Синдикални легенди

Синдикални легенди

0

Цветелин Цоневски

Всички родители знаят, че изпълняването на детски желания с цел да запазят спокойствието в дома, обикновено има доста кратък ефект и почти винаги води до нови, още по-големи прищевки. Затова много от семействата установяват ясни и конкретни правила и тяхното изпълнение е особено важна част от възпитанието на децата, защото по този начин се определя поведението им не само в настоящия момент, но и в бъдеще. Семейният модел е всъщност умалена форма на обществения, където определени групи със специален интерес винаги подлагат правителството на натиск с цел извличане на конкретни облаги. Разбира се, голямата разлика между двата модела е, че докато родителите са отговорни за отглеждането и възпитанието на децата си, то държавните структури в лицето на министрите не следва да се поставят в подобна покровителствена позиция, която да им дава право да разпределят блага – предмет на индивидуално разпределение.

Само преди няколко дни всички станахме свидетели на компромис от страна на правителството, направен под натиск на синдикалните организации, които ще струва на данъкоплатците няколко милиарда лева. Обяснението бе, че решението се прави с цел постигане на социална справедливост, гарантиране на стабилни пенсионни доходи и качествени медицински услуги. По този начин синдикалните организации, под чиито натиск се взе подобно решение, се превърнаха в гаранти за постигане на тези „благородни” цели. Наистина ли обаче синдикалните организации са обществен гарант и наистина ли изпълняват социални функции в интерес на обществото като цяло?

Икономическата наука търси обяснение на феномена „синдикати”, като изучава обществените блага и организацията и поведението на обществените групи. Функцията на организациите, в това число и синдикалните, е да ускори постигането на общите интереси. От тази гледна точка ролята на организациите за постигане на определени обществени блага (услуга или стока, при която потребителите не се конкурират помежду си и използването на услугата или стоката от един не изключва ползването от други) е неоспорима. При всяко друго обществено отношение, при което предмет е пазарна стока или услуга, организициите са в положение да оказват натиск с цел придобиване на облага за собствените членове и разпределяне на цената върху широк кръг. Това е и причината за съществуването на два широко разпространени мита за синдикалните организации.

Първи мит: Синдикалните организации осигуряват социална справедливост. Смята се, че синдикалните организации обединяват интересите на всички работници и по този начин осигуряват необходимата сила за преговори с правителството. Истината е, че като цяло членската маса на синдикатите е неопределена, защото включва членове с различни професии и социален статус. От тази гледна точка динамиката в самата организация подсказва, че в зависимост от желаната цел, групата с пряк интерес за постигането на тази цел ще упражни натиск вътре в самата организация за да действа в желаната посока. Това само по себе си подсказва, че желаните блага ще бъдат разпределени между групата с пряк интерес, докато цената за постигане на целта ще се разпредели не само между останалите членове на организацията, но и към обществото като цяло. Оттук следва изводът, че синдикалните организации са манипулативна форма на разпределение на блага и обикновено гарантират успех на свързаните с ръководството им политическите сили.

Втори мит: Синдикатите увеличават доходите на работниците и подобряват условията на труд. Смята се, че колективните преговори са гаранция за увеличени нива на заплащане, тъй като преговорите се извършват от техни представители, които специализират в тази област, запознати са с трудовото законодателство и са в позиция да договорят по-добри условия. Истината е, че колективните трудови договор се сключват по икономически сектори и винаги калкулират заплащането на база средна производителност в икономическия сектор. Разбира се, причините за това е, че ако заплащането е над средната производителност, работодателите ще трябва да прибегнат към съкращения на персонал или да загубят конкурентноспособността си, което води до загуба на пазари, а оттам и до съкращения.

Първият вариант е нежелан от синдикалните организации, докато вторият е нежелан от работодателите. Определянето на средни нива на заплащане означава, че работниците с производителност под средната ще получат увеличение на доходите за сметка на работниците с производителност над средната. По принцип трудовото законодателство предвижда колективните трудови договори да уреждат минималната база на заплащане в индустриалния сектор, но разбира се фактът, че работодателите трябва да отделят повече средства за труда на по-ниско производителните работници, се компенсира от намаляване на заплащането на тези с по-висока производителност. Подкрепата на действията на синдикалните организации разбира се няма да дойде от високо производителните работници – тези работници са желани от работодателите и биха били компенсирани според икономическия си принос, докато ниско производителните работници поради слабата си конкурентноспособност се нуждаят от синдикална защита. Отделно преговорите по колективните трудови договори обикновено са съпътствани със заплахи за организирани стачни действия, бойкот на продукцията и други, което неминуемо се отразява върху транзакционната цена на преговорите. От всичко това става ясно, че синдикалните организации защитават посредствените работници за сметка на тези с по-висока производителност и качество.

Политическата активизация на синдикатите е резултат от липсата на пазарни реформи. Правителството влиза в роля на преразпределител на социални разплащания като по този начин акумулира огромни средства, които се превръщат в реална цел за организираните групи със специален интерес. Възможността за разпределяне на няколко милиарда лева, натрупани от здравни вноски, съвсем естествено ще породи интерес от страна на консолидирания Български лекарски съюз, който открито се противопоставя на провеждането на пазарни реформи в здравеопазването. От друга страна, възможността за синдикалните лидери да участват в управлението на държавно контролиран пенсионен фонд също служи като достатъчно основание за упражняване на политически натиск и отправяне на заплахи.

Очевидно политическият процес, които осигурява преразпределение на частни плащания (медицински и пенсионни вноски), е силно корумпиран и създава условия за съществуването на паразитни формирования, чиято единствена цел е да разпределят облагите помежду си,като разпределят цената между данъкоплатците. Този модел няма нищо общо с пазарните принципи. Истинската пазарна икономика означава свобода на гражданите да договарят нивата на медицинско осигуряване и правото да избират здравноосигурителното дружество, свобода да определят размера на пенсионните си вноски и сами да определят възрастта на която да се пенсионират. Това е крайната цел на всички социални реформи.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.