Решение ли са антикризисните мерки за подкрепа на фиска?

Решение ли са антикризисните мерки за подкрепа на фиска?

1 views
0

С тази статия Институтът за свободен капитализъм „Атлас” открива своята нова рубрика „Икономическо образование”, която ще води Цветелин Цоневски, редактор във Foundation for Economic Education- www.fee.org – най-старият мозъчен тръст в защита на свободния пазар и индивидуалната свобода в Съединените щати, основан през 1946 год. от Леонард Рийд. Първият му анализ откроява противоречията в антрикризисните мерки на правителството.

Не видях много коментари в българските медии, посветени на правителствения анткиризисен план, които да правят връзка между бюджетната криза и повторяната години наред идея, че мисията на правителството да преразпределя и да осигурява работа на фирми чрез държавни поръчки. Несвойствените стопански функции на държавните министерства и агенции оставят впечатлението, че едва ли не икономичеаската стабилност на частния сектор зависи само от платежоспособността на държавните структури.

Обявени като мерки за подкрепа на фиска, бизнеса, заетостта и домакинствата, анти-кризисните мерки на правителството представляват един амбициозен план, който цели да се справи с всички проблеми наведнъж. Предложените мерки, поради различния си характер, време на действие и очаквания, трябва да се оценяват в комбинация една с друга в зависимост от това до каква степен си взаимодействат, дали са последователни и еднопосочни.

Всяка една мярка поединично би могла да доведе до очаквания и предвидим резултат, но когато става дума за взаимодействие, динамиката на приложение би могла да доведе до разминавания с очакванията. Затова е особено важно да се анализира последователността и целенасочеността на пакета от мерки. Ще анализирам точно тези мерки в частта за подкрепа на фиска, които смятам че си противоречат, и с това поставят под съмнение очакваните резултати. Точно това противоречие има потенциал да създаде условия за неизпълнимост и не постигане на желания резултат, което от своя страна пък може да доведе до създаване на обществено мнение, че всяка една мярка поотделно се е провалила. Ако се достигне до този сценарий, тогава единствените мерки, които ще бъдат предложени, ще увеличават влиянието на държавните институции в икономиката, което е пагубно за икономическото развитие в дългосрочен план.

Особено е важно стъпките, които правителството предприема, да бъдат съобразени с обективната действителност и да водят до балансиране на националния бюджет, да улесняват бизнеса, два важни фактора за повишаване на заетостта, което от своя страна да доведат до дългосрочен икономически растеж.

Още първата точка от пакета мерки създава впечатлението, че страните в Тристранната комисия за сътрудничество нямат координацията, която се изисква за очертаването на ясни и последователни мерки за подкрепа на фиска. Тази точка очертава целта, към която трябва да са насочени решенията за действие. Притеснителното в случая е, че набавянето на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв. се обсъжда в отсъствието на специалисти в материята на финансите и икономиката. Присъствието на експерти би помогнал дебата при вземането на решенията за пакета мерки и би избегнал подобен абсурд.

Идеята за продажба на емисионните единици е интересна, но е с доста неясен икономически резултат, тъй като, от една страна пазарът на подобни инструменти не функционира така както създателите на Протокола от Киото биха желали, а от друга в следствие на намалените производствени мощности, има и намаление на производство на вредни емисии, което пък води до намаляване на цената на вредните емисии. Цената на въглеродния двуокис е паднала с 11% за миналата година по данни на Европейската комисия, което означава, че в момента на пазара трудно ще се намерят купувачи на каквато и да е цена. Присъствието на подобна мярка на такова видно място в стратегията за подкрепа на фиска създава въпросителни дали вносителите са наясно с обективните обстоятелства, че в настоящата ситуация не дава възможност за каквито и да е било приходи от продажба на вредни емисии. Този въпрос става особено актуален след като в средата на май Секретариатът на Конвенцията за изменение на климата отне акредитацията на България за търговия с въглеродни емисии.

Либерализацията на миноритарните дялове в стопанските дружества е отлична мярка, конкретна и пряко свързана с постигане на целите за балансиране на бюджета и улесняване на бизнеса. Оттегляне на държавните структури от активна стопанска дейност дава възможност за създаване на условия за конкуренция между стопанските субекти като ясно разграничава играчите на пазара от тези които създават правилата на играта. Успешното прилагане на тази мярка обаче зависи от това как ще си взаимодейства с останалите и точно тук идва проблема. Няколко точки по-надолу става ясно, че ще се търси увеличаване на дивидента за държавата от стопанските търговски дружества. Неяснотата и непоследователността на двете мерки е проблематична. Излиза, че държавните структури ще продължат да извършват стопанска дейност. Без да се посочват конкретни дружества или сектори, не става ясно какво налага поддържането на държавен дял, в кои сектори на икономиката ще се запази държавното участие и какъв ще е дългосрочния ефект върху тези дружества ако държавата изтегли част от капитала си. Най-вероятно ще се окаже, че увеличаването на държавния дивидент е намалила инвестиционното състояние на дружествата, осакатила е конкурентноспособността и т.н. Не е възможно да се прецени кои дружества могат да отделят по-висок дивидент и за кои това ще бъде пагубно.

По сходен начин може да се коментира и мярката за отчисляване на 50 на сто от приходите от наеми на предприятия с преобладаващо общинско или държавно участие. Опасността при тези мерки е, че в търсене на краткосрочен икономически ефект е напълно възможно да се нанесе материална загуба в дългосрочен план, която да надхвърли стойността на увеличения дивидент. Далеч по-резултатно би било, ако вместо да се търси увеличение на дивидента от тези дружества или отчисления от наем, дружествата се либерализират в духа на точка 3 от мерките за подпомагане на фиска. По този начин ще се постигне последователност в мерките и ще се избегнат условията на директна намеса на държавните структури в стопанския живот. От друга гледна точка ще бъде избегнато разделение на дружествата според това дали да отделят по-високия дивидент или да останат на старите нива.

Що се отнася до отмяната на преференциите на бюджетните организации, които се дават за освобождаване от ДДС при внос и митнически сборове, тук вероятно става дума за академични центрове, БАН, и др. Контролът на разходите на бюджетните организации е задължение на правителството. Отмяната на преференциите не би имал нетен положителен ефект, тъй като средствата от една сметка се прехвърлят по друга – все едно един собственик на магазин да пазарува стоки от собствения си магазин, като заплаща тяхната пазарна цена. По същия начин действа и предложената мярка спрямо бюджетните учреждения. Възможно е дори да има определен отрицателен ефект, тъй като подобна временна мярка би увеличила административните разходи, които не са калкулирани в очаквания финансов резултат. Далеч по-ефективно би било да се намали бюджета на подобни учреждения, което да ги стимулира да търсят решение в частното финансиране на изследователски проекти.

Решението на проблема с нарастващия бюджетен дефицит се намира не само в осъществяването на реформи, които да освободят икономиката от държавно участие в стопанската сфера както в предложената точка 3 от мерките, но и в създаването на ясни и точни правила, които да не се променят еднолично от правителството под натиска на определена група със специални интереси.

Милтон Фридман казва , че всяка криза, случайна или целенасочена, предизвиква истинска промяна, но посоката на промяната зависи от идеите, които се обсъждат и приемат. В момента правителството е изправено, без да се драматизира излишно, пред шанса да създаде условия за дългосрочен икономически растеж и просперитет в България, като намали текущите си разходи, оттегли политическото влияние в бизнеса и гарантира стабилна икономическа среда за подобряване на инвестиционния климат. Това са идеите, които би трябвало да се обсъждат, защото е важна посоката на промяната, а точно тези идеи водят до достигане на целта.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*