Цветелин Цоневски
Когато става дума за социална дейност и подпомагане на хора в неблагоприятно социално положение, свободният пазар и „социалната държава“ се възприемат като противоположности. Свободният пазар е форма на обществена ситуация, в която тези, които разполагат с финансови възможности, живеят добре, имат достъп до стоки и услуги, за сметка на социално слабите, на хората, чиито възможности за достъп до стоки и услуги са изключително ограничени. Критиците на свободния пазар са изключително чуствителни на тема неравенство на доходите и считат, че единственото правилно решение на проблема е да се ограничи икономическата свобода на тези с високи доходи, като се въведе прогресивно данъчно облагане и се засилят социалните функции на държавната администрация. В крайна сметка преобладаващото мнение е, че подпомагането на социално слабите е дейност, от която свободния пазар не се интересува, защото не носи никаква печалба.
Наистина, възможно ли е свободният пазар да има социални функции? Отправна точка на всеки анализ на социалната среда е да се види в коя среда социално слабите, тези, които са в най-неблагоприятно положение, имат възможност да просперират и да се измъкнат от бедността. Противно на очакванията на мнозина, точно свободният пазар дава възможност за обществен просперитет. Макар и неравностоен спрямо различните обществени слоеве, напредъкът на социално слабите в условията на свободен пазар надвишава алтернативата, която предлага „социалната държава“.
По същество свободният пазар представлява доброволна размяна на стоки и услуги, в която ежедневно участва всеки: потребители, производители, търговци, работодатели, работници и служители. Всеки под една или друга форма предлага и ползва стоки и услуги, които някои друг е готов да му предложи срещу определена форма на компенсация. Тази форма на децентрализираност на вземането на решения, които определят човешкото поведение, превръщат пазара в процес на обществена комуникация и коопериране. Нивото на заплащане на всеки участник на пазара за произведените от него стоки и услуги, се определя от това до каква степен оценяват стоката и услугата останалите участници в този процес. Това, което остава сравнително незабелязано, е увеличаването на потребителското благосъстояние като цяло, защото всеки участва в този процес с пълното съзнание, че с размяната се подобрява благосъстоянието му.
Всеизвестно е, че колкото стоките или услугите са по-стойностни, толкова по-голяма ще е наградата за този, който ги предлага, а колкото по-голяма е наградата за едни, толкова по-голяма ще е и разликата в доходите и съответно в материалното положение в по-дългосрочен план. Възможността да се спечели повече, когато се произвеждат стоки и услуги, ценени от останалите участници в пазара, е една от положителните страни на този процес. Процесът става конкурентен, но макар че конкуренцията е характерна за пазарния процес, тя не е даденост сама по себе си.
Конкуренцията е продукт именно на желанието да се участва в процеса на размяна. Тя е социалният елемент на пазарния процес, защото води до натиск за ефективно използване на ресурсите и за относително намаляване на цените, което пък от своя страна издига материалния статус на социално слабите, като им дава достъп до стоки и услуги, които във всяка друга обществена среда биха били непостижими. Конкуренцията позволява на хората с ниска трудова квалификация да участват в процеса на доброволна размяна.
Само за сравнение, в „социалната държава“ въвеждането на минимална работна заплата, която цели увеличаване на доходите на нискоквалифицираните работници, не е нищо повече от ценова регулация на пазара на труда – ефективна бариера точно във вреда на тези, на които е предназначена да помогне. Минималната работна заплата, държавно установените вноски и липсата на индивидуални сметки за социално и пенсионно осигуряване, са директна намеса в процеса на доброволна размяна и водят до отдалечаване на естествената форма на социално коопериране и взаимопомощ в обществото. Тази намеса променя посоката на обществено устройство, като увеличава възможностите за политически натиск на групи със специален интерес.
Разбира се, свободният пазар не е идеално решение и е невъзможно да бъде анализиран като начин на пълно елиминиране на бедността. Но е факт, че в обществата с икономическа свобода, благосъстоянието на социално слабите е многократно по-добро отколкото в общества, в които свободата е ограничена и социалните функции са изцяло иззети от държавните структури.
