Социализмът

Социализмът

3 views
0

Лудвиг фон Мизес

Откъс от книгата “Всесилната държава”, Издателска къща МаК, София, 2016

Социализмът се стреми към обществен ред, основан на държавна собственост върху средствата за производство. В социалистическото общество всички материални ресурси се притежават и управляват от държавата. Това означава, че държавата е единственият работодател и никой не може да потребява повече, отколкото тя му отпуска. Изразът „държавен социализъм” е тавтология – социализмът винаги е държавен. До 1917 г. думата „комунизъм” обикновено се използва като синоним на „социализъм”, а днес най-популярният синоним на „социализъм” е „планиране”. Основополагащият документ на Марксовия социализъм, който всички социалистически партии от различните международни работнически съюзи са приемали и все още приемат за непреходно и недосегаемо евангелие на социализма, се нарича „Манифест на комунистическата партия”. След възхода на руския болшевизъм повечето хора разграничават комунизма от социализма. Но това разграничаване се отнася само за политическата тактика. Днешните комунисти и социалисти са в съгласие за всичко освен за методите, чрез които искат да постигнат общите си цели.

Основавайки своя партия, германските социалисти-марксисти я наричат Социалдемократическа. По това време се вярва, че социализмът е съвместим с демократично управление и дори че програмата на демокрацията може да се осъществи напълно само в социалистическо общество. В Западна Европа и Америка това мнение е общоприето и досега. Въпреки целия опит, натрупан след 1917 г., мнозина упорито се придържат към вярата, че истинска демокрация и истински социализъм е едно и също. Макар да е класическа диктатура, Русия се смята за демократична, тъй като е социалистическа.

В действителност привързаността на марксистите към демократичните институции е само тактическа хитрост, лицемерен ход за заблуда на масите. В социалистическото общество не е оставено място за свобода. Не може да има свобода на печата, когато държавата притежава всички печатарски машини. Не може да има свободен избор на професия или занятие, когато държавата е единственият работодател и казва на всеки каква задача да изпълни. Не може да има свобода на придвижване и заселване, когато държавата има властта да определя работното място на всеки. Не може да има истинска свобода на научно търсене, когато държавата притежава всички библиотеки, архиви и лаборатории и има право да прати всеки учен там, където той не може да продължи изследванията си. Не може да има свобода на творчеството, когато държавата решава кой да бъде художник и писател. Не може да има свобода на съвестта и словото, когато държавата има властта да заточи всеки дисидент на място с нездравословен климат или да му възложи задължения, които надхвърлят силите му и го съсипват физически и душевно. В социалистическото общество отделният гражданин има не повече свобода от войник в армията или дете в сиропиталище.

Социалистите възразяват, че социалистическата общност се отличава от тези организации по нещо много важно: членовете й имат правото да избират правителството. Тези наши опоненти обаче забравят, че гласуването в социалистическата държава е фарс. Гражданите нямат други източници на информация освен предоставените от правителството. Печатът, радиото и залите за събрания са в ръцете на администрацията. Никаква опозиционна партия не може да се организира или да разпространява идеите си. Достатъчно е да погледнем Русия или Германия, за да разберем истинското значение на изборите и референдумите при социализма.

Икономическата политика на социалистическото правителство не подлежи на контрол нито от парламента, нито от гражданите. Стопанските предприятия и инвестиции се замислят в дългосрочна перспектива. Те се нуждаят от много години за подготовката и осъществяването си и плодовете им узряват бавно. Ако някаква промяна в Наказателния кодекс се приеме през май, тя може да се отмени през октомври и от това няма да има вреда или загуба. Човек, назначен за министър на външните работи, може да бъде свален след няколко месеца. Но ако са направени инвестиции в промишлеността, инвеститорът трябва да продължи строежа на завода, докато бъде завършен, и след това да го експлоатира, докато получава печалба или поне така му се струва. Да се променя първоначалният план е разхищение на ресурси.

Логично следствие от това е, че служителите в икономическата сфера на социалистическата администрация не могат лесно да се подменят. Тези, които са автори на даден план, трябва след това да го изпълняват. Трябва да ръководят построените заводи, защото никой друг не може да поеме отговорността за правилното им функциониране. Хората, които веднъж се съгласят с прочутите петилетни планове (били те за 5 или за 4 години), практически се отказват от правото си да променят системата и нейните служители не само за въпросните 4 или 5 години, а и за следващите години, когато планираните инвестиции ще бъдат използвани. Следователно социалистическото правителство трябва да остане на власт за неопределено време. То вече не е изпълнител на волята на народа – не може да бъде сменено без значителни последици, дори ако действията му вече не се одобряват от народа. Властта му е неотменима. То става институция над народа, която мисли и действа от името на обществото по свое усмотрение и не търпи външни лица да се месят в „нейната” работа.*

Предприемачът в капиталистическото общество зависи от пазара и от потребителите. Той трябва да се подчинява на заповедите, които потребителите му отправят чрез своите покупки или отказ от покупки. Те са му дали „мандат”, но винаги могат да го отменят без предизвестие. Всеки предприемач и собственик на средства за производство трябва всекидневно да оправдава своята функция в обществото, като обслужва нуждите на потребителите.

Ръководителите на социалистическата икономика не са принудени да се нагаждат към пазара. Те имат пълен монопол. Те не зависят от нуждите на потребителите, а сами решават какво трябва да се прави. За разлика от бизнесмените тези ръководители не служат на общността от потребители. Те се грижат за нея, както бащата се грижи за децата си или училищният директор – за учениците. Вместо предприемач, стараещ се да привлича клиенти, тук имаме управник, който удостоява с благодеяния. При капитализма продавачът благодари на купувача, че е посетил магазина му, и го кани да заповяда пак. Социалистите казват: Благодарете на Хитлер, благодарете на Сталин; бъдете добри и послушни, за да бъде и великият вожд добър към вас.

Основното средство за демократичен контрол над администрацията е бюджетът. Не може да се назначи чиновник или дори да се купи молив, ако парламентът не е отпуснал средства. Правителството трябва да се отчита за всяка изразходвана стотинка. Противозаконно е отпуснатите средства да се надхвърлят или да се изразходват за други цели освен одобрените от парламента. Тези ограничения са неприложими за работата на заводите, рудниците, земеделските стопанства и транспортните системи. Разходите, свързани с тази работа, трябва да се съобразяват с променящите се моментни условия. Не можете да предвидите предварително колко ще струва почистването на нивите от плевели или на релсите от сняг. Това трябва да се реши на място според обстоятелствата. Бюджетният контрол от страна на народните представители, най-ефективното оръжие на демократичното управление, изчезва в социалистическата държава.

Ето защо социализмът трябва да доведе до разпад на демокрацията. Суверенната власт на потребителите и демокрацията на пазара са отличителните белези на капиталистическата система. Тяхна естествена последица на политическо равнище е суверенната власт на народа и демократичният контрол върху правителството. Парето, Жорж Сорел, Ленин, Хитлер и Мусолини с право отхвърлят демокрацията като капиталистически метод. Всяка стъпка от капитализъм към планиране неизбежно ни приближава към абсолютизма и диктатурата.

Привържениците на социализма, които са разбрали това, ни казват, че свободата и демокрацията са безполезни за масите. Народът – заявяват ни те – иска храна и подслон и е готов да се откаже от свободата и самоопределението си и да се подчини на компетентна патерналистична власт, за да получи повече и по-хубав хляб. На това старите либерали отговаряха, че социализмът няма да повиши жизненото равнище на масите, а напротив – ще го влоши, тъй като социалистическото производство е по-неефективно от капиталистическото. Но и това възражение не успяваше да затвори устата на поддръжниците на социализма. Много от тях отговаряха, че наистина социализмът вместо до всеобщо благосъстояние може да доведе до по-малко произведени материални блага; но въпреки това масите ще бъдат по-щастливи при социализма, защото несгодите им ще се споделят от всички граждани и няма да има по-богати класи, на които по-бедните да завиждат. Според тези социалисти недохранените и дрипави работници в Съветска Русия са хилядократно по-щастливи от западните работници, които по руските стандарти живеят в лукс, тъй като равенството в бедност е по-приемливо от това да живееш прилично, но други да се перчат с богатство, което ти не можеш да имаш.

Тези дебати са безсмислени, защото пропускат главното. Безполезно е да обсъждаме предимствата, които според някои има социалистическото производство, защото в завършения си вид социализмът е просто неосъществим. Той изобщо не е работеща система за производство, а води до пълно объркване и хаос.

Основният проблем на социализма е проблемът за икономическото изчисление. Производството в система на разделение на труда (и следователно на обществено сътрудничество) изисква методи за изчисляване на разходите, свързани с различните мислими и възможни начини да се постигне дадена цел. В капиталистическото общество пазарните цени са общите единици на това изчисление. Но в система, в която всички производствени фактори са държавна собственост, няма пазар и следователно няма пазарни цени на тези фактори. Ето защо стопанските ръководители при социализма са лишени от възможността да изчисляват. Те не могат да знаят дали това, което планират и осъществяват, е разумно или не. Нямат начин да установят кои от обсъжданите различни методи на производство са най-изгодни. Не могат да намерят истинска основа за сравнение между различните производствени фактори и услуги, поради което не могат да съпоставят необходимите разходи с очакваните добиви. Тези сравнения изискват обща единица, а единственият източник на такава единица е ценовата система на пазара. Социалистическите стопански ръководители не могат да знаят дали е по-изгодно да се построи нова железопътна линия или нова магистрала. А след като предпочетат, да кажем, железопътната линия, те не могат да знаят кое от многото възможни трасета е най-доброто. В система на частна собственост тези проблеми се решават чрез изчисления, основани на парични стойности. Но никакво изчисление не може да се основава на различни типове разходи и приходи в натура. Не може да става и дума да се сведат към обща единица съвкупностите от различни видове квалифициран и неквалифициран труд, желязо, въглища, строителни материали, машини и всичко друго необходимо за изграждането, поддръжката и експлоатацията на една железница. Но без такава обща единица е невъзможно тези планове да се подложат на икономическо изчисление. Планирането изисква всички стоки и услуги, които трябва да вземем предвид, да се сведат до парични стойности. Ръководителите на социалистическото стопанство са в положението на капитан, който трябва да преплава океан в мъгла, без да разполага с компас или друг навигационен уред.

Социализмът като цялостна производствена система е неосъществим, защото не позволява да се извършва икономическо изчисление. Човечеството трябва да направи избор не между две икономически системи, а между капитализъм и хаос.

 

Превод: Майя Маркова

About author

Лудвиг фон Мизес

Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973). Роден през 1881 г. в Лемберг, Австро-Унгария, в семейството на преуспял инженер. В противовес на мнозина, той обяснява как паричната политика на правителства всъщност създава рецесиите, а не ги преодолява, и още в началото на 20-те години предсказва Голямата депресия от 1929 г. Мизес се противопоставя на набиращата подкрепа идея за създаване на планово стопанство без свободен пазар и частна собственост. Във фундаменталния си труд „Човешкото действие” (1949) Мизес определя икономиката като наука за човешкото действие на индивиди със собствена свободна воля. Интелектуален ментор на Фридрих Хайек, Мизес не доживява да види интереса към идеите си, който идва след като Хайек спечелва Нобелова награда през 1974 г. Но още приживе учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “германското икономическо чудо”. Като президент на Италия личният му приятел Луиджи Еинауди възпира комунизма в страната, а във Франция друг негов ученик, Жак Рюф, като съветник на Шарл де Гол води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар. Всички те са членове на създаденото през 1947 г. Общество “Мон Пелерин”, което обединява икономисти- практици, и на което Мизес е сред основателите и първите ръководители.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.