В защита на „сивата икономика”

В защита на „сивата икономика”

0

Цветелин Цоневски

Същестува мнението, че „сивата икономика” се отразява негативно на икономическото развитие, тъй като избягва данъчно облагане, не плаща социални осигуровки, медицински застраховки. Възможно ли е обаче съществуването на „сива икономика” да застрашава националната сигурност наравно с корупцията и организираната престъпност? Краткият отговор на този въпрос е отрицателен – „сивата икономика” не застрашава националната сигурност, поне не повече от карането с превишена скорост по пътищата.

И „сивата икономика”, както и карането с превишена скорост, са нарушения на установените законови правила. И за двете държавата е създала контролни органи, които да санкционират подобно поведение, и които се финнасират от бюджета. Предвидените за подобен контрол средства биха могли да се използват за национална сигурност. От тази гледна точка „сивата икономика” наистина застрашава националната сигурност, но подобно отношение към този икономически феномен със сигурност игнорира няколко основни принципа, които по неоспорим начин показват, че „сивата икономика” не само че не е залаха, но и показва до каква степен предприемачество и икономическа активност на населението са потискани от съществуващите задължителни законови разпоредби за търговски сделки, данъчни ставки, социални осигуровки, медицински застраховки, изисквания на трудовото законодателство. Това са все условия, които игнорират съществуващата икономическа реалност и целят да преструктурират икономическото поведение както на търговски фирми, така и на работници и служители, и на потребители.

По дефиниция „сивата икономика” обхваща дейностите, които попадат в „неформалния” сектор и се извършват извън установения законов ред и държавен контрол – търговски сделки, трудови договори и др. Независимо дали спазват предписаната от закона форма или не, сделките и в двата случая следват основното правило – доброволно съгласие на страните. По принцип всички сделки и трудови отношения възникват, защото и двете страни очакват подобрение в материалното си положение в резултат на сделката. Без значение е дали страните ще спечелят по равно, дали едната ще спечели повече от другата – тези варианти остават на преценката на страните. Водещо в случая е доброволното начало и липсата на принуда за съгласие – това е първият елемент, които характеризира всички сделки. Точно свободата на страните да сключат сделка или да влязат в трудово отношение я легитимира.

Вторият основен елемент, присъщ както за формалната, така и за „сивата икономика” е, че сделките и отношенията между страните облагодетелстват не само тях, но и обществото като цяло. Икономическите ресурси преминават свободно между търговците и достигат до потребителя не по предписания от законодателя начин. Точно този елемент разграничава „сивата икономика” от останалите дейности, които могат да се разглеждат като застрашаващи националната сигурност. „Сивата икономика” възниква там, където законовите разпоредби противоречат на традиционните търговски отношения – високи данъчни ставки, лицензи за дейност, трудови и медицински осигуровки на трудещите се и други. Всички тези предпоставки са транзакционна цена за съществуващата икономика и увеличават разходите както на бизнеса, така и на работниците и служителите. В резултат на това непосредствените икономически възможности са или да се ограничи заетостта и да се намалят инвестициите, или да се премине към функциониране на ниво „сива икономика”, където част от разплащането ще бъде в брой, стойностите на транзакциите ще бъдат намалени и др.

Съществуването на „сива икономика” е проблем пред страните по търговски сделки или трудови отношения, тъй ограничава възможностите за правна защита в случай на неизпълнение на договорните задължения. Въпреки това самото съществуване на „сива икономика” ясно показва, че възможностите, които предоставя избягването на предписаните от законодателя разпоредби, надхвърлят предвидените санкции.

Алтернативите са няколко. Първата е да се увеличат санкциите за дейност в „сивата икономика”. Това би довело до повишение на цената за сделки между търговските субекти, тъй като и в момента сделките включват в цената възможните санкции и калкулират риска при неизпълнение на договорните задължения. Нови санкции биха намалили сегашните нива на доходи на населението, което работи в неформалния сектор.

Втората възможност – увеличаването на контрола над търговските субекти и трудещите се, би имал същия ефект. Проверките на Инспекцията по труда от преди няколко месеца констатираха нарушения, но данните им показваха, че работниците умишлено пречат на проверката. Това ясно показва, че трудово-правните разпоредби нямат нищо общо с реалността и не осигуряват необходимата защита. Разбира се, този вариант предвижда повишени разходи за поддържане на администрация, т.е. използване на средства които биха се използвали за национална сигурност например.

Третият вариант е да се съобрази законодателството с икономическите реалности и да се създаде система, при която законовите разпоредби се съобразяват със съществуващите естествени правила, създадени от практиката и децентрализираната форма на поведение на търговските субекти и индивидите, които влизат в трудови отношения. Свободата на договаряне между субектите ще бъде гарантирана от държавните органи за правораздаване,като ще елиминира условията за съществуване на „сива икономика”.

Съществуването на „сива икономика” не е феномен, а просто рационално поведение на индивидите в условията на законова уредба, която налага съвсем различни правила. По-централизираната икономика неминуемо води до заобикаляне на установените правила. Децентрализацията гарантира свободата на индивидите да проявят избор и воля.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.