Посланик, милиционер, посланик…

Посланик, милиционер, посланик…

1 views
0

През цялата изминала седмица премиерът Борисов и министърът на външните работи Младенов се срамуваха. Всеки следващ ден все повече и повече. Толкова, че заради изобилието от посланици-агенти на Държавна сигурност (45 от 114, по един за всяка година комунизъм), може да си отиде Кардам, Тервел или Телериг с цивилно име Божидар Димитров , доскоро ползващ се от личната протекция на премиера. С половин уста Димитров декларира, че ако Борисов пожелае, „като националист” щял да си тръгне по живо-по здраво от правителството. Ами ако като дългогодишен комунист беше си останал интернационалист?

Премиерът втвърди анти-ДС позицията си след срещи с лидери на ЕС в Брюксел. Със сигурност не го е направил заради нас, а заради тях (“Какво ще кажат чужденците?”). Борисов не беше толкова радикален нито като “неформален лидер” на ГЕРБ, нито като кмет, нито като премиер. А многократните уверения на външния министър, че бъдещите текстове в Закона за дипломатическата служба, които нямало да допускат хора, свързани с Държавна сигурност, да бъдат назначавани за посланици и генерални консули, не са лустрационни, са ясен знак, че лустрация пак няма да има.

А защо да няма – защото вече било много късно ли? Кой, ако не бившите кадесари пречеха не само агентурното им минало, но най-вече истината за комунистическия режим, да бъде разкрита досега? Да припомня: освен 120-те дипломати, по матросовски защитавани от Гоце, който вече десет години е легендиран като президент, преди няколко години в резултат на повърхностно и кратко разследване се оказа, че двама министър-председатели, 121 министри, и 129 депутати, са били агенти на комунистическите тайни служби. Какво по-естествено от това бивши комунистически ченгета и номенклатурчици да пазят себе си и уреждащото ги статукво?

Що се отнася до познатия рефрен, че Европейският съюз не позволявал лустрацията, ще цитирам само един пасаж от Резолюция 1096 (1996) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа „Относно мерките за разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими”: „Смисълът на тези (лустрационни, б.м.) закони е да се отстранят от властта личности, за които не бихме могли да бъдем сигурни, че ще упражняват функциите си съгласно демократичните принципи, защото те не са проявили никакво ангажиране или никаква привързаност по отношение на тези принципи в миналото, и нямат никакъв интерес или никакво основание да се присъединят днес към тези принципи”. Преди 15 години Парламентарната асамблея просто призова да не се търси колективна отговорност и да се предостави правото на защита, включително и съдебна, на засегнатите. Декларацията предупреди и за последствията от липса на радикални мерки за преодоляване на наследството на комунизма: в най-добрия случай „установяване на режим на олигархия вместо на демокрация, на корупция вместо на правова държава и на организирана престъпност вместо зачитане правата на човека”; в най-лошия случай – „нежна реставрация на тоталитарния режим, дори премахване със сила на зараждащата се демокрация”.

В България е на път да се реализира най-лошия сценарий. Разкриването на посланиците-червени ченгета просто направи тази опасност публична. И Борисов няма право да се изненадва, защото част от „заслугата” да не се състои радикалната декомунизация на България е лично негова. В края на 2009 г. Конституционният съд наистина отмени чл. 3 от Правилника за работа на Народното събрание, с който се забраняваше на депутати с установена принадлежност към ДС да заемат ръководни постове в парламента и парламентарните комисии. Но първо: вече е ясно, че част от членовете на КС, гласували за отмяна на лустрационни текстове, са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, и второ: Борисов направи Димитров министър ПРЕДИ това, именно за да заобиколи действащата към юли 2009 г. забрана. Така че плачът му е най-малкото смешен.

Сега повече от всякога България спешно се нуждае от приемането на Закон за ограничения при заемането на ръководни длъжности в Република България (Закон за лустрацията), с който за определен срок от време да се отстранят от държавната администрация, държавните средства за масово осведомяване, фирмите с преобладаващо държавно или общинско участие, държавните или общински финанси, всички лица, заемали по време на комунистическия режим постове от секретари до членове на комитетите на БКП на всички нива, както и щатни партийни секретар в предприятия, учреждения и институти. Няма проблем текстовете на закона да бъдат съобразени с препоръките на Резолюция 1096 на Съвета на Европа от 27 юни 1996 г. Който иска да свърши една работа, търси начин. Който не иска – търси причини.

За живия още български комунизъм са виновни същите хора, които не се бориха с него, докато беше силен – те не настояха и за преодоляване на последиците му, когато той падна. И тази им вина е дори по-тежка, защото не е фактическа или политическа, а метафизична. Това е вината на съвременниците на престъплението, независимо от тяхното участие или неучастие в това престъпление, и независимо от идентификацията им с него.

Това е вината на българските духовници и интелектуалци. Това е вината на всички, които сме или се смятаме за такива. Това е НАШАТА вина. Ако искаме да я изкупим, не трябва като политиците да искаме комунизмът да не пречи. Трябва да искаме да не се повтаря.

Антикомунизмът е борба за истината. И тъй като решителното и същевременно рационално обосновано отхвърляне на комунизма винаги е било присъщо само на малцина, просветените антикомунисти са длъжни да дадат тон на един рационален и аргументиран дебат за комунизма и нанесените от него поражения върху обществото. Името на тези поражения е легион.

Фундаментално важно е комунизмът е да бъде надживян от всякаква, но най-вече – от психологическа гледна точка. Комунизмът е несвобода. Несвободата генерира корупция и клиентелизъм, затруднява създаването на здрава среда за предприемачество, и рязко снижава ефикасността на институциите, необходими за функционирането на модерното развито общество. Който още живее в комунизма, прекарва живота си в лъжа, цинизъм и безверие. Избира и търпи криминална и корпоративна власт – мрежа от взаимно обвързани и взаимозависими престъпници, които преследват единствено своя интерес, и които призваната да се бори с тях правосъдна система безрезервно защитава.

През май 2000 г. 38-то народно събрание обяви комунистическия режим в България за престъпен, а Българската комунистическа партия – за престъпна организация. Държавна сигурност беше най-престъпната част от една престъпна държава, която обслужваше интересите на една престъпна партия. Защитата им е продължаващо престъпление – срещу нас самите и най-вече срещу собствените ни деца. Един ден те като във вица за двата червея – баща и син, излезли на припек знаете как и откъде, ще попитат родителите си: „Тате, защо живеем в такъв г…?” И няма да има какво друго да им отговорим, освен „Родина, сине”…

И заради кого живеем в тоя г….? За кефа на партии, които се поставят над закона, които са си присвоили колективното право безнаказано да лъжат и крадат; които всъщност са легализирана форма на организираната престъпност, от която се финансират. За спокойните старини на «личности», които никога не се разкаяха за това ,че са работили за Държавна сигурност! Агентите и доносниците на ДС са хора с болни честолюбия и тежки комплекси. Те си признават чак след като ги изобличат. Тогава започват да твърдят, че мотивацията им е била благородна, че дейността им е била добра, че са искали да поправят хората, за които са донасяли. Това е защита, а не покаяние. Преди да се покаят, не можем да ми простим и да се помирим!

Илюзия е да мислим, че подобно състояние на нещата е временно и ще отмине само. За да се измъкнем от блатото на комунизма, трябва да сложим край на криминалната и корпоративна власт и да принудим политиците да носят пряка и персонална отговорност пред обществото. Само като се преборим за едно по-нормално, по-справедливо и по-добре построено общество, ще защитим правото си на достоен живот.

Упражняването на граждански натиск да бъде приет и приложен Закон за лустрацията ще бъде добра първа крачка втази посока.

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.