Икономическият проблем на работещите бедни

Икономическият проблем на работещите бедни

0

 

Според официалните данни на Евростат под прага на бедността живеят около 21 % от българите една част от които са определени от държавната администрация като работещи бедни. Проблем в настоящата ситуация наистина съществува, но този проблем с работещите бедни е чисто икономически, а не социален какъвто се опитва да го изкара министъра на труда и социалните грижи. Това обаче не пречи на синдикати и социалното министерство да смятат, че най-доброто решение на проблема е да се увеличи минималната работна заплата, което, според тях, ще намали значително броя на работещите бедни. Действията на държавната администрация биха могли да се определилят като обявяване на „война на бедността”, но в конкретния случай като се имат предвид директните последици от тук всъщно става дума за обявяване на „война на бедните” защото предложените мерки не само, че няма да намалят броя на работещите бедни, но практически ще ги лишат от възможността да излязат от тези условия на бедност и ниски доходи.

Икономическата теория и практика отдавна е доказала, че държавното определяне на минимална работна заплата ощетява точно тази част от трудещите се на които политиката на минимално заплащане би следвало да помогне. В едно свое изказване известният икономист Милтън Фридман казва, че една от най-големите грешки, които се допускат е да се съди за определени политически идеи и програми по техните намерения, а не по техните резултати. Неизпълнимостта на намеренията на предложената програма за ограничаване на бедността сред работещите бедни се дължи главно на факта, че противоречи на икономическата реалност, която е причина за самото съществуване на този проблем.

Нивото на заплащането за положен труд е пряко следствие от два основни фактора: трудовата производителност на работника и потенциалната конкуренция на останалите, които също желаят да изпълняват подобна трудова дейност. При квалифицираните кадри където подбора на работниците и служителите пряко зависи от индивидуалната квалификация и опит конкуренцията е индивидуализирана и е сравнително ограничена, тъй като става дума за специфични знания и умения, които са достъпни до определена група. Нивото на заплащане при тези служители е високо, защото поради характера на трудовата им дейност в много случаи производителността им зависи от индивидуалния им принос.

Не по същия начин стоят нещата при работниците, които полагат труд в ниския сегмент на заплащане. Липсата на специфична квалификация и умения, които да индивидуализират работника на трудовия пазар го поставят в условията на конкуренция с останалите от групата.

Взаимозаменяемостта на всеки един от работниците, както и сравнително ниската инвестиция необходима за обучение на следващия заемащ същата позиция елиминират индивуалността на труда. Трудовата компенсация е резултат на усредненото ниво на производителност, което в още по-голяма степен елиминира индивидуалността на труда. В конкретните сектори, които наемат нискоквалифицирани работници възнаграждението е в границите на сумата която е равна на или по-малка от нетните приходи на фирмата и сумата която е равна на или по-висока от следващата най-добра алтернатива за работника. Видно е, че в условията на ниска производителност и липса на добри алтернативни възможности заплащането на подобен труд няма как да е висок.

Увеличението на минималната работна заплата би имало непосредствен негативен ефект върху работниците и работодателите, но аз ще се концентрирам само върху този наработниците, тъй като те имат най-ниска степен на защита. С увеличаване на прага на заплащане много работодатели предпочитат да наемат по-квалифицирани работници, някои от работодателите в зависимост от естеството на бизнеса биха предпочели да заменят работниците с машини, просто защото увеличените разходи за трудово възнаграждение правят инвестициите в машини по-изгодни. Разбира се, работниците които са пряко засегнати и са заплашени да загубят работното си място са готови да приемат по-ниско заплащане. Това е съвсем естествена реакция, но същевременно това е условие за съществуването на „сива икономика”. Преминаването на труда към „сивия сектор” се отразява не само на нивото на трудовите доходи, но съвсем естествено намалява и нивото на законова защита.

Само преди няколко месеца внезапните проверки на Главна инспекция по труда констатираха, че в много случаи работниците се държат агресивно с инспекторите и не желаят да съдействат за проверката. Подобно поведение колкото и странно да звучи на синдикалните лидери и държавни чиновници е съвсем естествена реакция на хора, които са наясно със действителността, че това е тяхното работно място и източник на доходи. Загубването на работното място означава не само загуба на доходите, колкото и минимални да са те, но означава загуба на възможността да се придобият знания и квалификация, която би могла да послужи за намиране на по-високо платена работа.

От всичко казано дотук става ясно, че борбата с бедността, особенно с тази на работещите бедни, е икономически проблем, които следва да бъде решен с чисто икономически средства и минимална намеса на държавния социален апарат. Повишаването на минималната работна заплата няма да доведат до желания резултат за ограничаване на бедността просто защото подобни мерки игнорират основния елемент за конкурентноспособност на трудовия пазар – производителността. Постигането на поставените цели може да се постигне единствено с елиминиране на минималните прагове за трудово възнаграждение, което не само ще даде възможност на нискоквалифицираните кадри да сключват открито трудови договори, но и ще гарантира законовата защита за изпълнението им. Когато е дадена възможност за свободно договаряне на цената на труда работниците получават естествен стимул за придобиване на специфични качества и умения, които да ги индивидуализират на трудовия пазар и да им позволят да увеличат трудовото си възнаграждение. Това е основният принцип на пазарното обяество, в което не съществува директна държавна намеса и централно определяне на нивото на заплащане.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.