Стига псевдосолидарност!

Стига псевдосолидарност!

1 views
0

Ралица Ковачева

Знаете ли коя дума най-много мразя напоследък? Солидарност. Чуя ли я, тръпки ме побиват, защото следва някоя голяма лъжа, представена като автентична истина, при това с голяма обществена полза.

Според някои индиански племена всичко на света е създадено от първия човек чрез говорене – той изричал имената и съществата се появявали. Според християнската религия също “в началото беше словото”. Векове наред хората са вярвали, че думите притежават магическа сила и изричането им не бива да е напразно, защото раздвижва енергия и може да причини злини.

Затова да тръгнем от думата

Според тълковния речник “солидарност” означава “единомислие, единодушие, общност на интересите”. Солидарен е, който е свързан с еднакви възгледи, интереси или отговорности.

Според речника за чуждите думи в българския език “солидарност” означава “взаимно задължение или единодушие, съгласие, съвпадане в интереси, мнения и схващания”.

Според Оксфордския речник solidarity означава “единство, съгласие на чувства или действия на лица с общ интерес”.

Тоест, солидарността не е естествено състояние на ума или на обществото, тя е цел, която се постига чрез определени съзнателни действия, и то, както е очевидно, в обща посока и с общ интерес. Значи, за да сме солидарни един с друг, е необходимо:

– да имаме общи възгледи и цели, които изразяват личния интерес на всеки един;

– да имаме общи действия за отстояването и постигането им;

– да сме готови да споделим отговорността от действията си;

Напук на общоприетото у нас разбиране, че солидарността е отрицание на личността, очевидно е, че солидарни могат да бъдат само личностите. При това личности с осъзната потребност да реализират своя интерес заедно с други (солидарни с тях) личности, с които споделят отговорността и ползата от постигнатия общ интерес.

И след като стигнахме толкова далеч, да направим обратен завой и

да видим кое в България се нарича “солидарно”:

Солидарна ли е пенсионната система (или здравната, все едно), след като държавата е решила колко да се плаща, къде да се събира, как да се разпределя? Работещият нито знае плащат ли му се осигуровките, нито колко пари са се събрали, нито каква пенсия ще получи. Защото това не зависи от неговия труд, а от това още колко хора трябва да си разделят събраните пари и за колко време, както и колко ще работят и ще се осигуряват.

Някъде тук да видяхте солидарността в смисъла на горното – осъзнатия общ интерес на всеки един, и така – на всички заедно?

Къде е солидарността, когато група самозванци, наречени “синдикати”, диктуват условията, с които всички работещи трябва да се съобразят, независимо дали членуват в синдикати или не?

Къде е солидарността, когато, за да се защити правото на няколко хиляди души да се пенсионират по-рано, е застрашено правото на десетки хиляди да се пенсионират изобщо?

И солидарна ли е държавата (с нашите данъци) да плаща глоби за това, че фабрика “Брикел” няма да бъде затворена, защото работещите там ще останат без работа?

Солидарност ли е, когато държавата харчи все повече средства за социални помощи вместо за образование, наука и здравеопазване? При положение че не социално слабите, а работещите високообразовани хора са единствената й надежда да продължи да има пари и за социално слабите?

Солидарност ли е, когато държавата преразпределя 40 процента от доходите на гражданите, без те да имат право на мнение за какво да бъдат харчени парите им?

Солидарност ли е, когато държавата си избира привилегировани общности, които да хрантути, и други, от които да печели?

Ясно е, че не е. По-интересното е защо не е.

Да се върнем пак към значението на думата

Изначално разбирането за солидарна държава е погрешно: държавата не може да е солидарна, защото за да има солидарност, са нужни хора, личности, общество, което да бъде движено от осъзнат общ интерес, изразяващ личните интереси на отделните хора. И тъй като т.нар. “обществен интерес” у нас напълно липсва (защото липсва критична маса от личности, които да изразят и да отстояват своя интерес), на негово място са се намърдали много частни интереси, които успешно се реализират, често с помощта на държавата и маскирани като обществен интерес.

И тъй като е престъпление заради тези користни (понякога дори престъпни) частни интереси да се отрича изобщо принципът на личната инициатива и отговорност, може би трябва да се сложи край. Ама край – край. Няма държавни социални помощи, няма пенсии, няма болници. Сиренето е с пари. Всеки да се спасява поединично.

И знаете ли какво ще се случи тогава? Истинска солидарност. Всеки ще може да избере личностите, с които да се обедини, за да могат заедно да се справят по-добре. Защото оцеляването е добър мотив за осъзнаване на личния интерес и споделянето му с други подобни интереси, водещи в една и съща посока.

Утопия? Анархия?

Каквото и да е, е по-добре от сегашното положение, при което всеки един се чувства изолиран и излъган, защото т.нар. “солидарна държава” не изразява по никакъв начин неговия личен интерес. Кой е мотивиран да работи във и за такава държава? Как човек разбира, че работи за себе си, след като вечно има някой по-нуждаещ се, по-важен, по-привилегирован?

Докато държавата се опитва да угоди привидно на всички, но особено на някои (електорално по-атрактивни), нищо няма да се промени. Докато очакваме тя да го прави, нищо няма да се промени. Изходът е в свободата да взимаме решенията, да работим, за да ги осъществим и да поемем отговорността, ако се провалим. И най-важното – да не се изисква от нас да сме солидарни с тези, които отказват да направят това.

Не можеш да си солидарен с хора, които не споделят твоите принципи и ценности и нямат сходни с твоите интереси, които да са готови да отстояват с активни действия. Солидарността трябва да е осъзнат взаимен процес. Всичко останало е злоупотреба, паразитизъм и лицемерие.

И тъй като всичко започва от думите, време е да започнем да наричаме нещата с истинските им имена.
___________________________________
Материалът е публикуван във в. “Сега” на 28 октомври 2010 г.

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.