Стряскащо предупреждение

Стряскащо предупреждение

124 views
0

 

Стремежът към пълна икономическа независимост води до война

Александър Ганчев

 

През призмата на създаването, съществуването и трагичния край на нацистка Германия, книгата „Всесилната държава“  представя и анализира генезиса на тоталната държава, нейния възход и до какво води това. Много книги в световната литература разглеждат различни тоталитарни управления или анализират различните лица на национализма по света, много са и книгите, представящи проявлението и последиците от световните войни и вероятните фактори, които ги причиняват.

Във „Всесилната държава“ обаче Мизес обаче отива много по-далеч от всички останали. Написаното от него е в състояние да разруши всички традиционни разбирания за генезиса на диктатурите, войните и икономическите проблеми по света. За Мизес няма случайно съвпадение между развитието на авторитарни политически режими, доминирани от силни диктатори като тези в СССР, Германия, Италия и Япония от средата на XX век, ограничаването на свободата и човешките права  в тях, трансформацията на световната икономика след годините на Голямата депресия, възхода на колективистични идеи и политики за управление и разразяването на най-значимия и до наши дни световен военен конфликт, последван от разруха в огромна част от света. На базата на своя нетрадиционен, но рационален исторически, политически и икономически анализ Мизес разкрива дълбоката връзка между посочените феномени.

Според Мизес политическите, военните и икономическите решения, довели до Втората световна война, имат един общ знаменател.

Този общ знаменател е етатизмът

и всички разглеждани в книгата процеси произтичат от него или са пряко свързани с него. Под „етатизъм“ в своята книгата Мизес разбира онова състояние на обществото и човешките отношения, при което основополагащият, доминантният субект в рамките на обществото и човешките отношения, е държавата. Произходът на това разбиране той търси успешно във философските идеи на Хегел, Сен-Симон, Оуен, Фурие, Пекьор, Сисмонди и Огюст Конт. Именно тяхното творчество води до изграждане на вижданията в обществото, че е възможно съществуването на управници, които са по-мъдри и по-благородни от управляваните хора, и които знаят кое е най-подходящо за всички членове на обществото.

Посоченото разбиране обаче не почива на реални факти, а е просто фикция, придаваща божествен ореол на съществуването на държавата и нейното управление. То няма как да е вярно практически. Причината е много проста. Едно такова разбиране предполага, че всеки управник или група управници имат качества, които обикновен човек не е в състояние да притежава, защото няма как един човек, колкото и могъщ да е той, да знае всички потребности, нужди, цели и стремежи на всеки един член от обществото. При своето възникване етатистките идеи са слабо популярни, но фатално подценени от либерални политици като нещо маргинално и незначително. Това, с което те постепенно се налагат, е много прозаично.

Етатистките идеи са удобни за политиците и управниците,

защото ги легитимират и им дават възможност за разширяване на областите, в които всеки властник упражнява влияние. От друга страна, много лесно може да се вмени на големи и особено необразовани групи хора, че е по-лесно някой друг да мисли и взема решенията вместо тях, като по този начин облекчава техния живот, лишавайки ги от отговорност за собствените си действия.

Много интересна база за развитието на етатизма Мизес намира в историческото развитие на дадено общество, външните заплахи, пред които то е изправено, и свързаните с това милитаристични нагласи. Не случайно дори днес всички силно етатизирани държави са и милитаристични. Това на свой ред пък води до извода, че един от безпогрешните белези на сериозно етатизираното общество е неговият милитаризъм, но не изразен в наличие на голяма армия, а в нейното силно влияние върху обществените процеси. Разбира се, не е нужно армията да ги управлява пряко или косвено. Достатъчно е икономиката и животът на обществото да са подчинени на военни цели. Най-крайната форма на доказателство за горните твърдения днес виждаме в лицето на Северна Корея.

Ако продължим прегледа на книгата и изложените в нея факти и идеи, ще видим, че  основните форми под които съществува етатичната държава, могат да бъдат сведени до две –

интервенционизъм и социализъм.

Интервенционизмът по своята същност представлява опит за регулиране и направляване на пазарните сили по силата на закони, ценови контрол или някакъв друг вид държавни регулации. Емблематичен пример за интервенционизъм е повишаването на заплатите основно поради социални подбуди чрез различни инструменти като политика по доходите и въвеждане на минимална работна заплата. В крайна сметка тези мерки повишават разходите на всички производители за труд над естествените им нива, което води на свой ред до безработица поради влошаването на финансовата ефективност и последващите фалити на маргиналните производители. Това означава единствено влошаване на икономическото състояние. Но правителствата не спират дотук. Вместо да коригират своите политики, те правят още по-голяма грешка, като прибягват до инструментите на протекционизма. Вместо да повишат икономическата свобода, правителствата популистки се опитват да защитят икономиката и вътрешния пазар от външни икономически заплахи.

Основен инструмент на протекционизма, разбира се, е национализмът. Неговите дълбоки корени са чисто психологически и са свързани с шовинизма, който е обикновена функция на непознаването на другите общности и езикови групи. Национализмът в икономическата сфера обаче е пагубен, защото означава икономическо дискриминиране и омаловажаване на икономическите потребности на чужденците или чуждите езикови групи. Така основното оръжие на икономическия национализъм стават ограниченията – ограниченията пред свободната търговия или ограниченията за използване на капиталови ресурси. Резултатите са по-високи цени, вътрешни картели и монополи, които в крайна сметка изяждат позитивните ефекти от интервенционистичните мерки, но водят и до нещо друго –  откъсването на националните пазари от международните. Тоест, при протекционизма важна вече става само собствената държава, а всички останали стават икономически врагове. Така интервенционизмът и протекционизмът стартират процеса на откъсване на една държава от заобикалящия я свят и трасират пътя към нейното самостоятелното икономическо развитие. За неговата реализация обаче е необходима още една стъпка и тя е социализмът.

Социализмът е по-крайната форма на етатизма,

защото за разлика от интервенционизма и протекционизма, той изцяло обобществява ресурсите за производство и тотално контролира членовете на обществото. Тоест, за разлика от интервенционизма и протекционизма, тук държавата пряко определя съдбите на хората и икономическата им активност в рамките на своята суверенна територия. Мизес обаче по безспорен начин доказва, че в условия на социализъм и при липса на свободен ценови механизъм икономическата активност не би била ефективна, а дори и невъзможна, заради неспособността на икономическите агенти да направят икономическо изчисление, тоест да вземат адекватни и ефективни решения от гледна точка на избора на поле за дейност, нейните мащаби и финансовите резултати от това. Всичко това неминуемо приключва само по един начин – чрез автаркия.

Автаркията  е крайна цел на етатизма,

защото без автаркия (тоест, пълна икономическа независимост), на практика пазарът все още, чрез международните цени, определя икономическата активност на една държавна власт и така пречи тя да реализира своята икономическа и социална програма. Нещо повече, наличието на международен пазар поставя социалистическата държава пред нерешими проблеми. Той я кара да бъде ефективна от чисто икономическа гледна точка, при положение че вътрешният дизайн на едно силно интервенционистично и социалистическо управление с неговия тотален контрол и дирижиране на икономическата активност чрез различни планове, програми и фиксирани цени, не го предполага. Ето защо социалистите като крайни етатисти се стремят към две неща – пълно икономическо изолиране и на последващ етап като крайна мярка – световно или поне регионално господство. Именно то и само то може да им гарантира, че държавата ще налага каквито политики желае.

По този начин логическата линия на вграждането на етатизма в обществото добива завършеност. Пътят започва с етатизма, насочва се към интервенционизма, после преминава през протекционизма, изражда се в социализъм и в крайна сметка приключва като автаркия.

Но какво ще стане, ако голяма част от държавите по света вървят по вече описания логически път? Разбира се, понижаване на жизненото равнище в страната, стремяща се към автаркия, защото тя ще има ограничен достъп до външни ресурси или пък нейните стоки няма да бъдат продавани извън нейните рамки, а вътрешните цени ще бъдат значително по-високи.

Всичко това рано или късно води до война,

защото единственият начин да се увеличи благосъстоянието при пълна изолация, е да завладееш военно чужда икономика или чужд пазар. Войната може да бъде между две държави, може да бъде регионална, но най-страшното е, че може лесно да се превърне в световна. Това води до един от най-значимите изводи на база прочита на книгата – в свят на етатизъм и в свят, стремящ се към автаркия, войните са неизбежни.

Книгата „Всесилната държава“ ни казва още, че необходимите предпоставки за благоденствие и мир по света са три – свобода, частна собственост и върховенство на правилата. Свободата, изразена в свобода да твориш и създаваш, свобода да организираш и развиваш бизнес, свобода да потребяваш, свобода да договаряш цени на стоки, услуги, труд и капитал, свобода да си сътрудничиш и търгуваш, с когото пожелаеш. Без свобода никой не би създавал нищо, никой не би задоволявал своите потребности, а пък  определени икономически групи ще бъдат по-облагодетелствани от други.

Частната собственост е необходима, защото сама по себе си свободата не означава нищо без възможността това, което си създал, потребил или спечелил в резултат на икономическата ти активност, да остане за самия теб. Не би имало смисъл да твориш, създаваш и развиваш икономическа дейност, ако някой ти вземе всичко, което си създал или спечелил.

Принципът за върховенството на правилата също е необходимо условие, защото той гарантира съществуването на първите две условия. Без него и свободата, и частната собственост, биха били под заплаха или от обикновена престъпност, или от самия държавен интервенционизъм. Само при изпълнението на тези три условия склонността към войни би била намалена, защото вътрешната и външната свобода на отделните народи и свободната търговия между тях, ще означава максимално ефективна употреба на оскъдните икономически ресурси по света, а това означава взаимно повишаване на благосъстоянието и щастието във всички държави.

Следователно основното зло в обществото не е държавата, както може наивно да бъде разбран Мизес. Основното зло в обществото е разбирането, че тя трябва да е основополагащият субект в рамките на обществото и икономиката. Именно

етатизмът води до ограничаване на свободата,

до изолационизъм, милитаризъм,  до създаването на всесилна тоталитарна държава и до тотална война срещу другите общества. Именно така той се превръща в антирецепта за просперитет на всеки народ.

„Всесилната държава“ обаче е нещо много повече от разобличение на основното зло в обществото. Тя идва точно навреме в България, защото днес ние, Европа и светът, се намираме пред прага на съдбовен избор за нашето бъдеще. Книгата е стряскащо предупреждение за това, което съвременните общества и техните политици не трябва да правят, за да не повторим събития от историята, водещи до бедност, нищета и нещастие. „Всесилната държава“ ни позволява да видим и кой е верният път към просперитета, щастието и благоденствието на всяко общество. За да тръгнем по него обаче, трябва да положим усилия и да опознаем и разберем по-добре принципите на либерализма.

Приятно четене!

About author

Александър Ганчев

Александър Ганчев е доктор по икономика. Преподавател е по корпоративни финанси и портфейлен мениджмънт. От 2012 година е доцент. Чест гост в телевизионни и радио предавания, посветени на индивидуалната свобода и свободния капитализъм.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.