (“богоизбраните“) непрекъснато „обърква“ езика на българите. Мисля, че е нарочно и целенасочено.

Няколко думи, чието значение умишлено се „изкривява“ от „ораторите“, които непрекъснато се появяват в източниците на информация:

Политика“ – думата произлиза от гръцката дума „полис“, означаваща „град“, „държава“. Самата дума „политика“ обозначава начините на управление на съответната общностна единица, говоренето за това управление, обсъждането му. С други думи – „правилата“ в най-широк смисъл на думата, по които дадено общество живее на една територия. Правила, които самото общество „изработва“.

Какво означава „политика“ днес в България? Това е мръсна дума, натоварена с негативни асоциации. Щом бъде спомената, това неминуемо означава, че става въпрос за нещо много лошо. Да видим някои от последните изказвания на „богоизбраните“: Сергей Станишев – „Ветото на президента Росен Плевнелиев на актуализацията на бюджета ще бъде политическо, не конституционно!“ Принципно вярно твърдение, което обозначава нещо съвсем нормално, но думичката „политическо“ „товари“ фразата с негативно съдържание. В случая, за да подсили „ефекта“ на изказването, се добавя „не конституционно“ – сравнение с нещо, което би трябвало да е натоварено с положителен смисъл. Друго изказване: „Протестите са политически!“ – това изказване се повтаря многократно от различни „богоизбрани“ във връзка с всякакви протести. Нерядко се добавя „не-граждански“, за да се „подсили“ асоциативния ефект, противопоставяйки двете понятия, които всъщност са доста сходни смислово.
Защо няма „свестни“ политици? Поради две простички причини: първо, защото самата дума „политик“ е натоварена с „не-свестност“ – презумпцията е, че всеки политик, е „виновен“ до доказване на противното; и второ, защото никой „свестен“ „гражданин“ няма да се „самообвини“, слагайки си марката „политик“ (т.е., втората причина донякъде е следствие на първата). Кой има сметка от това положение? „Богоизбраните“ естествено!

„Протест“ – най-лесно би било да си отворим някой тълковен или синонимен речник, за да си обясним точния смисъл на тази дума. „Протестирам“ означава, че изразявам несъгласието си с нещо – толкова! Няма искания, няма алтернативи. Последните всъщност представляват „политика“ – говорене за начина, по който да живеем съвместно.

Кой и защо „обърква“ езика? Кой и защо не иска Вавилонската кула да бъде построена? Отговорът е в началото на текста.

Има и други „объркани“ думички:

Модерната напоследък чуждица „офшорка“. Думата идва от английски език – „offshore“, което буквално означава „отдалечено от брега“. Смислово това означава нещо, което е „извън пределите“ на дадена територия- толкава! Та „офшорката“ е „фирма“ със седалище извън мястото, където се осъществява стопанската дейност. И тази дума е натоварена с негативна емоция и споменаването и със сигурност асоциира нещо лошо.

Богат“ – който има в голямо количество материални блага – пари, имот, ценности. Това означава „богат“ – нищо повече! Тази думичка също е „натоварена“ с принадена стойност – богат непременно означава „незаконно богат“ в българския Вавилон.

Кой и защо „обърква“ езика? Кой и защо не иска Вавилонската кула да бъде построена? Отговорът е в началото на текста.

Защо всичко започва от Вавилон?
Отговорът и на този въпрос е в началото на текста: „някога човечеството представлява единен народ, говорещ на общ език”. Да приключим с Вавилон за момента, защото в езика ни има хиляди думи, и примери могат да се дадат с почти всяка една.

Да продължим с „историята“. Какво се случва след това? „Хората престават да се разбират помежду си …“

След Вавилон идва формалната логика – „Ако всички А са В, то всички В са А.“ Възможно ли е това логическо съждение да е правилно? Науката и опитът на човечеството казват, че такова съждение е грешно, но във Вавилон нещата стоят по друг начин.

Кой и защо ни учи, че едно такова съждение е вярно? Отговорът е в началото на текста – този, който „обърка“ езика, той „обърка“ и логиката … причината – пак в началото на текста.

Логиката е „творение“ на Аристотел. Всъщност той е първият човек, оставил писмени разсъждения за формално-валидните умозаключения. Теорията за логическата истина, или теорията за логическата импликация, изследваща кога една теза (извод, заключение) следва логически от дадени хипотези (предпоставки), се е доказала като валидна през хилядолетно човешко съществувание.

„Ако всички А са В, то всички В са А.“

Ако всички ябълки са плодове, то всички плодове са ябълки!

Това вярно ли е? Крушата не е ли плод? Има ли плодове, които не са ябълки? Според Аристотеловата логика – има плодове, които не са ябълки (например крушата, която също е плод). Според логиката във Вавилон, значението на думата плод е приравнено на думата ябълка и следователно всички плодове са ябълки. Функцията е обратна на описаната в първата част на текста, но принципът е един и същ – „отнемане“, или „придаване“ на значение, все е „объркване“ на езика. „Объркването“ на езика води до „объркване“ и на логиката. Не всяко „объркване“ на логиката обаче означава, че езикът е „объркан“. Ако всички А са В, то някои В са А – така е според Аристотел, така е според опита на човешката цивилизация, не според мен.

Може ли Вавилонската кула да бъде построена отново?

Само ако са налице две логически предпоставки – вяра (доверие), и работа (строителство). Ако не вярваш, че нещо може да се случи, то няма как да се случи. Ако не вярваш в Бог, значи няма Бог. Ако не вярваш, че светът съществува, значи той не съществува. Представата на човек за всяко едно нещо е свързана с вярата му в съществуването на това нещо. Зад това „философско“ твърдение стоят доказателства, описани от изследователи на този проблем, но да не задълбаваме в темата.

Втората предпоставка не се нуждае от обяснение – тук логиката би следвало да е „лесна“ – ако не започнеш да строиш нещо, никога няма да го построиш.

Откъде трябва да се започне „строителството“? От основите, естествено! Откъде другаде може да се започне един строеж? От Вавилон и Аристотел – от „изчистване“ на езика и логиката. За да можем да си говорим изобщо.

Текстът е писан през 2013 г. по време на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски

About author

Николай Христов

Завършил е магистратура по „право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Практикуващ адвокат от 2008 г. Специализирал е в областта на търговското и гражданското материално и процесуално право. Има интереси в областта на икономиката и философията. Участва в събитията и обществените процеси по време и след протестите от 2013г. и е отдаден и на редица обществени каузи. Член на Института за свободен капитализъм „Атлас“.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*