Харчи държавата, плащаме всички

Харчи държавата, плащаме всички

0

Цветелин Цоневски

С дискусиите за новия национален бюджет съвсем естествено е да възникне въпроса какви са целите на икономическата политика на правителството през 2011. От гледна точка на всяка политическа партия следващата година е важна заради президентските избори и изборите за местна власт. Залогът за спечелването на тези избори е голям защото изходът от тези избори до голяма степен ще определят настроението и очакването за следващите парламентарни избори.

От икономическа гледна точка следващата година е определяща за истинските намерения на правителството. Тогава ще стане ясно дали спирането на паарните реформи през 2010 г. е било изключение от правилото, или тези действия са част от новия подход на кабинтеа да абдикира от поемането на отговорност и изпълнение на предизборните обещания.

Проектобюджет за 2011 г. дава категорични индикации за втория вариант. Пропазарни реформи да не се очакват тъй като целите не са да се постигане дългосрочна финансова стабилност и да се създадат условия за дългосрочен икономически растеж. Целитеу заложени в проектобюджетау са запазване на статуквото и спечелване на предстоящите избори. Основание за подобно заключение са запазването на високата разходна част, което се изразява не само в предвиждането на 2,7% бюджетен дефицит. Заложено е емитирането на държавен дълг в размер на около 3,5 млрд лева, което всъщност означава, че бюджетният дефицит е далеч по-висок, отколкото е официално обявено.

Въпреки че дефицитът, заложен в проектобюджета, се вмества в генералните параметри, допустими за бюджетен дефицит от Европейския съюз, в никакъв случай не може да се твърди, че държавният бюджет е съставен на базата на разумните икономически правила. Ако се сравни с бюджета на едно домакинство, чийто ежемесечни разходи надвишават приходите, ще стане ясно, че подобен вариант е неустойчив в дългосрочен план и съвсем скоро домакинството ще трябва да отделя повече средства за обслужване на заемите си. Ще се налага да плаща по-висока лихва върху поетите задължения и в крайна сметка ще се наложи да се раздели с част от дългосрочните си активи. По абсолютно същия начин действа системата и на ниво национален бюджет. Покриването на финансовия дисбаланс е възможно по два начина: чрез повишаване на данъчната тежест, или чрез инфлация, което да доведе до увеличаване на държавните приходи.

Според теорията на монетаризма инфлацията е процес на увеличаване на парите в обръщение в сравнение с увеличаване на стоките за потребление. Ако няма увеличение на паричния поток, увеличаването на цените на потребителските стоки не може да се счита за инфлационно. Разбира се, теорията пропуска да отбележи, че с натрупването на държавен дълг финансирането на държавните програми става все по-финансово неизгодно, тъй като държавните заеми са с по-висока лихва, която калкулира риска от изпадане в неплатежоспособност. Точно в този момент управляващите се изправят пред дилемата дали да увеличат данъците или да прибегнат към интрументите на инфлационна политика. Първото решение не може да остане незабелязано от данъкоплатците, тъй като има пряко отношение към доходите на населението, което го прави нежелателно за управляващата политическа партия.

Прибягването към инфлационна политика е по-приемливо от политическа гледна точка, защото в началото си инфлационният процес неминуемо е свързан с измамното усещане за икономически просперитет. Доходите видимо растат, увеличава се потреблението, в резултат на което се увеличават и инвестициите. Приходите в националния бюджет се увеличават, което дава възможност за покриване на минали задължения. Разбира се, положителният ефект трае до момента, в който не излезе наяве истината, че увеличеният търговски оборот, както и увеличените доходи всъщност са резултат на увеличен паричен поток, а не на увеличен ръст на производство.

Непосредствените последици от инфлацията са, че разрушава стойноста на направените инвестиции и спестявания. По този начин инфлацията насърчава натрупването на частни и публични дългове, което пък от своя страна служи за основание за увеличаване на държавния икономически контрол, без да се отчита факта че най-вече държавната намеса в икономическите процеси води до инфлация. Излизането от подобен порочен кръг е изключително трудно, тъй като изборът е между икономическа криза или повече държавен контрол и инфлация.

В настоящата ситуация с действащ валутен борд развиването на подобна ситуация е невъзможно. Валутният борд създава правила, които елиминират възможността на управляващите политическите сили да прибягнат до проинфлационна политика в стремежа си да избегнат отговорността от вземане на непопулярни икономически решения. Запазването на тези правила е от особено значение за гарантиране на финансовата стабилност в дългосрочен план, но въпреки това не елиминира възможността от вземане на политическо решение за премахване на валутния борд. Въпреки това, механизмите на валутния борд не могат да предвидят и премахнат всички опасности от своеволни политически решения. Една от тези опасности е постоянното желание за финансиране на социални програми, дори с цената на държавен дълг. Това не само, че не е ефктивно, но и създава предпоставки за подкопаване на основите на финансова стабилност. Решенията за финансиране на държавни програми следва да бъде вземано винаги с оглед на разходите и възможностите за финансиране на тези програми към момента на вземане на решение, а не да се отлага финансирането в бъдеще.

Порочността на политическия процес е очевидна Непосредствените последици от политическите решения остават скрити за широката общественост, тъй като настъпват със закъснение, което е достатъчно дълго, за да размие търсенето на политическа отговорност. За разлика от пазарните отношения, при които съществува постоянна връзка между търговците и потребителите (което прави и сравнително лесно идентифицирането на недобросъвестно поведение), при политическия процес подобен механизъм отсъства; лична отговорност не съществува, а негативните последици от политическите решения обикновено се разпределят и поемат от цялото общество.

Харчи държавата, плащаме всички.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.