Финансовите пазари за правителствено кредитиране защитават всички!

Финансовите пазари за правителствено кредитиране защитават всички!

1 views
0

Цветелин Цоневски

Миналата седмица отбелязах, че лихвеният процент по отпускане на заеми може да се разглежда като сигнал за платежоспособност на кредитополучателя. Свободното, пазарно определяне на размера на лихвения процент, дава възможност на страни в затруднение също да получат достъп до кредит, макар и при завишени финансови параметри при изплащане. От тази гледна точка може да се заключи, че положителната функция на лихвения процент като носител на информация се прехвърля и върху кредитополучателя, като го предпазва от безотговорно поведение и натрупване на излишни кредитни задължения.

Тази седмица ще се спра на друг финансов инструмент, който макар и създаден с цел да защити интересите на инвеститорите, всъщност има същият положителен ефект спрямо кредитополучателите – става дума за т. нар. “застраховка” на финансовия риск (Credit Default Swap или CDS).

Интересното в случая е, че правоотношението възниква в отсъствие на кредитополучателя и е между кредитора – купувач на застраховката от една страна, и втория инвеститор/застраховател на риска в ролята на продавач, от друга страна. Договорното правоотношение е двустранно, възникват права и задължения и за двете страни, като предмет е кредитния риск на трета страна. Също както при застрахователните договори, и при този договор правните последици настъпват само и единствено при възникване на застрахователното събитие, което в случая е неплатежоспособност. Купувачът на застраховката се задължава да плаща определени вноски, най-често на четиримесечие. В случай на неплащане застрахователят се задължава да изплати номинала по вземането или да организира публична продажба на вземането и да доплати разликата.

Техническата страна на това частно правоотношение е интересна, но далеч по-интересен е начинът на възникване на застраховката на финансовия риск, която е обект на нападки от финансови министри и правителствени чиновници. Този инструмент, също както и други деривати, възниква спонтанно и е пряко следствие от развитието на пазарните принципи. Точно тук се крие и основното предимство на застраховката на финансовия риск – допълнителен механизъм, който „улеснява” схемата по отпускане на заем. Продавачът на застраховката на финансовия риск инвестира ресурси с цел да получи пълна и достоверна информация за финансовото състояние на кредитополучателя, което дава възможност за изчисление каква е вероятността за изпадане в неплатежоспособност. Допълнителните гаранции, които получава инвеститора, гарантират възвращаемостта на направените инвестиции, а периодичните вноски са цената, която плаща за сигурността. От икономическа и финансова гледна точка застраховката на финансовия риск прави инвеститора „безразличен” спрямо риска, защото вземането му е гарантирано в случай на плащане и в случай на неплащане и това положение стимулира отпускането на заеми дори и към страни в недобро финансово положение.

Застраховката на финансовия риск съществува както за частни заеми, така и за правителствени заеми, но за да продължа с посоката от миналата седмица, ще се спра само на правителствените заеми.

Един от начините на правителствено финансиране е продажбата на държавни ценни книжа, което по своя характер не е нищо повече от натрупване на финансови задължения. Логично е при натрупване на финансови задължения да се увеличи риска от изпадане в състояние на неплатежоспособност. Точно тук периодичните вноски по застраховката на финансовия риск играят положителната си роля в полза на кредитополучателя. Високите вноски са сигнал за висок кредитен риск, което води до оскъпяване при изплащането.

От всичко това е видно, че бюджетните проблеми на националните правителства и намалените възможности за достъп до кредити са резултат не от поведението на „хищни” финансови групировки, а на безотговорно политическо поведение с неоправдано раздути бюджетни разходи, която в условията на намалени приходи и последващ бюджетен дефицит може да се покрие единствено с високолихвени кредити.

Положителното в случая е,че липсата на достъп до нисколихвени кредити създава благоприятни условия за истински пазарни реформи, които да съживят частния сектор. Известно е, че високото ниво на държавно кредитиране ограничава достъпа на частния сектор до чуждестранни инвестиции.

Друг положителен момент на настоящата ситуация е, че служи като предупреждение за потенциални проблеми, които биха могли да възникнат в бъдещето. При евентуално присъдениняване към Еврозоната, българските правителства ще имат достъп до капиталови пазари, за да финансират евентуални бюджетни дефицити. Ако дотогава не се създаде вътрешен механизъм, които да ограничи външното бюджетно кредитиране, тогава точно тези механизми – лихвен процент и застраховка на финансовия риск, биха предоставили информация относно финансовото състояние на бюджета и активирали гражданската функция на обществото с цел предотвратяване на финансов колапс, какъвто изпита Гърция.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*