Политика на пълен държавен контрол

Политика на пълен държавен контрол

2 views
0

Цветелин Цоневски

От няколко месеца правителството прави методични опити да унищожи автономността на частния икономически сектор и да елиминира пазарната конкуренция. Въведоха се държавните стандарти за хранителни продукти „Стара планина”, предложи се регулиране на транспортната мрежа и разписания, последва прехвърляне на резервния фонд на Националната здравноосигурителна каса към контрола на Българския лекарски съюз, който съвсем открито се противопоставя на пазарните реформи в системата на здравеопазването. Всички тези целенасочени действия към задоволяване на икономическите интереси на добре организирани групи със специален интерес, било браншови организации или синдикати, достигнаха своя апогей преди няколко дни, когато Министерския съвет взе решение да прехвърли средствата акумулирани в частните професионални пенсионни фондове за полагащите първа и втора категория труд към Националния осигурителен институт (НОИ).

Основанието за взетото решение е, че натрупаните спестявания в личните сметки били „обидно малки”, което и налагало прехвърлянето. Решението бе правилно категоризирано от финансови експерти, икономисти и юристи като национализация на личните осигурителни сметки и дори определено форма на държавен грабеж. По дефиниция национализирането е прехвърляне на собствеността от частна към държавна като процедурата за това е чисто административна, а не пазарна. Сметките в частните пенсионни фондове са форма на спестяване в които се калкулират направените вноски и генерираните дивиденти. За разлика от тях, сметките в НОИ не изчисляват какво е натрупването по всяка сметка, не се правят изчисления какви са приходите по всяка осигурителна сметка, просто защото в системата на държавно пенсионно осигуряване отсъства елемента на спестяване и няма механизъм за управление на индивидуални осигурителни сметки. Все пак в чл. 17 (3) от Конституцията на Република България е записано, че частната собственост е неприкосновена. В алинея 5 от същия член е записано, че принудителното отчуждаване може да стане само чрез закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. В случая с взетото решение се вижда, не само че не е спазена конституционната разпоредба, която изисква законова уреждане, но и показва грубото погазване на конституционните разпоредби от висш орган на изпълнителната власт, чиято функция е всъщност да гарантира изпълнението на тези разпоредби. Това е изключително опасен прецедент и наистина представлява форма на организиран държавен грабеж.

В типичен административно-управленски стил, подходящ за всяка деспотична държавна администрация, която игнорира пазарните принципи и неприкосновеността на частната собственост, вместо да се вгледат в причините защо натрупванията по частните осигурителни сметки са толкова малки, решението е да се справят с последиците. От пръв поглед изглежда, че сравнително малките натрупвания са в резултат на минималните вноски, които пък са директно следствие на регулативната несигурност в пенсионната система и явното нежелание на държавните структури да позволят частна осигурителна система, която да се конкурира с държавната. Липсата на дългосрочна стратегия, която гарантира стабилност на пенсионните вноски и стимулира лични спестявания за пенсионно осигуряване, съвсем естествено води до недостатъчно финансиране.

Възможно ли е Националния осигурителен институт да управлява осигурителните сметки по по-ефективен и по-печеливш начин, отколкото частните пенсионни фондове и по какъв начин трансферирането на средствата ще решат проблема с недостатъчното финансиране на частните сметки? Тук става дума за придобиване и упражняване на пълен контрол върху пенсионната система от страна на синдикални организации и правителствени структури. В конкретния случай дефицитът по пенсионните сметки на полагащите първа и втора категория труд ще се разпредели между всички осигуряващи се, ще се вдигне осигурителния стаж, пенсионната възраст и др. Административната гимнастика, която синдикални организации и правителствени чиновници предлагат на обществото се прави само с една единствена цел – да се запази настоящата форма на контрол върху средствата за пенсионно осигуряване.

Това обаче съвсем естествено води до въпроса коя система е по-съвършена: частната или държавната форма на пенсионно осигуряване. Според австрийския икономист от 20ти век Лудвиг фон Мизес това е избор между рационалната организация на пазарно ориентираната икономика или произволния диктат на правителствените бюрократи. Правилният отговор на този въпрос е от изключителна важност, защото тук става въпрос за акумулиране на огромни средства и определя начините за тяхното изразходване.

Като отправна точка за сравнение би могла да служи формата на управление на частните фондове и Националния осигурителен институт. Управителният съвет на произволно избран фонд като „Съгласие” например се състои от шест члена, докато Надзорния съвет на НОИ се състои от двадесет и четири члена, седем от които са представители на синдикалните организации, а единадесет са представители на правителството. Формата на управление и конфигурацията на управителните структури на фондовете, било частни или държавни, са определящи за стратегическото поведение на организациите. При икономическия формат на частните осигурителни фондове увеличените раходи, които не водят до увеличение на възвращаемостта на инвестициите, са чиста икономическа загуба, което води до намалени дивиденти и отлив на инвеститори. По този начин пазарните принципи установяват директна връзка между вземането на решения и реакцията на капиталовите пазари, което е и обективната оценка относно правилността на взетите решения.

Подобна връзка капиталов пазар – Национален осигурителен институт липсва. Решенията за изразходване на средствата са своеволни защото на Надзорния съвет е ясно, че в случаи на намалени приходи могат да прибягнат до използване на държавния репресивен апарат, с които да криминализират неплащането на осигуровки по техните сметки, да потърсят държавно субсидиране или просто да поискат повишаване на осигурителните вноски.

От всияко казано дотук е видно, че пенсионното осигуряване, базирано на пазарен принцип, насърчава разумните инвестиции и създава условия за право на избор на осигуряващите се да избират еднолично нивото на пенсионно осигуряване, както и осигурителния фонд, като се водят от собствените си планове за финансово осигуряване на старините си. Ограничаването на това право и още повече държавното ограбване на личните спестявания, които се съществуват като алтернатива на пазарната система, ясно полазват коя от двете е по-демократична и по-ефективна. Лично за мен пазарният модел е по-съвършен и съм готов да подаря настоящата ми сметка в частен пенсионен фонд на всеки, който с факти успее да докаже обратното.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*