Повече сигурност на източния фланг на НАТО!

Повече сигурност на източния фланг на НАТО!

1 views
1

На 8 юни 2018 президентите на Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България и трите балтийски държави – Естония, Латвия и Литва подписаха във Варшава декларация, че „увеличаването на бойната мощ и военната мобилност на Алианса има голямо значение за отбраната на източния фланг на НАТО“. Групата източноевропейски страни-членки на НАТО, създадена след срещата в Уелс и наречена Букурещ-9, накратко Б-9, очевидно върви към обща визия за членството им в НАТО и развитието на европейската отбрана. Лидерите на държавите от Б9 споменават в декларацията си все още нерешения конфликт в Украйна и произтичащите от Русия заплахи и настояват за “по-стратегически насочено кохерентно присъствие на НАТО на неговия източния фланг”. Те очакват “конкретни решения” от срещата на върха на НАТО в Брюксел, планирана за месец юли 2018. Така например деветте страни са единодушни, че в региона на Черно море е нужно засилване на присъствието на НАТО с “военноморски и военновъздушен компонент”. Според бившия командващ армията на САЩ в Европа ген. Бен Ходжис, за държавите от Б9 този “компонент” се състои от логистика, противоракетна защита, комуникации, както и от специалисти по разузнаване и комуникации.

Поради странното мълчание на институциите, вкл. на президента, подписал тази важна за сигурността на България декларация, публикуваме пълния текст на декларацията.

 

“Приветствайки засилената ангажираност на нашите съюзници в региона като знак на солидарност и силен ангажимент към нашата сигурност и в този контекст подчертавайки засиленото военно присъствие на Съединените щати и Канада в Европа, което потвърждава силата на трансатлантическата обвързаност;

Отчитайки с голяма загриженост, че продължаващите многостранни, дестабилизиращи действия и политики на Русия извън границите на НАТО, както и на територията на Алианса, заедно с непрекъснатото натрупване на офанзивни способности както за конвенционалната, така и за хибридната война и нейното агресивно поведение, перспективата за цялостна Европа, свободна и на мира, фундаментално да оспори Алианса и да навреди на евроатлантическата сигурност;

Изразявайки съжаление за факта, че напредъкът в разрешаването на конфликтите в нашия регион остава в застой поради незаконното присъединяване на Крим, дестабилизирането на източната част на Украйна и продължаващите предизвикателства за териториалната цялост на Грузия и Република Молдова;

Като  са много загрижени и от сложните заплахи и предизвикателства, произтичащи от южната ни съседка (Турция, б.р.) , като се започне от конвенционалната война, тероризма, масовите потоци от мигранти, разпространението на оръжия за масово унищожение и техните средства за доставка;

Потвърждавайки отново ангажимента си към политиката на НАТО за отворени врати;

се съгласихме, че:

Оставаме напълно ангажирани с изпълнението на всички инициативи, разработени като част от бъдещото присъствие на НАТО на източния фланг, както и с приетите досега мерки с цел укрепване на възпиращите сили и способността на Съюзниците да защитават колективно всички членове на НАТО на сушата, във въздуха , в морето и в кибер-пространството.

Приветстваме постигнатия досега напредък в осъществяването на бъдещото присъствие от Балтийско море до Черно море и сме готови да засилим усилията, за да гарантираме, че съюзът е в състояние да изпълнява задачата и да бъде напълно осъществим във всички области, чрез съюзнически приноси, упражнения, планиране и командване.”

 

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*