Как да не ни командват чиновници

Как да не ни командват чиновници

Избор на редактора
83 views
1

Държавната администрация трябва да е около 1% от населението, което обслужва. За България това са 72 650 души, които трябва да ни струват не повече от милиард и 200 милиона лв. годишно

Калин Манолов

 

Наближават избори,  и наред с всички други обещания, които нямат никакво намерение да изпълняват, партиите се кълнат, че ще завършат най-после безкрайната административан реформа и ще “пуснат” химеричното електронно правителство, което вече ни струва 150 милиона лева.

Не вярвам и в двете. Партийните лидери и апарати, да не говорим за назначените от тях за чиновници партизани,

нямат нито желанието, нито компетентността да изпълнят обещанията си.

Всяка партия предизборно обещава да съкрати адиминстрацията, и всяка я раздува според възможностите си веднага след тях. В резултат в 7-милионна – “по списък”, а много по-вероятно – 5 милионна! – България , има 440 000 държавни служители, включително полицаи, учители и дори 10 000 “учени” от БАН. Съпоставимо с броя на населението, според най-изтъкнатия ни демограф проф. Петър Иванав имаме 45 пъти повече от американските и 51 пъти повече от холандските чиновници!

Тъй като допускам, че освен от зла воля, партиите раздуват бюрокрацията просто защото не са разбрали, че публичният мениджмънт, който осъществяват органите на централната и местните власти във всяка страна и който се финансира от обществото, има едно- единствено значение и оправдание – да предостави нужните на обществото сигурност, справедливост и благоприятна икономическа среда. Всичко друго, което правят или биха могли да правят работещите в публичната сфера, е не просто ненужно, а вредно.

Партиите не съзнават това, защото

нито един партиен лидер не разбира какво е  “добро управление” и не знае как да го осигури на съгражданите си.  

Въпросният “лидер” най-много е чувал, че публичните институции трябва да вземат своите решения, да управляват обществените ресурси и да гарантират човешките права, без да допускат злоупотреби и корупция и като съблюдават върховенството на закона. Но никога не го е правил, защото не сме го принудили да го прави. Не сме защитили правото си на добро управление. И затова получаваме лошо. Всяка година все по-лошо.

Преди няколко години  с д-р Нено Димов от Института за дясна политика  писахме за смисъла и целите на една административна реформа. Естествено, никой нито ни чу, нито разбра.  Затова трябва да се повтаря, и то колкото се може по-често , че освен  да подобри дейността на държавната администрация, всяка административна реформа трябва да улесни отношенията между държавата и гражданите и да приспособи администрацията за извършване на икономическа реформа.

През 2010 г. правителството на ГЕРБ реши фокусът на административната реформа да бъде основно върху заплащането и числеността на администрацията. В края на първия манадат на ГЕРБ, през 2012 г.,  администрацията се увеличи с повече от 50% спрямо 2005 г. – годината, когато чиновниците в България са били най-много. През 2012 г. в държавната и общинската администрации работеха 144 875 души срещу 92 837 през 2005 г. Най-много в министерствата – 62 497 щатни бройки, като 88% от тях са в МВР. Сега сигурно е още по-зле. И още по-скъпо. От началото на този век до 2010 г. администрацията беше похарчила общо 170 млрд. лв. Вече сигурно са поне 250 милиарда. Четвърт трилион лева! Това е 250 с девет нули, всичките взети от нас, малкото българи – или по-точно казано, балъци! – които плащаме данъци. Разбира се, част от средства са се “върнали” у данъкоплатците под формата на пенсии, здравни услуги, стипендии, заплати за учители, лекари, полицаи и т.н. Но огромната част са откраднати. Затова няма как да сме доволни от работата на администрацията и да сме съгласни тя да взема не само бонуси, но и решенията за повечето въпроси в живота ни.

Администрация, която не стъпва върху истинска, справедлива и безкомпромисна отговорност на политици, държавници и администратори, е неефективна.

Тя трябва да се ползва от определена защита, но и да носи пропорционална отговорност. При това отговорността трябва да е персонална, включително за изборни политически длъжности. Санкциите могат да се обобщят основно в две посоки: икономически и административни.

В икономически план всички неустойки, наказателни плащания и пр., които дадена държавна, областна, общинска или друга бюджетна институция дължи, трябва да бъдат приспадани от фонда „работна заплата” на съответната институция. Примерно дължимото от съда за забавяне на определено дело да е за сметка на работните заплати на съответния съд, или при осъдително село на болен срещу Здравната каса, обезщетението му да е за сметка на заплатите в Здравната каса. При сега действащата система гражданинът, осъдил държавата, всъщност съди себе си в качеството си на данъкоплатец.
Административната персонална отговорност може да се носи по следния начин: при трикратно доказано лошо свършена работа (примерно отменен в съда акт) независимо от йерархичното ниво, на което се намира, съответният администратор да бъде кариерно връщан на най-ниското административно ниво (младши специалист). При повторно провинение (т.е., ако още три пъти доказано свърши работата си лошо) да бъде лишен от правото да работи в администрацията до живот.

За да се избегнат масови такива случаи,

за постъпване на работа в администрацията трябва да има общ входен изпит,

както и последваща система за кариерно израстване. Това означава, че за дадена позиция в администрацията трябва да се минава през изпит (не конкурс!) при всяко повишение: от първоначалното назначение до административния връх.

Числеността на администрацията трябва и да е обвързана с обема на услугите, които предоставя. И тъй като чиновниците имат способността да се самовъзпроизвеждат чрез оказване на измислени от самите тях ненужни услуги, тяхната численост трябва да е обективно определена. Обективен критерий за това е броя на населението, което обслужва. Затова и административната численост трябва да е обвързана с числеността на обслужваното население според последното преброяване. Държавната администрация трябва да е около 1% от населението, което обслужва. Такова е сътоношението в цитираната в намалото Холандия – 20 000 чиновници на 16 милиона население.

За България, според данни за населението от 2013 г., чиновниците трябва да са 72 650  души.

При сегашното устройство на държавата те могат да бъдат разпределени така: 40% за държавна администрация, 10% за областна и 50% за общинска. Това трябва да е обвързано и със забрана за каквато и да е възможност за скрито увеличаване чрез граждански договори, външни поръчки за административни дейности, и пр.

Действията на администрацията имат както пряко, така и косвено отношение към икономическото развитие на държавата. За да подпомага, а не да спира икономическия ръст, администрацията трябва да има пряк личен интерес чрез заплащането, което получава. Фондът „Работна заплата” трябва да е пряко обвързан с брутния вътрешен продукт. Както фиксира бюджетен дефицит, така парламентът може да приеме, че

заплатите на администрацията в България не би трябвало да надхвърлят 1,5% от БВП, тоест 1,125 млрд. лв.

Това би означавало средна заплата от 1250 лв./месец) за президентство, съдилища, парламент, Европарламент, правителство, общини и пр. Разумно би било и разликата между най-ниската и най-високата заплати (младши специалист – президент), да се фиксира, например до не повече от 10 пъти. Самите чиновници ще очакват това. Страничните доходи от трудови правоотношение (бордове, консултации, граждански договори и пр.), трябва да бъдат категорично забранени. Така всички органи на държавата ще имат директен и обективен стимул към повишаване на брутния вътрешен продукт.

Ограничаването на администрацията като брой и средства ще наложи извеждането на дейности от различните видове органи към частния сектор. Моделът е доказал своята ефективност – например чрез техническите прегледи на МПС, нотариусите, частните съдебни изпълнители и пр. Със сигурност ще работи и в сферата на сигурността и инфраструктурното строителство – светая светих на всяка държава.

Но ние, гражданите, трябва да си върнем държавата от тях, мафиотите. И от свързаните с тях политици.

 

About author
Профилна снимка на кmanolov

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*