Скъпите храни не генерират инфлация

Скъпите храни не генерират инфлация

0

Цветелин Цоневски

Динамиката на отношенията между държавните структури и пазара винаги са били интересни от гледна точка на икономическата наука. Широко разпространено е мнението, че повишаването на цените може да се пресече сравнително лесно; просто е необходимо да се изпратят проверяващи, които с присъствието си “да коригират” пазара. Чудесна, но невероятно наивна идея. Ако наистина тези проблеми се разрешаваха по подобен начин, защо просто не се създаде „ценова полиция”, която постоянно да следи и коригира ценовите нива?

Административната „самонадеяност”, която доста често се демонстрира от ръководни държавни кадри, винаги се оказва резултат от подценяване на елементарни икономически правила. Цените се формират в резултат на поведението на милиони производители, търговци и потребители. Всички те ежедневно, чрез действията си на пазара, комуникират помежду си. Основна форма на тази „комуникация” са цените, чиято основна роля е да пренасят информация между индивидите, които по този начин успяват да коригират пазарното си поведение. На всички е известно, че повишеното търсене на определени стоки би довело до повишаване на тяхната цена спрямо други стоки.

Ще илюстрирам тази теоретична постановка с типичен пример: повишените цени на хранителните продукти. Ясно е, че Коледните и новогодишните празници означават повишено потребление на хранителни продукти, ясно е също така, че много хора са склонни да плащат повече за една и съща стока по време на празниците. В този смисъл, ако всички други фактори като повишено предлагане останат непроменени, съвсем естествено развитие на търговския обмен е да се стигне до повишаване на цените на хранителните продукти.

Игнорирането на икономическата реалност е подход, широко разпространен сред високите етажи на властта в България. Това, разбира се, означава поредна доза популизъм и демонстрация на активност с решения, които са насочени към разрешаване на последиците, но не и премахване на причините довели до проблема. Докато подобно поведение е обяснимо за един земеделски министър като политическа фигура, то в никакъв случай това не може да се отнесе към икономисти, които обясняват процеса на повишаване на цените на хранителните стоки като инфлационен фактор.

Твърдението, че покачването на цените на хранителните продукти води до повишени нива на инфлация, която според бившата председателка на Националния статистически институт Величка Рангелова е вече на нива 4.6 % на годишна база, е неправилно и погрешно. Инфлацията по дефиниция означава увеличаване на паричното предлагане, което от своя страна води до по-висока номинална цена на всички стоки и услуги. Реалната стойност на паричната единица се обезценява, като се губи от покупателната способност, което води и до по-ниски нива на потребление. В сегашните условия на действащ валутен борд подобен вариант на повишено парично предлагане е невъзможен. Това е и най-силният аргумент в защита на валутния борд.

Сегашната икономическа ситуация и в конкретния случай – повишаването на цените на хранителните продукти, както и свитото вътрешно потребление, прилича на инфлация, но причините са съвсем различни. Правилното идентифициране на проблема означава намиране на точно и конкретно разрешение. В този смисъл предложението на Величка Рангелова да се увеличат доходите поне с размера на инфлацията е погрешно, защото това всъщност ще е причина за висока инфлация. Само по себе си увеличаването на доходите, без да има друга факторна промяна като повишена производителност например, води след себе си само и единствено инфлация. Разбира се, за повишаване на производителността са необходими повече инвестиции, квалифицирана работна ръка, нови технологии, но най-вече фискална предвидимост, което води до икономическа стабилност. Към настоящия момент не само липсва каквато и да било фискална предвидимост, но липсва и елементарна сигурност за инвестиране.

В конкретния случай с повишените цени на хранителните продукти, основният проблем са не повишените цени, а невъзможността на хранителния сектор да покрие повишеното търсене с идентично предлагане. Именно тази статичност на икономиката е основният проблем, които следва да се идентифицира и да се търсят начини за разрешаване. Ниската ефективност и слабата конкурентноспособност, съчетани с високите нива на земеделски субсидии за сектора като цяло, са част от факторите, които неминуемо оказват влияние върху сегашното състояние на летаргичност в аграрния сектор.

В заключение трябва да се отбележи, че наистина по време на Коледните и новогодишни празници в много държави цените на хранителните продукти, както и на други потребителски стоки, обикновено намаляват, но причина за това не е „необикновеното милосърдие” на производители и търговци спрямо потребителите. Повишеното търсене на пазара, съчетано с динамичността на икономиката, позволява на производители и търговци да увеличат производителните си мощности, както и да намерят нови начини за пласиране на продукцията си. Всичко това се води от търсене на нови пътища за увеличаване на ефективността на производството и повишаване на конкурентноспособността. Пазарният механизъм на търсене и предлагане е изключително мощен, защото инкорпорира в себе си поведението на милиони индивиди, и нито един държавен орган, нито една „ценова полиция” няма способността да го контролира по свое усмотрение, без всички да понесем съответните последствия.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.