Химн

Химн

Избор на редактора
1

Откъс от първата книга на Айн Ранд – новелата “Химн”, публикувана през 1937 г. 

Айн Ранд

 

Моите очи виждат – и те правят земята красива. Моите уши чуват – и те дават песента си на света. Моят ум мисли – и неговият разсъдък е единственият лъч, който може да намери истината. Моето желание прави избор – и изборът му е единственият декрет, който трябва да следвам.

Бяха ми дадени много думи, много от тях мъдри, някои лъжливи, но само три са свещени: „Аз искам това!

Знам какво щастие е възможно за мен на земята. И то няма нужда от висша цел, която да го оправдава.

Моето щастие не е средство за постигане на някаква цел. То е цел само по себе си.

То е самата цел. Цел на самото себе си.

И аз не съм средство за каквато и да било цел, която другите искат да постигнат. Аз не съм инструмент, който да използват. Не съм слуга на техните нужди. Не съм превръзка за раните им. Не съм жертва за техните олтари.

Аз съм човек.

Чудото, което съм, е мое, да го притежавам и пазя, да го браня и използвам, да коленича пред него!

Аз не се отказвам от съкровищата си, нито ги деля с някого. Богатството на моя дух не може да се прахосва като медни монети, да се хвърля на вятъра като подаяние за бедните духом. Аз браня своите съкровища: моята мисъл, моята воля, моята свобода. А най-голямо съкровище е Свободата.

Нито дължа нещо на братята си, нито имам да вземам нещо от тях.

Никого не моля да живее за мен, и аз не живея заради другите. Не ламтя за ничия душа, нито давам своята на някого.

Не съм нито враг, нито приятел на своите братя, с всеки се държа както заслужава. И за да заслужат моите братя обичта ми, не е достатъчно да са се родили. Никому не давам обичта си без причина, камо ли пък на първия срещнат, който я поиска. Аз удостоявам хората със своята обич. Но тази чест трябва да се заслужи.

Ще си избирам приятели сред хората, но няма да имам нито роби, нито господари. И ще избирам само онези, които ми харесват, тях ще обичам и ще уважавам, но нито ще им заповядвам, нито ще им се покорявам. Ако искаме, ще вървим ръка за ръка, ако не искаме – ще вървим сами.

Понеже в храма на своя дух всеки е сам.

Нека всеки да пази своя храм недокоснат и неосквернен. И нека да върви ръка за ръка с другите, щом иска, но само извън този свят праг.

 

Превод: Милена Попова

About author

Айн Ранд

АЙН РАНД (1905-1982) Алиса Розунбаум (Айн Ранд), американски философ и писател от руски произход, дъщеря на петербургски аптекар, емигрира през 1925 г. от Съветска Русия в САЩ, където е смятана за „най-влиятелния мислител на ХХ век”. „Ние, живите” е първият й роман, публикуван през 1936 г. „Изворът”(1943) я прави истински известна. В Съединените щати шедьовърът на Айн Ранд „Атлас изправи рамене” (1957) е втори по популярност след Библията. Книгите на Ранд са преведени на 16 езика и издадени в над 25-милионен тираж.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.