История и представители на Австрийската икономическа школа

История и представители на Австрийската икономическа школа

3 views
0

Ивелина Петрова
Глава II-ра. Предните части можете да видите ТУКи ТУК

Как се заражда Австрийската икономическа школа? За да разберем по-пълно и всеобхватно приноса на „австрийците“ към икономическата наука, трябва да се запознаем накратко с произхода и еволюцията на идеите им, с важните имена в историята и с резултата на техните търсения. Едно приключение, което неизбежно ще е както интересно и вълнуващо, така и полезно от практическа гледна точка.

Основната отличителна характеристика на австрийската икономическа теория е неразривната й връзка с действителността и реалните хора, с икономическите явления такива каквито са, а не сами за себе си или в модела на някой професор. В настоящата глава ще отправим поглед към малка частица от приноса на кръга мислители по линия на идеите и последователите на големия „австрийски“ икономист Лудвиг фон Мизес. Връщайки се години назад в историята ще видим личности, отстояващи страстно и отдадено своите позиции, изправяйки се пред десетки предизвикателства и пречки по пътя си.

Зараждане на Австрийската икономическа школа – контрапункт на Историческата школа

Корените на австрийската икономическа мисъл могат да се търсят още в началото на 15-ти век, когато за първи път испански схоластици се опитват да обяснят субективния характер на стойността в контекста на цените и производителността на труда. По-късно през 1871 г. с публикуването на забележителния труд „Принципи на икономиката“ на Карл Менгер се поставят основите на Австрийската икономическа школа и началото на  Революцията на пределната полезност. [1]

„Принципи на икономиката“ се появява като своеобразна критика на идеите на т. нар. Немска историческа школа, която по онова време е била широко застъпена и в Австрия. В нея се поддържа концепцията, че историята е основният източник на знание за човешките действия и икономическите процеси. Представителите ѝ отричат икономическите закони, включително закона за търсенето и предлагането. Тези закони  обаче са важни и имат фундаментално значение за начина, по който се ориентират пазарните участници. Например, твърдението, че „при равни други условия, ако търсенето на една стока се повиши, то цената на тази стока също ще се повиши“ е универсален икономически закон. На базата на него икономически агенти могат да вземат решения и планират бъдещите си дейности. Това, което не могат да знаят от друга страна е с колко ще нарасне търсенето, ако предлагането остане постоянна величина, или как ще реагират останалите пазарни участници предвид тяхната субективна и индивидуална гледна точка.

„Австрийците“ безусловно отхвърлят логическия релативизъм в учението на Историческата школа. Противно на Густав фон Шмолер и други нейни представители, те признават съществуването на универсални икономически закони, валидни за всяко човешко действие независимо от времето и мястото, характеристиките на пазарните участници и техните идеологически възприятия. Според Менгер, разбира се, това не означава непременно да се търси връзка между статистиката и икономическите резултати. Статистиката само илюстрира, а не обяснява причината и следствието – нещо, което той счита за фундамент на икономическото разсъждение. Икономиката е наука за човешкото действие, за избора и последиците от него. Тя се занимава с постоянните решения, които хората вземат по отношение на своите потребности и разполагаеми ресурси. Както казва Мизес, човек действа непрекъснато, защото желае да подобри текущото си състояние и отстрани съпътстващото го неудовлетвоение.[2] Опитайте да не правите нищо известно време, защото харесвате настоящото си положение. Колко време ще продължи това – ден, два, месец, година?! Невъзможно е нали? Приоритетите на човек се променят, а той действа според собствените си разбирания за това кое е най-важно за самия него.

Немската историческата школа би била последователна в учението си, ако отричаше самата идея за съществуването на икономическата наука и публикуваше доклади като оценка на минали събития без да дава прогнози за бъдещи такива. Тя отрича икономическите закони, но това, както пише Мизес, не пречи на нейните представители да препоръчват или отхвърлят от името на науката множество фактори, имащи отражение върху бъдещата среда.[3] Голямото влияние на Историческата школа по онова време се дължи на налагането на такива идеи и политики, които облагодетелстват правителството и водят до сериозни негативни последици. Агресивният имперализъм, който на два пъти завършва с война, неограничената инфлация от началото на 20-те години, плановата икономика и всички ужасяващи последици от нацисткия период, са постигнати при управлението на политици, съветвани от представители на Историческата школа. [4]

В началото немските професори са придавали негативно значение на квалификацията „австрийски икономисти“. В австрийските университети представителите на школата са били толерирани като аутсайдери. Абстрактният и теоретичен характер на анализа на Менгер е смятан за несъвместим с техния тесен историцизъм. Когато Менгер и Бьом-Баверк обаче започват академичните си кариери, те не са се притеснявали да заявят своята позиция за отхвърляне на интервенционизма, налаган от класическите икономисти. Приемали са като свое призвание да се посветят на изграждането на икономическа теория, стъпвайки върху своите идеи и прозрения. Менгер е бил силно разочарован от интервенционните политики на правителството в Австрия, но е смятал, че може да допринесе единствено чрез своите книги, статии и преподавателска дейност. Бьом-Баверк е заемал поста министър на финансите на два пъти за кратък период от време. Неговите действия са почивали на принципите за поддържането на златен стандарт и балансиран бюджет. [5] Стъпвал е здраво като финансов министър и е срещал голяма популярност и уважение в своята академична дейност.

Представители и последователи на Австрийската икономическа школа

 

menger

 Основите поставя Карл Менгер

Споменахме няколко пъти Карл Мангер – една от най-важните фигури и основател на Австрийската икономическа школа. Карл Менгер обяснява и изгражда по удивителен начин теорията за цените и ценовата система. Той формулира и въвежда точен, праксеологичен метод за анализ на икономическите процеси, поставяйки в центъра човешкото действие. След обучението си по икономика от Университета в Прага и Виена (1859 г. – 1863 г.) през лятото на 1863 г. Менгер започва работа като журналист. Макар че получава образователна степен по право от Университета в Краков и се насочва към юридическите услуги, той все пак избира друг път и решава да се върне по-късно към работата си като икономически журналист. Със своя труд и отдаденост допринася за издаването на ежедневен вестник.

Като икономически журналист Менгер открива голямо различие между мнението на класическите икономисти относно най-значимите фактори, които влияят на ценообразуването спрямо това, което споделят пазарните участници. Дали оттук се заражда вдъхновението и страстта на „австрийския“ икономист по отношение на преобразуването на теорията за цените не можем да кажем, но със сигурност се превръща в негова крайна цел. [6] Той също така твърди, че изборът е естествено право на всеки човек и е пряко свързан със субективните му ценности и предпочитания. Действията на хората са продиктувани от техните лични мотиви, цели и стремежи. Можем да предполагаме, но не и да бъдем сигурни в мотивите, които провокират човек да пристъпи към едно или друго действие. Можем да изследваме последиците от предприетия ход, но не и да измерим стойността или предвидим причината, поради която индивидът предприема една или друга стъпка.

Въпреки трудностите и пречките, които среща по пътя си поради факта, че неговите прозрения са отхвърляни от доминиращата през 70-те Историческа школа, трудовете на Менгер намират множество последователи, сред които се откроява Ойген фон Бьом Баверк.

bombawerkПриносът на Ойген фон Бьом Баверк

Той е знаков представител на Австрийската икономическа школа, който развива теорията за „пределната полезност“ на Карл Менгер. В началото на своята кариера отговаря на въпроса, вълнувал широката общност: „Оправдано ли е плащането на лихва на собственика на капитала?“ Неговият отговор почива на неоспоримия факт, че хората ценят сегашните стоки повече отколкото бъдещите такива. Да приемем, че към момента не разполагате с цялата сума, за да си купите колата, която харесвате. Ако за вас е по-важно да я имате сега, отколкото след 2 години, придобиването й неминуемо ще се оскъпи в случай, че решите да вземете кредит за финансиране на остатъка от сумата. Бьом Баверк обяснява, че когато лихвените проценти не са обект на манипулиране от страна на централната банка, те се определят от различните времеви предпочитания на отделните индивиди и тяхната склонност да потребяват в настоящият момент повече отколкото в бъдещ такъв.[7] Според него лихвата възниква в резултат на отказа от текущо в полза на бъдещо потребление, въз основа на което изгражда теорията си за инвестициите, производството и използването на капитал. Бьом-Баверк се явява силен защитник на икономиката като теоретична наука по време, в което „историците“ са се опитвали по всякакъв начин да я разрушат като такава.

„Ойген фон Бьом-Баверк беше на правилното място, в точното време, за да допринесе изключително много за развитието на австрийския икономикс“, пише проф. Роджър Гарисън в „Големите „австрийски“ икономисти“.[8] След като завършва докторантската си степен по право през 1875, той се насочва към преподавателска дейност с профил икономика в родната си Австрия. Най-забележителният период от неговата дейност е времето, прекарано в University Inssbruck (1881 г. – 1889 г.), през което биват публикувани първите два тома на Capital and Interest. През 1959 г. 1200 страници биват преведени на английски език от Ханс Сенхолц и Джорд Хунке и публикувани като отделен том. Мизес откроява написаното от Бьом-Баверк като „най-значителният принос за съвременната икономическа теория“. Той посочва, че никой не може да претендира да се нарече икономист преди да е запознат чудесно с идеите, развити в тази книга. Според него всеки, които приема сериозно своите граждански права не трябва да упражнява правото си на глас преди да е прочел Бьом-Баверк. [9]

В книгата си Бьом-Баверк дава силна и аргументирана критика на теорията на експлоатация на Карл Маркс, обяснява производствените процеси в икономиката и лихвените проценти, развива теорията на стойността и цените, израдена върху принципите на Менгер. Бьом-Баверк разсъждава като икономист и защитава своята гледна точка като адвокат.

misesПо следите на Лудвиг фон Мизес

Сред учениците на Бьом-Баверк се откроява големият ум, оставил голяма следа в австрийската икономическа мисъл – Лудвиг фон Мизес. Първото негово голямо постижение става факт през 1912 г. с публикуването на книгата „Теория за парите и кредита”. Доразвивайки идеите на своя учител, Мизес подчертава, че произходът на парите трябва да се търси не само при условията на свободен пазар, нещо повече – това е единственият възможен начин за тяхното възникване. Интересът и изследванията му в тази област се пренасят в реализирането на една още по-голяма инициатива – основаването на Австрийския институт за изследвания в сферата на бизнес-цикъла. В това начинание Мизес е подкрепен от своя ученик Фридрих фон Хайек, с който съвместно поставят основите и обогатяват австрийския икономически анализ, разработвайки теорията за бизнес-цикъла.[10] Последователно и логически издържано те обясняват, че негативните икономически ефекти в резултат на паричната политика са неизменно следствие от увеличаване на паричното предлагане от страна на централната банка. Намесата на централната банка за поддържането на т.нар. „ценова стабилност“ с използване на монетарни инструменти води до изкривяване на пазарните сигнали, което не позволява на предприемачите да калкулират адекватно бъдещите си парични потоци. Теорията на Мизес и Хайек е доминирала в Европа дотогава, докато  Кейнсианството не успява да наложи противоположното убеждение, а именно, че свободният пазар е отговорен за появата на икономически подеми и спадове. Доминиращото положение на това икономическо течение и лесният начин, по който успява да си проправи път не са учудващи, имайки предвид факта, че всяка вълна на държавни харчове, инфлация и бюджетни дефицити е добре дошла за всеки управляващ.

Големите заслуги на Лудвиг фон Мизес не се изчерпват до паричната теория и теорията на бизнес-цикъла. Той обяснява причината за невъзможността за осъществяване на икономическо изчисление в планова икономика, като посочва, че в отсъствието на пазарни цени за производствените фактори калкулацията на печалба и загуба е невъзможна. Ако не може да изчислите разходите за производство, как ще изберете най-икономичният вариант? Ако не знае как да стигнете до дадено място, може да се лутате, търсите, обикаляте, но дори и да достигнете до целта, това може ви струва много време и излишни разходи. Представете си всички икономически процеси да се случват по този начин. Краят няма да е добър. Със своя анализ всъщност Мизес предрича рухването на социалистическата система.

Мизес ясно определя икономиката като наука за човешкото действие на индивиди със собствена свободна воля и доказва, че икономиката е най-развитата част от по-общата наука за човешкото действие – праксеологията (обща теория на човешкото действие, занимаваща се с действията на индивидите и използваните от тях средства за постигане на определени цели). Икономическият проблем по отношение на невъзможността да се осигури най-добрата употреба на ресурсите в една планова икономика се свързва и с проблема за използването на знанието в обществото. Въпрос, върху който се съсредоточава друг представител на Австрийската икономическа школа – Фридрих фон Хайек. В своето есе „Използване на знанието в обществото“ [11] Хайек, лауреат на Нобелова награда за икономика, обяснява, че знанието в обществото е разпръснато, като благодарение на информацията, която носят ценовите сигнали икономическите агенти могат най-бързо и ефективно да се ориентират как да задоволят нуждите и предпочитанията на потребителите.

Murray_RothbardМъри Ротбард и един по-широк поглед

Всяко поколение икономисти обогатява и оставя своя принос в развитието на „австрийския“ икономикс. Със сериозно по обем творчество и големи заслуги се свързва и името на друг ключов представител от третото поколение „австрийски“ икономисти – Мъри Ротбард. Той защитава позицията, че икономическите закони не само съществуват, но освен това са „точни“ и „априористични“. Подобно на своите предшественици Ротбард се придържа към епистемологичния и методолически индивидуализъм, но се различава със своята мисъл и яснота на изказа, както и с всеобхватния си поглед и детайлно изграждане на идеите. Изключителен негов принос е книгата „Man, Economy, and State”, която се смята, че доразвива и допълва „Човешкото действие“ на Мизес. Тази книга спасява и популяризира австрийския метод, разпалвайки интереса към школата сред млади американски икономисти, работещи днес в тази традиция.

Ротбард се превръща в любимец на много от последователите на австрийската икономическа мисъл в днешно време. Той е ясен, последователен и безкомпромисно аргументиран в своите разсъждения. Мъри Ротбард разглежда теорията за пределната полезност, но оставя и своя личен отпечатък в Австрийската икономическа школа като развива концепцията за премахване държавния монопол в сферата на правоохраняване, правораздаване, сигурност и отбрана. Той отрича идеята за ограничената намеса на държавата или ролята ѝ да защитава правата и частната собственост на индивидите.[12] „Малката“държава винаги има тенденция да се превърне в неограничена (тоталитарна) такава. Според него дори държавата да ограничи своето влияние до изпълнение на функцията да защитава правата на собственост на индивида на преден план излиза въпросът: какви трябва бъдат разходите за сигурност и до каква степен могат да бъдат увеличени. С оглед на възможността приходите в държавния бюджет да нарастват чрез налагането на по-високи данъци, правителствените лидери неизменно ще увеличат разходите за сигурност и отбрана, докато в същото време качеството на услугата ще се влоши. Нима съществува стимул за предоставяне на по-качествена услуга, когато приходите за пълнене на държавната хазна почиват на възможността за налагането на по-високи данъци под една или друга форма?!

Връщайки се на теорията за пределната полезност и икономиката като наука за човешкото действие, Ротбард разглежда два закона.[13] Според закона за намаляващата пределна полезност стойността на всяка следваща единица се понижава, когато предлагането расте. От друга страна, пределната полезност на по-голям обем/брой единици е по-голяма отколкото на по-малък такъв (закон за нарастващата обща полезност). Например, според субективната скала на предпочитанията на даден човек 3 шоколада се оценяват повече от 2. Но всеки следващ шоколад има по-малка пределна полезност от предходния (1-вият се оценява по-високо от втория, вторият от третия и тн). Казано по друг начин Ротбард заключва, че не съществува математическа връзка между пределната полезност на 3 шоколада и тази на 3-тия шоколад. Факт, който е от важно значение за разбиране на икономическите процеси през погледа на методологическия индивидуализъм.

Друг забележителен момент от творчеството на австрийския представител е свързан с теорията за монопола и конкуренцията.[14] Според Ротбард докато условията за свободен вход на нови пазарни играчи са налице, цени на стоките, услугите и производствени разходи ще бъдат сведени до минимум, а нуждите и предпочитанията на потребителите ще бъдат удовлетворени по най-добър и ефективен начин. Монопол съществува само и единствено благодарение на държавата. От една страна заради привилегиите, които предоставя на определени фирми близки до нея, а от друга заради превръщането ѝ в крайна инстанция за всички решения в обществото. Можете ли да се конкурирате с държавата или да изберете как да защитите собствеността и опазите сигурността си, отричайки нейната намеса? Отговорът на този въпрос е показателен.

Промяната в идеите и мисленето на хората може да отнеме дълъг период от време, но пътят за развитие на австрийската икономическа мисъл продължава да бъде следван от десетки будни и търсещи млади хора по целия свят. Лъч светлина за справедливост, пазарна икономика и повече индивидуална свобода.

Източници:

[1], [10] – Why Austrian Economics Matters, Llewellyn H. Rockwell, Jr, Auburn, Ala.: Ludwig von Mises Institute;

[2] – 2011, Човешкото действие: трактат по икономика, Издателска къща „МаК“ ООД;

[3], [4], [5] – 2003, The Historical Setting of the Austrian School of Economics, Ludwig von Mises, Online edition by Ludwig von Mises Institute;

[6], [8], [9] – The Great Austrian Economists, edited by Randall G. Holcombe; Auburn, Ala.: Ludwig von Mises Institute;

[7] – Austrian Economics, A Primer, Dr. Eamonn Butler, Adam Smith Research Trust 2010;

[11] – 1945, The Use of Knowledge in Society, Friedrich August von Hayek, Liberty Fund, Inc.;

[12], [13], [14] – The Great Austrian Economists, edited by Randall G. Holcombe; Auburn, Ala.: Ludwig von Mises Institute;

Статията е част от проект за създаване на сборник с основни постулати на Австрийската икономическа школа, който ще публикуваме периодично. Първа и втора глава заедно можете да свалите и прочетете ТУК

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.