Политическият процес без романтика

Политическият процес без романтика

0

Цветелин Цоневски

Седмица след въвеждането на забрана за пушене на закрити места дебатът вече не е толкова актуален. Прави впечатление обаче, че основна тема е крайният резултат да има или да няма забрана, уместна ли е подобна мярка или не. Сравнително рядко се говори за това всъщност уместна ли е процедурата на вземане на подобно решение, и ако наистина се налага решението да е резултат на политическа процедура, това ли е най-подходящото ниво. Ще изложа накратко мислите си Тпо този въпрос от гледна точка на обществения избор като дял от икономическата наука.

На всички е ясно, че когато става дума за пушене на закрити места, има две сравнително добре очертани групи с напълно противоположни цели. Противоположността на исканията намалява възможността за вземане на компромисно решение, но не го изключва. Все пак става дума за общество, в което всеки е свободен да избира мястото, на което да бъде, същевременно обаче за всеки важи и правилото да не създава с действията си неудобство на останалите. Наистина намирането на оптимално решение на чисто пазарен принцип, без да се нарушат правата на нито една от двете групи, изглежда невъзможно.

Едва ли някой може да си представи посетителите в едно заведение да подлагат на гласуване въпроса дали да се пуши в заведението и по колко цигари. Отделен въпрос е докога ще важи взетото решение, тъй като със смяната на посетителите динамиката между привърженици и противници на тютюневия дим ще се променя постоянно. От друга страна, много често се смята, че в ролята на арбитър може да участва собственика на заведението, в крайна сметка това е човекът, който рискува инвестициите си, и в желанието си да достави максимално удобство на клиентите би взел оптимално решение. Но за всеки собственик е трудно да определи кое е по-добро за бизнеса в дългосрочен план, а и възможностите му за удовлетворяване на противоположните желания на пушачите и непушачите са силно ограничени.

От всичко това излиза, че след като пушачи и непушачи трудно биха стигнали до решение, а собствениците на заведения едва ли биха предприели действия за намирането му, най-нормалното място за вземане на решение дали да се пуши на закрито, е Народното събрание. В крайна сметка очакванията са, че там се взимат информирани решения, събират се данни, консултират се специалисти и т.н.
Всъщност това не е така. Народните представители по нищо не се различават от обикновените граждани. Те също са субекти, чието поведение се ръководи от постигането на собствени цели, които поне в професионален план варират от запазване на депутатското място, до увеличаване на властовите правомощия. Нито един народен представител не би участвал във вземането на каквото и да било решение, ако то е в противоречие със собствените му интереси и убеждения, независимо колко икономически изгодно е това решение за обществото. Просто правилата на политическия процес са такива, че решенията никога не се вземат в интерес на обществото като цяло, а винаги за да удовлетворят интересите на определена група със специален интерес или пък някой с по-голяма власт.

Идеята за пълна забрана за пушене на закрити места не е толкова нова, предложения съществуваха и в миналото, но винаги се проваляха. Провалът на тези предложения никога не се е дължал на липсата на достатъчно информация от страна на депутатите или пък на тяхното решение, че най-оптималното решение е да се разделят помещенията на пушачи и непушачи. Просто депутатите съвсем по човешки преценяваха рационално, че в страна, в която преобладаващата част от населението пуши, включително голяма част от тях самите, една пълна забрана би създала неудобство първо на тях, а освен това би насърчила негативния вот на избирателите.

Тогава основателно следва въпроса: защо се взе все пак подобно решение? Не противоречи ли то на всичко казано дотук за това как работи политическия процес. Отговорът е „не“. Вземането на решението е обяснено с планираните промени в европейското законодателство. Европейската комисия отдавна подготвя забрана за пушенето в Европейския съюз. Европейското законодателство, което налага определени правила върху територията на страните членки, без да се съобразява с правилата на неприкосновеност на частната собственост и национален суверенитет,систематично нарушава принципът на субсидиарността.

Принципът на субсидиарност означава, че решения би следвало да се вземат от най-малко централизирания орган. В национален план подобен законов механизъм не съществува заради желанието на политическите играчи да концентрират властови механизми в ръцете си, а субсидиарността предполага прехвърляне на компетентен орган. В политическия процес разделянето с властови правомощия е почти невъзможно, защото това за политическите актьори означава загуба на достъп до обществени средства.

Съвсем нормално в подобни случаи е решението дали да се пуши на закрити места, е да се вземе на ниво общини например. Така центърът за търсене на отговорност за гласуването е по-близо до избирателите и би принудил тези, върху които тежи отговорността да гласуват, да бъдат по-разсъдливи и да вземат предвид интересите на местната общност.

Отново, тук не става дума за това какъв е крайният резултат. Аз като непушач предпочитам места без цигарен дим, но държа сам да взема решение дали да остана в такова място или не. Основният въпрос е какъв е начинът за вземане на подобни решения и какви са последиците от тях, защото при политическите решения човек може да е един път от печелившата страна, но друг път от губещата. И докато и в двата случая много малко зависи от коя страна ще попадне човек, политическите актьори винаги ще бъдат от печелившата страна.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.