Причината да има такива политици е фактът, че има такива избиратели.

Кузман Илиев 

Левите :

вместо смирени и обрани, – са надменно самонадеяни, пошло саркастични и жлъчни, готови същевременно с чужда пита помен и угощения да си правят – национализации, фондища, централи за милиарди, русенско варено по магазините, тресе ги носталгията по соца и ще вдигат данъците на т. нар. “богати”, в чиито фирми обаче ще се влеят всички кейнсиански мерки за държавен харч – в помощ на икономиката, видиш ли…

“Автентично десните”:

 така и така нищо дясно няма в тях, а явно не знаят как е на български “намаляване на държавните разходи”… Та поне да се бяха хванали за ръце за панацеята в представите им “съдебната реформа” и да са трета политическа сила, щом им е толкова мила геополитическата ориентация на страната ни… Но не би. Егото на инфантилизиращите им се с всеки ден лидери най-вероятно ще ги остави извън инкубатора за лудории – Парламента. А онези, които все пак влязат, в най-добрия случай ще докопат малко парички от субсидията, сигурен доход за няколко депутати и министри, дето да говорят за централизация и планиране, вместо точно обратното, считано ужким за дясно. А, вЕрно, че няма ляво, няма дясно, забравих!

Патриотарите :

ужким искат национално добруване, а икономическите им идеи се припокриват до голяма степен с тези на левите, които като цяло са специалисти в растежа и доходите… Исторически. За някой друг глас повече – и пак его, – освен принципната позиция за защита на националния суверенитет, те са склонни да предизвикат и хуманнитарни, и финансови, и геополитически сътресения за България. Страната ни няма полза от свъхнапрежение със съседите ни, нито може да си го позволи – 2 млн. бежанци, превръщащи България моментално в буферна зона за ЕС, не е национално отговорно. Умела дипломация, твърдост, хитрост и неутралитет – това, а не пряка конфронтация и предизборен ербаплък, е истинското патриотично поведение.

Етническите партии:

не правят друго освен това, което всички партии. Защитават групови интереси, раздавайки общите, събрани от всички ни пари. Просто го правят нагло и понеже има етнически елемент, намеса на чужди държави, та дразни повече и ни се набива на очи извънредно.

Големите дясно-центристи:

 част от статуквото. Вече са обиграни, пътеките са отъпкани, номерата и финтовете са проиграни. Левиатанът пак е грамаден, плячката пак е иззета, любимците на държавата и разходите й – пак са същите. Това, което обещават на практика, е, че няма да е по-зле, което в реалния живот и с оглед на възможните алтернативи пак е опция.

И понеже, който и да дойде, няма да смени принципа, по който фукционира тая мелачка, мислещият човек има само подоптимален избор, между по-малко опасното – към ден днешен. Защото четири години с монопол в принудата е много и има политици, на които не им понася на психиката.

Причината да има такива политици е фактът, че има такива избиратели.

И едните, и другите не се итересуват много да разберат духа на правото, икономиката, политическата философия и етиката. Не им остава време от “правене” на политика, разбирай – цоцане “от” и плюване “по” системата. Последствието: нямат стандарт за добро и лошо, за правилно и грешно, полезно и вредно. Едните – политиците – просто искат да раздават отнетата от собствениците й баница, другите – избирателите – да я плюскат. Драмата им е, кой точно да е в играта, не какво се случва и правилно ли е, принципно ли е.

Схемата се възпроизвежда и втърдява в образователната ни система, в която най-велика реформа е – да не вземе някой да остане вън от пропагандата на порочната схема…

Купуването и продаването на гласове е престъпление. Особено, когато се прави с чужди пари.