Истинският проблем на Европейския съюз е неговият централизъм

Истинският проблем на Европейския съюз е неговият централизъм

127 views
5

Кризата в ЕС е на идейно ниво. Ще се преодолее с либерализация, децентрализация и свобода на отделните държави.

Александър Ганчев

 

Европейският съюз безспорно промени живота ни, а членството в него изпълни отдавнашните ни мечти да пътуваме свободно. Днес обаче Европейският съюз е в криза. За тази криза има както външни, така и вътрешни причини. В настоящата статия външните причини за тази криза обаче няма да бъдат анализирани. Безспорно една силна Европа пречи на САЩ и Русия в тяхната глобална геостратегическа и политическа игра. Разбира се, и хибридната война, водена от Владимир Путин срещу стара Европа, дава своите негативни резултати, а незаинтересоваността на САЩ допълнително подкрепя негативните процеси.

Причините за кризата в Европейския съюз в своята същност обаче се коренят в характера на самия Съюз и философията, по която той е създаден и функционира от много време. Зад иначе добрите идеи за осигуряване на свободно движение на стоки, хора, капитали и идеи се крие

истинското зло, заради което се случва всичко лошо и негативно днес – евробюрокрацията.

Една от базовите идеи, свързани с основаването и съществуването на Евросъюза, е осигуряването на кохезия и равенство между отделните страни членки в икономическо, социално, а от доста време и в политическо отношение. Наглед едно много добро намерение. Сама по себе си обаче тази идея е социалистическа и колективистична. Днес, повече от 25 години след Договора от Маастрихт, тя дава вече своите лоши резултати.

За какво става въпрос? При своята реализация всяка колективистично-социалистическа идея трябва да извърши определен вид трансформация на управляваната система. Обичайно тази трансформация се реализира чрез подчиняването на мнозинството на някакъв елит, който задава неговите приоритети и посока на развитие. Точно това прави днес ЕС – реализира определени свои политики в конкретни приоритетни направления, като за целта изземва икономически ресурси от всички и най-вече от по-богатите свои членки, за да ги предостави по някакъв начин или на конкретни държави, които имат нужда от тях, или за реализирането на конкретни цели. За обслужване на този процес естествено се създава огромна административна и бюрократична система. Един голям непроизводителен апарат, който освен че излиза много скъп за издръжка, е и силно централизиран, защото трябва планово-административно да дирижира развитието на отделните държави в Съюза в правилната – според политиката на европейските лидери – посока . Понеже ЕС се занимава с все повече въпроси, свързани с интеграцията и кохезията, постепенно той създава все повече административни структури, съвети, комисии и колективни органи, които да го обслужват. Такива са Европейската комисия, Съветът на Европа, Съветите на министрите, Европейският парламент, Комитетът на регионите, ОЛАФ и тн. и тн. Всичко това постепенно превръща ЕС в едно силно йерархично, тромаво, статично, бюрократизирано и колективизирано наднационално образувание,

което не може да взема бързи, адекватни и ефективни решения. Това се видя ясно при ситуацията с гръцката криза и бежанската криза. В ЕС линиите на комуникация и движение на информацията са силно удължени, усложнени и могат да бъдат спрени или прекъснати на много различни нива. Развитието на европейското общество започва все повече да зависи от хора и структури, които почти нямат никаква пряка връзка със социалния, политическия и икономическия му фундамент.

Постепенно „някой друг“ започва да преценява и решава кои са целите на всички, кое е необходимо и важно за всички.

След това този „някой друг“ изготвя в своите брюкселски офиси едни огромни като обем и продължителни като времетраене планове и програми за реализирането на своите приоритети в различни сфери на обществото и икономиката. За подпомагане на този процес се приемат различни директиви и регламенти. След това същият „някой друг“ изземва финансови ресурси и започва да финансира и реализира своите планове, независимо дали от това има реална нужда или не, независимо дали това ще е необходимо за бъдещето и дали отговаря на новите реалности или тенденциите в развитието на света. Примерът със скъпите селски стадиони или велосипедните алеи по селата у нас са доста крайни, но са показателни именно за този феномен.

Какво е следствието от всичко това? Свободният пазар вече започва да действа все по-слабо като коректив на икономическото развитие и развитието на обществото, защото друг започва да се меси в даването на сигналите за неговото развитие. Вече не пазарът, а някой друг в лицето на европейските бюрократи, започва да възнаграждава или наказва икономическите играчи.

Всичко това постепенно задушава свободата – личната и икономическата, а оттам и социалната.

В тази силно враждебна среда иноваторите и визионерите, които могат да дадат вярната посока за развитие за всяка сфера на обществото, постепенно се изтласкват към периферията. На сцената остават само тези, които изпълняват приоритетите на ЕС, или които на ниво отделни държави могат да си осигурят по някакъв начин – политически, институционален или откровено корупционен –  достъп до европейско/държавно финансиране, от което може би нужда имат съвсем други субекти от обществото и икономиката.

Нуждаещите се от капитал икономически субекти в ЕС биха били имали много по-лесен и ефективен за икономиката достъп до тези финансови средства, ако достъпът е организиран на пазарна основа, а не централизирано. Така реално Европейският съюз започва да се меси и нарушава естествените процеси по натрупване и разпределяне на капитала в икономиката, а икономиката му става все по-непазарна, а това значи и неефективна. Всичко това, в комбинация със щедрите социални политики в целия ЕС, неминуемо се отразява върху вида, характера и ефективността на основния генератор на икономическия растеж – инвестициите. Механизмите на еврофондовете и европейското финансиране като цяло в добавка към ролята на всяка национална държава в рамките на нейната икономика чрез механизмите на обществените поръчки, ги изкривяват и деформират. Така се създава една устойчива и стерилна откъм външни заплахи, но във вътрешността си много нездравословна среда за развитие на нормални, пазарни и ефективни бизнес модели.

За сметка на това се стимулира развитие на бизнеси и дейности, които са пряко обвързани с политически решения на ниво държава, или с решения, вземани в рамките на Европейския съюз.

Това постепенно прави бизнеса ленив, разглезен и инвестиращ в неефективни сектори на икономиката.

В добавка политиките по доходите в рамките на Съюза влошават още повече неговата икономическа ефективност. Разбира се, в богатите и развити европейски държави описаните негативни ефекти са по-слабо изразени, заради конкурентната борба на международните пазари. В малките, по-бедни или в по-силно изложените на корупция държави като България, това обаче е прекалено очевидно. Дори за страничните наблюдатели е ясно, че у нас около парите от еврофондовете и тяхното разпределение бяха създадени не един или два порочни бизнес кръга.

Всичко описано дотук в дългосрочен план води и ще доведе до намаляване на конкурентоспособността на Европа, до ограничаване на способността й да генерира нови идеи, да създава нови стоки и услуги и стеснява компетенциите й да се справя с икономическите си, а като следствие – със социалните и политическите си проблеми. Първият сериозен индикатор за това е, че Европа вече не е онзи технологичен инкубатор и генератор на идеи, патенти и открития, който е била само допреди четвърт век.

Ето така бавно, но постепенно и сигурно старият свят, Европа, ще се превърне в обикновен консуматор.

Това не вещае нищо добро за европейците, защото, когато не създаваш и не твориш, а само консумираш, си на крачка от изчезването и унищожението. Световната история доказва това твърдение по недвусмислен начин.

Получилият през миналата седмица широк отзвук план на Юнкер  няма как да бъде успешен и няма как да доведе до решаване на днешните проблеми на ЕС.

Планът за превръщане на ЕС в Съединени европейски щати представлява “още от същото” досегашно грешно и силно централизирано управление на Съюза, довело до всичките му проблеми.

Европа на две скорости в своя генезис също е една неуспешна идея. Причината е, че вътрешното дискриминиране и поставянето на една група държави в подчинена роля на други означава, че съюз между тях практически няма.

Всичко това показва само едно. Кризата в ЕС е голяма. Тя обаче не е материална. Тя е на идейно ниво. Именно грешната идеология, изповядвана от европейските лидери днес им пречи да видят истинските причини за проблемите на ЕС и после да предложат адекватно за тях решение. В този ред на мисли правилната посока за развитие на Европейския съюз трябва да бъде обратната на установената в договора от Маастрихт и скорошните предложения за реформи, а именно:

либерализация, по-малка централизация и свобода на отделните държави. 

Това буквално означава връщане към концепцията за единна икономическа общност на страните членки и нищо повече.

About author
Профилна снимка на Александър Ганчев

Александър Ганчев

Александър Ганчев е доктор по икономика. Преподавател е по корпоративни финанси и портфейлен мениджмънт. От 2012 година е доцент. Чест гост в телевизионни и радио предавания, посветени на индивидуалната свобода и свободния капитализъм.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*