Какво дължим на Русия?

Какво дължим на Русия?

249 views
4

“Всякогаш Русия ни е лъгала”, както пише Раковски

Александър Тацов

Русия решила и самоволно освободила България, твърдят т. нар. „български русофили“. Подразбира се, че цяла България1 станала изведнъж и завинаги национално свободна (т.е. независима и целокупна).

Възниква тогава въпросът: кого освобождаваха повече от 200 000 убити български войници, офицери и опълченци през Забравената епопея на ПЕТТЕ войни, свързани с идеята за Национално освобождение и обединение (1885 -1945). За какво загинаха тези герои и ЗАЩО подвигът им е съзнателно забравен, а паметниците на повечето от тях 45 години са систематично унищожавани, поругавани, забравени или потънали в немара чак досега? Огромни са жертвите: още 400 000 ранени, инвалидизирани и безследно изчезнали. Десетки хиляди убити и загинали дава и българското цивилно население в Тракия и Македония, подложено на етнически геноцид от сърби, гърци и турци, систематично унищожавано и прогонвано (както свидетелстват международните анкети). Стотици хиляди бежанци, загубили роден дом и семейства, само с дрехите на гърба си, търсят спасение и защита в старите граници на България. Не освобождение, а национални бедствия, икономически катастрофи, разкъсване, унищожение и стотици хиляди убити и бежанци донесе Източната политика на Русия на България.

Ето как:

През 1833 г. Русия откъсва от Османската империя Тимошка област, населена с българи, за да я предаде на новосъздаденото (през 1830 г.) Сръбско васално княжество. Пак тя фактически предоставя на Сърбия Нишки и Пиротски санджаци в 1878 г., а Северна Добруджа, също тогава, на Румъния.

Кой се бореше най-последователно против движението за самостоятелна българска църква, кой издейства заточението на българските владици и съдейства за издигане на схизмата? Русия, чрез зловещата фигура на посланика си в Цариград, ген. граф Игнатиев.

Кой се бореше с всички средства срещу българското националноосвободително движение и кой де факто качи Левски на въжето? Русия, естествено, чрез посланика си ген. граф Игнатиев и с помощта на агентурата си сред българските първенци.

Кой провали Цариградската конференция и попречи да се създадат, съгласно проекта на посланиците, двете български автономни области2, обхващащи по-голямата част от Българското национално пространство (което е юридически регламентирано със Султанския ферман за създаването на Българската екзархия от 28 февруари 1870 г., утвърден въпреки съпротивата на Русия)? Отново Русия я проваля, чрез посланика си ген. граф Игнатиев. Защото ѝ трябва война, за да се легитимира отново сред Великите сили след Кримското поражение, а също да използва удобния момент за примъкване към Проливите. А пък „Цариградска България“ не би била изгодна за Русия, защото няма никаква сигурност, че ще може да бъде приобщена към руското политическо пространство. Затова още на 8 юли 1876 г, руският император Александър Втори и министърът на външните работи княз Александър Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц-Йосиф и министъра на външните работи граф Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях секретно Райхщадско споразумение. Там черно на бяло е написано, че няма да се създава „голяма славянска държава“ на полуострова. А на 15 януари 1877 г., малко преди да завърши Цариградската конференция, в Будапеща се подписва тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария. Тя е резултат от преговорите между руския посланик Новиков и министъра на външните работи Андраши. Тази конвенция доразвива основните положения на Райхщадското споразумение и фиксира ангажиментите на всяка една от държавите. За тези споразумения е било известно на редица руски високопоставени лица, от които изтича информация към български представители още по време на войната…

Кой тогава хвърли прах в очите на наивните българи с фантастичния проект “Сан-Стефанска България”!? Естествено Освободителката Русия3. И досега повечето българи не знаят, че в Сан Стефано е подписан Прелиминарен (предварителен) договор. Защото без съгласието на всички Велики сили тогава е било невъзможно да се променят границите в Европа (така е още от времето на Виенския конгрес)4.

Кой извърши преврата в Княжеството 1881г., суспендира Конституцията и докара руски генерали за министри? Фактически Русия.

Кой насъска Сърбия да обяви война на България на 14 ноември 1885 г. и притисна Австро-Унгария да я подкрепя? Русия!

Кой се бореше най-свирепо срещу Съединението? Русия (единствено Британия ни защити тогава). Кой организираше заговори, бунтове, преврати (1886) и атентати в България след Съединението? Естествено Русия! (виж „ Авантюрите на руския царизъм в България. Сборник документи от царските архиви, съставител: П. Павлович, предговор: В. Коларов, Държавно социално-икономическо издателство – Москва 1935“, също: С. Радев, Строителите на съвременна България. Томове първи и втори)

Кой организира фронта срещу България през 1913 г.? Русия, чрез сателита си Сърбия и с подбуждане на Румъния към претенции спрямо България, както и чрез манипулиране на русофилските правителства на Гешов и Данев. Също с лъжливото приемане на „арбитражна роля“ между България и Сърбия, а фактически с пълна подкрепа за Сърбия (в навечерието на войната руският посланик в Белград и министър-председателят на Сърбия стигат до съгласие, че трябва „да се строши гръбнака” на България).

Когато неочакваните български победи в Източна Тракия ясно показват неминуемия разгром на Турция, в Азиатския департамент в Петербург изпадат в шок. Вече им се привижда как българските войски маршируват по улиците на Константинопол. Което може да означава само едно – край на вековните стремежи на Русия към жизнено важните проливи, вратата към топлите морета. Защото руските дипломати не се и съмняват, че една могъща България, стъпила в Константинопол, напълно ще се еманципира от Освободителката Русия, а защо и да не се изправи срещу нея (вследствие интригите на коварния Албион, например). Решението е предопределено, България е вече опасен играч, който трябва да бъде отстранен от геополитическата сцена.

Веднага се пристъпва към действия. Активизира се агентурната мрежа на Азиатския департамент в българската армия. Има солидни съмнения, че основната роля е възложена на командира на Трета армия, ген. Радко Димитриев, вече три десетилетия действащ руски агент и бъдещ национален предател от най-крупен калибър. Той ръководи решаващата за войната, а както се оказва по-късно и за бъдещето на България, Чаталджанска операция. Операцията гръмко се проваля, въпреки, че и досега битуват сведения за успешни пробиви на укрепената линия, които необяснимо не са развити от командването (тези събития така и остават недоизяснени). Така или иначе, България губи най-големият си шанс във войната, което се оказва фатално за бъдещето на страната.

Когато се сключва мирът в Лондон на 30 май 1913 г., Русия не прекратява действията срещу България, защото българо-турската граница, съгласно мирния договор, все още е заплашително близко до Константинопол. Градът, който Русия смята за своя сигурна плячка от двеста години. Руската дипломация започва трескава дейност: Румъния се насъсква все по-настойчиво да издига неизпълними, според българите, искания за „компенсации“. Същевременно се обещава на Сърбия всякаква подкрепа за претенции извън вече договореното с България (забележете, постигнато тогава със съдействието и гаранциите на самата Русия). Гърция води собствена двулична политика, но събитията неумолимо я тласкат към съюз със Сърбия, под благосклонния поглед на Русия (тенденция, подпомогната и от изключително бездарната българска дипломация и незрялата политическа класа). Черна гора върви винаги със Сърбия. А що се отнася до Турция, която вече е сключила мир с балканските държави тя жадува за реванш. Наивните български политици-русофили са втренчени като хипнотизирани в Русия. Те вярват, че тя няма да позволи на Турция да си възвърне Тракия и на Румъния да удари в гръб и че ще съдейства за мирно урегулиране на споровете със Сърбия (на базата на прословутия арбитраж, обещан от руския император). Горчиво са излъгани! Русия фактически не си мърда пръста, за да ги възпре (а това е напълно в нейните възможности). Напротив, действа тайно за разгрома на България. Страната се оказва без съюзник срещу обединените сили на Сърбия, Черна гора, Гърция, Румъния и Турция. Разгромът е неизбежен, защото освен всичко друго, българската дипломация не си е осигурила поддръжка от никоя друга Велика сила, освен голословните уверения на Русия. Българските управляващи русофили до последно сляпо разчитат само на нея. Тя обаче на практика работи подмолно срещу България. Само за една седмица, България от хегемон на Балканите се превърна в парий. Вследствие тези събития и последвалия разгром, България вече неминуемо е предопределена като съюзник на Централните сили в бъдещата Голяма война, със съответните последици

Кой нападна България през 1915 и избиваше чрез бомбардировки мирни жители на Варна (14 октомври 1915) и Балчик (13 декември 1916)? Руската империя.

Кой окупира България с помощта на петата си колона („звенари“ и „шумкари“) през 1944 г. и кой ограби до шушка България тогава? Кой огради България от Европа и я върна 45 г назад? Този път – СССР.

Кой ограбва и сега близо 1/5 от БВП на България5, води хибридна война срещу нея и държи в мъртва хватка българските институции, като използва и насъсква местните колаборационисти, нарекли се „русофили“, както и всякаква друга агентура? Отново Русия, сега вече под друго име – Руска Федерация!

Нужни ли са още примери?

_____________________________________________

1 В резултат на войната 1877-1878 и след решенията на Берлинския конгрес, се създава едно васално Княжество и една Автономна област, върху приблизително 1/3 от цялата българска етническа територия (виж по-долу). Следователно за никаква независима държава и дума не може да става. Султанът остава върховен сюзерен и определя външната политика на новите държавни формации. Княжеството, а още по-малко Областта, не са субекти на международното право. Между другото, това става ясно при сключването на мира след победоносната Сръбско-българска война. Княжеството се представлява от султана и не получава нищо, като компенсация (което е прецедент в европейската дипломация, принципът е агресорът винаги да бъде наказан)!

С други думи, резултатът за българския народ от войната 1877-78 е следния : – възстановяване на българската държавност, макар и като полунезависима

– освобождаване на част от българите върху 1/3 от цялата българска етническа територия

– разпокъсване на националната територия и създаване на предпоставки за заграбване на останалите части от съседни национални държави, като с това е предначертана злощастната съдба на българския народ: Петте войни със стотици хиляди жертви, бежанци и стопанско разорение, довеждат до инфилтриране на бацилите на комунизма в съсипаното от войните българско село. Това причинява жестока, перманентна гражданска война и повече от 70-години комунистическо и посткомунистическо управление.

2 Проектът е създаден от британския посланик, в един изключително уникален и благоприятен за българите момент (натискът от страна на световното обществено мнение в този момент е бил изключително голям). Този проект е бил единственият, който е могъл практически да бъде осъществен в тогавашните условия и единственият, който е гарантирал бъдещето на обединена България, нейният просперитет и развитие. Защото, при реализацията на този проект, с един замах изчезват почти всички предпоставки за бъдещите войни и национални бедствия. Решава се проблемът с евентуални румънски аспирации (Румъния тогава има излаз на Черно море и никога не е имала претенции към Добруджа – напротив румънското обществено мнение е било силно против решението на Берлинския конгрес, с което румънското Причерноморие се дава на Русия, а Румъния получава Северна Добруджа). Лишени са от основание сръбските домогвания (Нишки и Пиротски санджаци остава в Западната автономна област), а до голяма степен и потенциални гръцки аспирации. Границите се гарантират от Силите. Остават най-вече потенциални бъдещи териториални проблеми с Турция – Южна и част от Западна Тракия. Развитието на двете автономни области (които по устройство са сходни с по-сетнешната Източна Румелия) в условието на перманентната криза на „болния човек“ (Турция), чертаело най-благоприятни перспективи за българската национална идея. На Конференцията проектът е бил приет единодушно от всички Великите сили. Този проект изцяло е базиран върху обхвата на Българското национално пространство, юридически оформено от султанския Ферман за създаване на Българската екзархия (един уникален документ, едва ли имащ аналог в европейската история, който фактически обединява понятията „народност“ и „национална религиозна общност“ и става юридическа бариера срещу домогванията на съседните национални държави). Русия не е могла открито да се противопостави, но действа задкулисно чрез посланика си, ген. граф Игнатиев. По това време той дърпа конците на Високата порта и бил нещо като Велик везир в сянка. От друга страна, националистите на Митхад паша (младотурците) само чакат момента да уловят разногласие между Силите, за да имат увереността да отхвърлят проекта, което и става, след подмолните машинации на графа. Русия е с развързани ръце, да настоява за война, за което фактически получава мандат от останалите Сили (с Австро-Унгария и има споразумения, а от страна на другите Велики сили си е осигурява благосклонен неутралитет)

3 Мнозинството от българите и досега не знаят, че във войната 1977-78 участват и Австро-Унгария и Великобритания, които съответно окупират турските области Босна и Херцеговина и остров Кипър. Участват също Румъния и Сърбия, като първата дава значителен брой жертви при Плевен, където румънската намеса се оказва изключително важна. Сръбските жертви са малко, защото те не срещат особена съпротива в желанието си да окупират, колкото може повече български земи (дори повече от обещаното от Русия, така че се налага амбициите им да бъдат ограничени от Берлинския договор). Фактически Русия води войната със съгласието и мандата на другите Велики сили. Доскоро в общественото пространство се лансираше лъжата, че Русия дала във войната 200 000 убити (допреди няколко години на входа на храма „Ал. Невски“ се мъдреше паметна плоча с подобно съдържание)! И това при положение, че действащата армия на Балканския фронт е била всичко 180 000?! Архивите показват, че броят на убитите в руската армия на Балканския фронт е 10-12 000, преобладаващо от украинските губернии (тук не влизат румънските жертви)

4 Вече 70 години на българите се набива в главата идологемата, че лошите Велики сили разпокъсали митичната Санстефанска България, против волята на Русия. Естествено се пропуска фактът, че Русия, както се отбеляза и по-горе, сключва в Райхщад споразумение с Австро-Унгария. Споразумение, където изрично се отбелязва, че в бъдеще няма да се създава „голяма славянска държава“ на полуострова. По-късно, на 30 май 1878 в Лондон, е сключено споразумение и с Великобритания. Видно е, предвид горното, че Санстефанският прелиминарен договор (3 март 1878) е един пропаганден проект, който цели от една страна да хвърли прах в очите на общественото мнение, най-вече българското, а от друга, да изпробва твърдостта на останалите Велики сили да противостоят на руската експанзия към Проливите. Въпреки, че е било невероятно другите Сили да се съгласят със създаването на голяма държава (чрез нарушаване на Райхщадското и Лондонското споразумения), доминирана от Русия и надвиснала над Проливите. Защото, съгласно този прелиминарен договор, практически се унищожава Европейска Турция (територията на новата държава прерязва сухоземната връзка на столицата Истанбул с останалата територия на Турция на полуострова), като границата се установява на стотина километри от турската столица (чрез т. нар. Люлебургаска дъга) и от Проливите – т.е. Турция се превръща в марионетка на Русия. Това е такъв абсурд, че проблемът изобщо не е разискван на Берлинския конгрес  Където, съгласно предишните споразумения и предвид новата обстановка след войната 1877-78 г. (коренно различна от политическата обстановка по време на Посланическата конференция в Цариград), е предвидено създаване на сравнително малка (малки) българска васална държава (държави).

5 Твърди се, че около 30% от регистрираните в Република България фирми са на руски граждани и огромното мнозинство не плащат данъци (най-фрапантен е случаят с „Лукойл-Нефтохим“), а работят „на загуба“.

About author

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Коментари
  • Недялко Бакалски#1

    март 10, 2018

    Какво дължим на Русия? Дължим спешно да възстановим целикупното българско русофилство – век и половина раздвояващо останалото от българския народ. Димитър Благоев за русофилството :
    Основополоожнът на социализма в България Димитър Благоев:
    “Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. („Принос към историята на социализма в България, С., 1976)

    Отговор
  • Питащият#2

    март 11, 2018

    На калпавият Господ и брадата пречи . Фактите са точни, но изводите погрешни . Русия ли е виновни , че България пада под османска власт, че тогавашните Ценко Чоковци са я разделили , че българските царе също като руските са гледали в паничката на византийският император и към Константинопол , тогава милионен и богат и са продавали зърното заграбено от селяните за парцали на вечният си враг. България е една несбъдната империя , а руската се получава . Нито са били длъжни да ни освобождават , нито да се съобразяват с българските въжделения . Империи на доброто няма .Предполагате не вярвате в кръвното отмъщение , което практикуват все още албанците . Както няма кръвна вина , така няма и кръвни наследствени заслуги . Наследството е кражба .Русия не ни е длъжник ,нито ние нещо им дължим. Моите съвременници нямат нито вина нито заслуги за събитията в миналото . Използването с политически цели на историята за насаждане на омраза или зависимост е непочтено.

    Отговор
  • Продан Кръстев#3

    март 11, 2018

    Много добър материал – моите поздравления!!!
    Все пак в някои аспекти се съгласявам с Питащият (коментар от 11 март 2018), че има неточни, а на места и неверни изводи, направени на основата на съмнителни или произволни тълкувания. Само един пример – за да не се разводнява темата – но примера е показателен за систематична грешка при някои – подчертавам, че само при някои тълкувания!!!
    В началото специално се подчертава текст от Рахщадското споразумение, където „…черно на бяло е написано, че няма да се създава „голяма славянска държава“ на полуострова.“. В края отново се сочи същото споразумение и същия текст, като, макар и неявно, се внушава, че именно Русия едва ли не е била непременно против създаването на Голяма славянска държава… Ето това според мен е едно произволно предположение, което елементарно се контрира с предположението, че това е искане на Австро-Унгария, а Русия се е съгласила, само за да не се провали подписването на споразумението, т.е. е направила е един разумен компромис!!! Хайде докажете, че не е така – не можете!!! Ето защо наричам тези предположения произволни и съм против тях…
    Определено посоченото и няколко други свободни предположения и тълкувания, създават впечатление за тенденциозно очерняне на Русия, акцентирайки върху нейните задкулисни и нечестни политически маневри, но това е тъпо, тъй като подобни нечестни и задкулисни игри, се играят от всички играчи на политическата сцена по онези времена, като всеки един от тези играчи е преследвал само свои собствени интереси, а съвсем не добруването и процъфтяването на България…
    Или накратко казано е налице явна тенденциозност и необективност!..
    Иначе, отново заявявам, че като фактология (синтез), анализ и много от изводите – материала е отличен!!!

    Отговор
  • Иво#4

    март 11, 2018

    “Русия не ни е длъжник ,нито ние нещо им дължим.”

    Ето тук се крие разковничето, защото за всичките тия 140 години Русия се опитва да ни накара да се чувстваме длъжни за вечни времена, като същевременно омаловажава факта, че български опълченци, борци за свобода са проливали не по-малко кръвта си, а освен всичко са я й спасили от разгроми при Плевен и Шипка, които биха могли да обърнат хода на войната. Никаква доблест и чест няма в руските боклуци, които едва ли не са ни подарили свободата на тепсия, ние сме я взели и после сме се отрекли от нея. Всички знаем, че не това е случаят и е крайно време мужиците да спрат да си пъхат носа в българските дела и да се опитват да променят евроатлантическия ни път.

    Отговор

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*