Политическото предприемачество

Политическото предприемачество

0

Цветелин Цоневски

С наближаването на избори винаги се активизират партии, движения и коалиции, сформират се обществени комитети за издигане на кандидатури, представят се предизборни платформи. Всички политически кандидати обещават икономически платформи, които ще доведат до благоденствие на обществото, макар че имат различни виждания за това как да се постигне тази цел. Ентусиазмът в обществото е винаги на високо ниво, защото все пак изглежда невъзможно промените, които се обещават, да не бъдат изпълнени.

Практиката за последните две десетилетия обаче показва, че ентусиазмът обикновено се изпарява в рамките на половин година; обещаните промени не се случват и общественото благоденствие определено е запазено само за определена група пряко свързани със управляващата политическа върхушка хора.

Теорията на обществения избор като дял от икономическата наука изучава поведението на основните групи, участващи в политическия процес: партийна върхушка, групи със специален интерес (синдикални, браншови организации, икономически групировки) и гласоподаватели. Основният подход е, че всички участници са мотивирани и се ръководят от собствения си интерес и също както пазарният процес, и политическият е форма на икономическо поведение. За разлика от пазарния процес обаче, където доброволният принцип за участие гарантира свободната форма на обществено коопериране и координация в създаването на блага, в политическия процес преобладава преразпределението на вече създадените в пазарния процес блага, което означава че интересите на отделните групи се разминават.

Интересът на ръководството на политическите партии е да спечелят изборите и да получат мандат за съставяне на правителство, защото това гарантира на избраните кандидати от една страна депутатски места, министерски кресла, управление на държавни комитети и агенции,а от друга им позволява да управляват финансови ресурси, чието разпределение става по правила,определяни от самите разпределители. Правото на преразпределение и най-вече посоката на преразпределение, е основната цел и награда за успешна политическа дейност. Това за политическата върхушка е икономическата рента, която идва със спечелването на изборите, но и основание да мотивира инвестирането в предизборна кампания. Колкото по-голяма е икономическата рента, толкова повече ще бъдат и инвестициите в предизборната кампания. Като основни инвеститори в кампаниите, групите със специален интерес са желани партньори: дали става дума за синдикални организации, които могат да осигурят гласовете на членовете и симпатизантите си, или пък браншови организации и икономически групировки, които могат да финансират предизборните кампании, общата идея е интегрирането на икономическите интереси и гарантиране на място в преразпределението на икономическата рента след изборите. Достъпът до обществени поръчки, участието в програми за субсидии, издигането на административни бариери пред конкуренти са достатъчно силен мотиватор за групите със специален интерес за да инвестират в предизборни кампании.

Политическата върхушка играе ролята на предприемач, който се активизира, когато има възможност за реализиране на лесна и бърза печалба и търси инвеститори, за да финансира дейността си срещу обещанието за висока възвращаемост на инвестициите.

Най-многобройната група в политическия процес – тази на гласоподавателите, също участва в преразпределението, но за разлика от останалите две не разполага с концентриран интерес. Ключов момент за една успешна предизборна кампания е възможността на върхушката на определена политическа партия да идентифицира групи и да им предложи привлекателни условия с цел да получи техните гласове.

По много белези политическия процес се доближава до пазарния. И двата имат ярко изразен икономически мотив за участие, но докато при пазарната форма дейността на предприемачите и и инвеститорите създава блага и наградата им се определя от потребителите, които имат право на избор по всяко време, в политическия процес предприемачите и инвеститорите преразпределят (най-вече помежду си) благата създадени от пазара, а гласоподавателите имат право на избор през четири години. В последните две десетилетия броят на политическите формации, както и преобладаващото желание за политическа кариера сред населението, явно показват, че най-печелившият икономически сектор в българската икономика е сформирането и участието в политическа върхушка. Фактът обаче, че нито една политическа партия не е успяла да спечели втори самостоятелен мандат явно показва, че желанието за икономически контрол и нерешимостта за пазарни реформи се наказва.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.