Политиката е за всички!

2 views
0

На 22 януари 2015 г. Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд (ВКС), сезира Конституционния съд на Република България с искане за тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията. Членът гласи: „Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии“. Върховните съдии искат да се уточни вида политическа дейност, присъща само на политическите партии, и забранена за гражданските сдружения. Те не смятат, че политическата дейност се изчерпва само с участието на избори.

На 26 януари 2015 конституционния съд допусна питането. Дело още не е насрочено и се надявам никога да не бъде. Най-малко защото тогава конституционните съдии ще бъдат принудени да тълкуват политически казус. Нещо, което: първо, е недопустимо; второ, когато преде 25 години тълкуваха противоконституционния характер на ДПС, съдиите направиха твърде лоша услуга на българската политика. Последствията от нея, под формата на прехваления и конвертируем „български етнически модел“ още усещаме на гърба и по джобовете си.

Няма да припомням в подробности заплетения казус с ДПС, което се регистрира за участие в изборите през 1990 г. като неправителствена организация (НПО) – не него има предвид сега Върховният касационен съд, от вчера с нов председател, когато попита могат ли неправителствени организации да се занимават с политика. Въпреки че през 1990 г. съдът не се произнесе по същество дали ДПС е противоконституционна партия или не, защото един от съдиите удобно не дойде на гласуването и нито една от позициите не събра необходимите 7 гласа, и въпреки шестте особени мнения (на конституционните съдии Младен Данаилов, Нено Неновски, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев), движението отдавна е незаобиколим фактор в българския политически живот. Никой не си прави илюзии, че то тепърва ще бъде обявено за противоконституционно, а резултатите от всички избори през последните 25 години – анулирани. Все пак е добре да си спомним част от обръщението на починалия на 29 януари 2015 първи демократичен президент Желю Желев: „За съжаление констатираме, че съществуват известни действия на някои ръководители и активисти на ДПС, които противоречат на уверенията им, че служат единствено на националните интереси… Такива действия са недопустими и аз категорично ги осъждам. … Възстановяването на правата на българските турци не трябва да води до ограничаване правата на българите. Конституцията и законите са еднакво задължителни за всички български граждани и всички държавни институции трябва да гарантират тяхното спазване…“ Вечна му памет на президента.

Но ние, живите, не сме такива наивници, че да повярваме, че тълкуването на термина „политическа дейност“ е необходимо на Търговската колегия на ВКС като ясен ориентир при регистрацията на гражданските сдружения. Неправителствените организации, които „се занимават с политическа дейност“ (а не се занимават с такава само партийните перачници!), трябва да са много сериозно обезпокоени от „съмнението“ на един Върховен (!), при това наказателен съд, дали гражданите могат да се занимават с политика. Напълно достатъчно е, че чл.1 от комунистическата конституция за партиен монопол на политическия живот в България бе утвърден с чл.11 и чл.12, ал.2 в сега действащата конституция. Българските граждани бяха заставени да живеят без политическа свобода и поради тази причина много малко от нас могат да се похвалят с икономическа свобода. Сега дошли под строй от комунизма политици и прилежащите им съдии правят още една крачка назад към добре познатото им минало.

Историята изобилства с примери за това как с отнемане на политическите права на хората, са отнемани не само собствеността – техния материален изразител на живота им, но и самият им живот. В този смисъл, ако икономическото освобождаване на индивида е цел, то неговите политически права са средството, без което, дори и да бъде постигната целта, тя не може да бъде защитавана, нито устоявана, нито опазвана. Ако т.нар. десни партии не реагират на подобни мракобесни инициативи, ще се легитимират като явни привърженици на йерархичната партийна диктатура. „Българското дясно“ за пореден път ще се превърне в алиби за престъпни решения и управления.

Партиите са „специализирани сдружения със специална политическа цел“, НПО-тата не са, казват от ВКС. Но що е политика? Едно от най-очарователните и искрени нейни описания идва от писмо на лорд Болингбрук, английски водач на партията на торите през ХVІІІ век: „Страхувам се, че ние дойдохме в Двореца със същата нагласа, която всички други партии са имали досега; че основният мотив на нашите действия беше да овладеем управлението на държавата; че нашите принципни възгледи бяха запазването на тази власт, големи служби за нас самите и големи възможности за награждаване на онези, които са ни помогнали да стигнем до властта, и за ощетяване на онези, които са ни се съпротивявали”.

С други думи, политиката регламентира ограбването чрез закон. Докато това е възможно, политиката ще обсебва обществения живот, блъсканицата на входа на парламента ще се увеличава, качеството на законите ще намалява. Следователно с политика трябва да се занимаваме всички – повече, отколкото досега. Иначе тя ще се занимава с нас – както досега.
______________________________________________________

Съвместна публикация с Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП)-www.ekipbg.com и сайта Вечерни новини – www.vecherni-novini.com

About author

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*