Свободният пазар

Свободният пазар

36 views
0

 

Мъри Ротбард

 

Свободният пазар е събирателно понятие за полето на размяната, която се извършва в обществото. Всяка размяна се смята за доброволно споразумение между двама души или между групи от хора, представлявани от пълномощници. Тези двама души (или пълномощници) разменят две икономически блага, било то материални блага или нематериални услуги. Така например, когато купувам вестник от разпространител за петдесет цента, разпространителят и аз разменяме две вещи:  аз се разделям с петдесет цента, а разпространителят се разделя с вестника. Или ако работя за корпорация, аз разменям по взаимно договорен начин моя труд срещу парично заплащане; в този случай корпорацията е представлявана от мениджър (пълномощник) с правомощието да наема работна сила.

И двете страни предприемат размяната, защото всяка очаква да спечели от това.

Също така следващият път всяка страна ще повтори размяната (или ще я откаже), защото в близкото минало очакванията й са се сбъднали (или не са).

Търговията, или размяната, се проявява точно защото и двете страни имат полза; ако не очакваха да спечелят, нямаше да се съгласят на размяна.

Това просто размишление опровергава аргумента срещу свободната търговия, типичен за „меркантилисткия” период на Европа от ХVІ в. до ХVІІІ в. и класически изложен от известния френски есеист от ХVІ в. Монтен. Меркантилистите твърдели, че при всяка търговия едната страна може да извлече полза само за сметка на другата страна и че при всяка сделка има победител и победен, „експлоататор” и „експлоатиран”. Веднага можем да видим грешката на такова, все още популярно, твърдение: желанието и дори страстта да се търгува означава, че и двете страни имат полза от това. Според жаргона на модерната теория на играта търговията е ситуация на „печеля аз – печелиш ти”, по-скоро игра на „положителна сума”, отколкото „на сума нула” или „на отрицателна сума”.

Как могат и двете страни да имат полза от размяната?

Всяка от тях оценява двете стоки или услуги различно и тези разлики изграждат скелето на размяната. Например, аз се разхождам с пари в джоба ми, но без вестник; разпространителят, от друга страна, има купчина вестници, но много иска да спечели пари. И така, като се открием, сключваме сделката.

Два фактора определят условията на всяко споразумение: на колко оценява всеки от участниците стойността на въпросното благо, и способността на всеки да се спазари. Колко цента да се разменят за един вестник или колко картички с Мики Мантъл да се разменят срещу Бейби Рут, зависи от всички участници в пазара на вестници или в пазара на картички – на колко оценява всеки картичките, сравнено с останалите стоки, които би могъл да си купи. Тези условия за размяна, наречени „цени” (на вестниците от гледна точка на парите или на картичките с Бейби Рут от гледна точка на тези с Мики Мантъл) в крайна сметка се определят от обстоятелството колко вестници или бейзболни картички има на пазара във връзка с обстоятелството колко благосклонни са купувачите към тези стоки. Накратко – от взаимодействието между предлагането и търсенето им.

Ако вземем предлагането на определена  стока, увеличението на стойността й в представите на купувачите ще увеличи и търсенето й, ще се предлагат повече пари и цената й ще расте. Обратното се случва, ако стойността и оттам търсенето на стоката падне. От друга страна, ако се вземе предвид оценката на купувачите за стоката, или търсенето й, ако предлагането се увеличи, всяка единица от предлаганата стока – всяка една бейзболна картичка или погача – ще загуби от цената си и оттам цената на стоката като цяло ще падне. Обратното се случва, ако предлагането на стоката намалее.

Пазарът, следователно, не е просто поле, а доста сложно взаимодействаща си подобна на решетка конструкция.

В примитивните общества размените са били изцяло във формата на бартер или директна размяна. Двама души директно са си разменяли стоки, например коне за крави или Мики Мантъл за Бейби Рут. С развитието на обществото обаче процесът на взаимната полза стъпка по стъпка създава ситуация, в която една или две широко използвани стоки са избрани на пазара като средство за непряка размяна. Тази парична стока е обикновено, но не винаги, злато или сребро и се възприема не заради собствената си стойност, а повече заради улеснението, което създава при последваща размяна за друга търсена стока. Много по-лесно е да се плати на работниците в стоманодобивната промишленост не със стоманени блокчета, а с пари, с което работниците могат да си купят, каквото пожелаят. Те са склонни да приемат парите, защото от личен опит знаят, че всеки в обществото ще приема тези пари като средство за плащане.

Съвременната, макар и още незавършената решетка на размяната, е станала възможна чрез употребата на парите. Всеки индивид се специализира, при разделението на труда, да произвежда това, в което е най-добър. Производството започва със суровина, после различни машини и средства за производство, докато накрая готовите стоки се продадат на потребителя. На всеки етап от производството на суровина до продажбата на потребителя парите се разменят доброволно срещу средства за производство, труд и поземлени ресурси. На всяка крачка от пътя условията за размяна, или цените, се определят чрез доброволните взаимодействия между тези, които търсят, и тези, които предлагат. Този пазар е „свободен”, тъй като изборът на всяка крачка се прави свободно и доброволно.

Свободният пазар и свободната система на цените правят стоките навсякъде по света достъпни за потребителите.

Свободният пазар дава възможно най-широк размах на предприемачите, които рискуват капитал, за да разпределят ресурсите така, че да задоволят желанията на масовия потребител колкото  е възможно по-ефикасно. След това спестяването и инвестирането могат да доведат до създаването на други средства за производство и да увеличат производителността и заплатите на работниците, повдигайки по този начин и стандарта на живот. Свободният конкурентен пазар също така възнаграждава и  стимулира технологическите нововъведения, което позволява на нововъведенията да получат водеща позиция при задоволяване на потребителските нужди по нови и съзидателни начини.

Не само се насърчава инвестирането, но което е може би по-важното, системата на цените, както и стимулите на пазара за печалба и загуба направляват инвестирането на капитала и производството в правилната посока. Сложната решетъчна система може да впримчи и „изчисти” всички пазари по такъв начин, че да няма внезапни и непредвидени и необясними липси и излишъци никъде в системата на производството.

Местата за размяна не са непременно свободни. Много от тях се подчиняват по принуда. Ако обирджия ви заплаши „Парите или живота!”, плащането към него е принудително, а не доброволно и той се възползва за ваша сметка. Това е грабеж, а не е свободен пазар и следва модела на меркантилистите: грабителят се възползва от ограбения. Експлоатацията се случва вън от свободния пазар, в място, където експлоататорът се възползва от експлоатирания. В по-дългосрочен план, принудата е „игра с отрицателна сума”, която води до намалени производство, спестявания и инвестиции, изпразнен запас от капитал и намалена производителност и жизнен стандарт за всички, вероятно и за самите експлоататори.

Държавното управление във всяко общество е единствената законна система за принуда.

Данъчното облагане е една принудителна размяна и колкото е по-тежко бремето на данъчното облагане на производството, толкова е по-вероятно е икономическият растеж да са забави и да намалява. Някои форми на държавната принуда (напр., контрол върху цените или ограничения срещу навлизането на конкуренция на пазара) затрудняват и спъват развитието на пазарната размяна, докато други (забраната за нечестни практики, задължението за спазване на договорите) водят до улесняване на доброволната размяна.

Най-крайната държавна принуда е социализмът. При социалистическото централно планиране на социалистическия съвет по планиране му липсва ценова система за земята или за средствата за производство. Както признават дори и социалисти като Робърт Хайлбронър (вж. Социализмът), социалистическият съвет по планиране няма на разположение начин да изчисли цените или разходите или да инвестира капитал, така че производствената решетка да заработи и да се изчисти. Сегашният съветски опит, където изобилната житна реколта не може някак си да намери пътя до пазара на дребно, е поучителен пример за невъзможността да се управлява сложна и модерна икономика при липса на свободен пазар. Нямало е нито стимул, нито средство за изчисляване на цените и разходите за пътя на комбайните до житото, за получаването и преработката му в мелниците за брашно и така нататък по веригата от по-нататъшните стъпки, необходими, за да достигне до потребителите в Москва или Свердловск. Инвестицията в жито е почти загубена.

„Пазарен социализъм“ е противоречие на термини.

Модерната дискусия за пазарния социализъм често не обръща внимание на един важен аспект от пазара. Когато две стоки наистина се разменят, се разменят всъщност правата на собственост върху стоките. Когато купувам вестник за петдесет цента, с продавача си разменяме права на собственост: аз отстъпвам правото на собственост върху петдесетте цента и го прехвърлям на разпространителя, а той ми отстъпва правото на собственост върху вестника. Абсолютно същият процес се случва при покупка на къща с изключение на това, че при вестникът нещата са много по-неформални и там можем да избегнем целия сложен процес на нотариални актове, договори, посредници, адвокати, ипотечни брокери и т.н. Обаче икономическата природа и на двете сделки е една и съща.

Това означава, че основата за съществуването и процъфтяването на свободния пазар е общество, в което се уважават, защитават и охраняват правата и документите за собственост. Основата на социализма, от друга страна, е държавната собственост върху средствата за производство, суровините и земята. Затова там не може да има годен пазар на земя и средства за производство.

Някои критици на свободния пазар твърдят, че правото на собственост е в конфликт с „човешките” права.  Но тези критици не успяват да разберат, че при системата на свободния пазар всеки има право на собственост върху собствената си личност и върху трудовата си сила и че може свободно да сключва договори, които имат за предмет използването им. Робството нарушава основното право на собственост на роба върху неговото собствено тяло и личност, право, което е основата на всяко право на собственост на лицето върху нематериални обекти. И нещо повече – всички права са човешки права, било то правото на всеки на свободно изразяване или правото на собственост само на един индивид върху неговия собствен дом.

Общото обвинение срещу обществото на свободния пазар е, че то създава „закона на джунглата” или „безскрупулна конкуренция”,

която отблъсква сътрудничеството между хората за сметка на конкуренцията и която въздига материалния успех срещу духовните ценности, философията и заниманията през свободното време. Точно обратното, джунгла е именно общество на принудата, кражбата, паразитизма, общество, което разрушавало животи и жизнен стандарт. Мирното пазарно съревнование на производители и доставчици е дълбок процес на сътрудничество, при който всеки извлича изгода, и където процъфтява жизненият стандарт на всеки (в сравнение с това, което би било в едно несвободно общество). И несъмненият материален успех на свободните общества  допринася за общото благоденствие, което позволява да се радваме на голям обем от свободи в сравнение с останалите общества и да преследваме духовни цели. Държавите на принудата с малко или никаква пазарна активност, както е при комунизма, са мястото, където сивотата на всекидневното съществуване не само води до материално обедняване на хората, но и умъртвява духа им.

 

ПРЕВОД:  Веселин Ненков

About author
Профилна снимка на Administrator
Коментари
  • Мартин Стоименов#1

    декември 19, 2016

    Това, което казвате, първо – не е вярно. Наличието на “моловете” изобщо не попречи на развитието на малките магазинчета. На много места покрай моловете има малко магазинчета, които процъфтяват заради човекопотоците покрай моловете. Освен това, моловете и малките магазинчета имат различни таргет групи клиенти, различни стоки с различни цени. Второ – няма такова нещо като “средна класа”. Има различни хора и различни компании с най-различни нива на доходи и печалби. Да се усредняват милиони и милиарди хора е просто несериозно. И дори това да беше така, именно свободният пазар довежда до увеличаване на доходите не само на “средната класа”, а и на класите под нея, както и на тези над нея. Трето, това че е една корпорация може да внедри по-добри технологии от една малка компания трябва да бъде някакъв проблем ли?

    Отговор

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*