Нужен ли е спасителен план за капитализма, или социалист ли е Обама?

Нужен ли е спасителен план за капитализма, или социалист ли е Обама?

0

Татяна Димитрова

Май е крайно време да си признаем – САЩ са една социалистическа държава. Или може би по-точно, САЩ е държава, в която вече не доминира капитализмът. Това пише в блога си един американец през лятото на миналата година не заслепен от милионите долари на данъкоплатците, излети в касите на мощни допреди кризата корпорации, а заради последствията, които увеличиха размера на държавата до немислими дотогава територии.

Както кризата започна от Америка и преля по целия свят, същото се случи и със спасителните планове, от които по примера на САЩ бяха заразени и западноевропейските правителства. Те превърнаха държавата в основен фактор на пазара, уж движен основно от инициативата на частния бизнес.

На този фон съвсем логично се появиха анкети от типа «Социалист ли е Обама?», а пък емблематичният американски автомобилостроител General Motors се сдоби с ново, напълно оправдано име – Government Motors.
Повечето хора, които протестираха на улицата, че с техните данъци се правят спасителни планове за богати компании, призоваваха правителството да спаси тях, а не тези от Wall Street, загърбвайки факта, че и едното, и друготоси е прекомерна намеса на държавата на пазара или с други думи –жив социализъм.

Изкушените да отидат отвъд битовизма и последователи на истинския капитализъм извадиха отново книгите на либералните икономисти в подкрепа на така наречения laissez faire-капитализъм и написаха на плакати „Айн Ранд беше права!”.

Тук няма да влизаме в подробности за цялата филосовия на американския писател и философ от руски произход, чието семейство също е жертва на соц репресии и чиито идеи, лансирани през първата половина на 20 век, случващото се днес пред очите ни отново направи актуални.

„Капитализмът беше единствената система в историята, в която богатството се добиваше не с ограбване, а с производство, не със сила, а с търговия, единствената система, която защитаваше правото на човека над неговия собствен ум, над работата му, живота му, щастието му, над него самия. Ако това е толкова лошо според критериите на днешния свят, ако това е причината да ни проклинат, тогава ние, защитниците на човека, приемаме това и избираме светът да ни проклина. Ние избираме да носим с гордост името „капитализъм” написано на челата ни, като знак за благородство.” Думи на Айн Ранд, които може би най-точно и в най-кратка форма илюстрират идеите й, цитирани от издателя на авторката в България, журналистът Калин Манолов.

Но колко голям е интересът към книгите и идеите на Ранд у нас?

За автор с категорична и безкомпромисна антикомунистическа позиция като Айн Ранд и за общество като българското, голяма част от което не само че не е скъсало с комунизма, напротив – мечтае той да се върне (но ако може да го доведе не Толбухин, а Барозу, да не е с ботуши, а с маратонки и пак да си тръгне, ако не ни хареса….), интересът е изненадващо голям, казва Калин. Според него, а и хората, които са част от обществото „Айн Ранд в България, Ранд е особено нужна на хората, които защитавайки свободата и просперитета си, са готови да поемат моралната защита на капитализма laissez-faire именно днес, когато той е обвиняван във всички смъртни грехове. А всъщност капитализъм laissez-faire отдавна няма дори в САЩ. Фактът, че повечето световни медии пренебрегват всеобхватната държавна намеса и характеризират настоящата икономическа система като laissez faire, е в най-добрия случай дълбока заблуда. Но аз мисля, че това всъщност е преднамерена непочтена манипулация, казва Калин Манолов.

Още когато започна равносметката на това как се случи тази криза и кой е виновен, в големите медии бе съставен списък на обвиняемите. На челна позиция е тъкмо един „рандианец” – дългогодишният шеф на Федералния резерв при няколко президенти – Алън Грийнспан. Заради това, че от позицията, която заема, позволи пазарът в САЩ да бъде наводнен с „лесни” пари, които създадоха погрешното очакване у бизнеса, че някой друг ще плати сметката за техните лоши инвестиционни решения.

В автобиографията си „Век на турбулентност” Грийнспан не пропуска да спомене принадлежността си към клуба на Ранд в Ню Йорк през 50-60-те години на миналия век , наречен шеговито от неговите членове „Колективът” и непрекъснато дебело подчертава, че е горещ привърженик на капитализма. Уви, най-новата история му отрежда друго място. Там, където държавата подобно на Deus ex machinа от древногръцките трагедии, се спуска отгоре и слага край на безизходната ситуация.

Както изглежда опасенията, че социализмът започва да доминира, не са съвсем безпочвени. Спасителните планове за банки и компании, прерастват в спасителни планове за държави, които са харчили повече отколокото са изкарали. Колкото и да е логично от гледна точка на чистия капитализъм Гърция да бъде оставена да фалира, сега всички страни от еврозоната в страха си да не повлече и тях / заради съвместната им принадлежност към общия валутен съюз/ – ще платят сметката за гръцкия гуляй.

Очевидно колкото и да протестират американците, немалко от тях са склонни да приемат такава логика на нещата. Според анкета, направена миналата година от Rasmussen Reports, само 53% от американците смятат, че капитализмът е по-добър от социализма, а цели 20% са на точно обратното мнение.

Звучи шокиращо, доколкото анкетата не е правена в някоя бивша соц република. Но пък опасенията от социализъм в действие отвъд океана далеч не започват от тази криза. В този смисъл са и основните упреци към Рузвелт, когато като изход от Голямата депресия създава Новият курс/New Deal/. По повод този пакет антикризисни мерки Никита Хрусчов казва, че очевидно няма нужда Америка да бъде убеждавана в идеалите на социализма. Просто един ден страната ще се събуди и ще се запита: Как стана така, че САЩ се превърнаха в социалистическа държава?

Интересът към идеите на Айн Ранд отново се възражда и в САЩ, казва Калин Манолов. Там миналата година се създаде движение “Бостънско чаено парти”, което набира все повече привърженици. Знаете, че на 16 декември 1773 г. жители на Бостън, Масачузетс, преоблечени като индианци, изхвърлят в пристанището на града натоварения на три кораба чай в знак на протест срещу данъчните мерки на метрополията Англия. Събитието остава в историята като Бостънското пиене на чай и е предвестник на започналата няколко години по-късно Американска революция. Новото движение също възниква като протест срещу увеличеното данъчно бреме и липсата на политическо представителство, както преди 250 години, но този път данъците са увеличени и представителството – ограничено, от собственото правителство, коментира издателят на Ранд. Според него за “Чаеното парти” тепърва ще се чува. Влиянието му вътре в Републиканската партия бързо нараства. То свиква национален протест през април след приемането на здравната реформа на Обама миналата седмица, и със сигурност ще издигне кандидати за частичните избори за Конгрес през ноември. Те наистина ще “вдигнат нова революция” и ще възстановят свободата в Америка, каквито са основните им послания, ще видите, убеден е Манолов.

Така или иначе не са мнозинство онези, които се замислят чак толкова и особено онези, които трябва да поемат политическата отговронст за защита на капитализма. Май само медиите и изкушените от икономическа теория обърнаха внимание на думите на мултимилиардера Джродж Сорос, който на последната среща на МВФ и Световната банка в Истанбул обяви, че „алтернативната пазарна система, която държавническият капитализъм създаде, зяаплашва да измести някои от настоящите пазарни механизми и няма да се отрази благоприятно”. Меко казано.
___________________________________

Татяна Димитрова е главен редактор на DarikFinance.bg. Материалът е публикуван в бр.3/2010 на сп. “Правен свят”

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.