Пенсионната реформа не е лабораторен експеримент!

Пенсионната реформа не е лабораторен експеримент!

1 views
0

Цветелин Цоневски

Общоизвестно е, че основната роля на пазара е да определя цените на стоките и услугите. Като носители на информация кои стоки и услуги са обект на по-високо търсене, цените насочват ресурсите (капитал, работна ръка, земя, машини), необходими за производството, в нужната посока. Така по този естествен начин координират поведението на всички участници в пазарния процес.

Един от основните фактори, който прави невъзможно съществуването на социалистическата система, е тоталното отричане на пазарния принцип. Отсъствието на пазарния механизъм в социалистическия модел налага заместването му с централизиран орган по икономическо планиране, който в дългосрочен план предвижда какво ще е потреблението на всичко, което органът сметне, че е необходимо на населението. Но игнорирането на икономическите реалности и опита да се вземат предвид всички фактори в постоянно променящата се икономическа среда, за да се създаде обща стратегия, е практически невъзможно. В крайна сметка постоянният недостиг на стоки, черната борса и разхищението на ценни ресурси поради невъзможнотта на един централен орган да координира поведението и желанията на всички участници на пазара, се оказват и пагубни за системата.

Тези разсъждения важат и за пенсионната система. Сам по себе си пенсионирането е процес, който може да се разглежда като доброволно напускане на трудовия пазар при навършване на определена възраст. Това решение, което по принцип е строго индивидуално, зависи от редица фактори като трудоспособност, производителност в зависимост от упражняваната професия, възможност за получаване на доходи от наследство, лотария и много други. Пенсията се формира от правените през годините вноски в пенсионни или инвестиционни фондове, спестовни влогове, и др. Те са форма на лично спестяване и по своята същност представляват трансфер на потребление от настоящето към бъдещето, т.е. вместо да бъдат изхарчени за нов телевизор или аудио уредба, парите се влагат в лична сметка, където се натрупват и служат за покриване на финансовите нужди през периода на пенсиониране.

От тази гледна точка, нивото на спестяване е също толкова индивидуално, колкото и възрастта за пенсиониране. Хората вземат индивидуални решения на базата на собственото си чувство за финансова сигурност – някои могат да предпочетат да се „пенсионират” рано и да живеят от дивидентите, които им носят спестяванията, други могат да решат да се трудят до преклонна възраст и да оставят спестяванията и доходите от инвестициите си на своите наследници. И при едните, и при другите, решенията не могат да се вземат централизирано, защото всяко решение, което създава правила за определена пенсионна възраст, осигурителен стаж, дори и ниво на осигуряване, отнема правото на лицата да направят свободен избор. То ограничава възможностите им да планират собствените си спестявания и ги обрича на пълна зависимост от решенията на органа, контролиращ пенсионното осигуряване.

Провеждащата се в момента пенсионна реформа много наподобява плановата икономическа система с централен орган, в случая Консултативен съвет, който, игнорирайки напълно съществуващата икономическа реалност, административно изготвя програма и начертава стратегия. Тази стратегия, детайлно определя размера на пенсионните вноски, възрастта за пенсиониране, предвижда санкции за неплащане на дължимите вноски и се прилага универсално върху няколко поколения българи. По думите на един от членовете на съвета Иван Нейков, реформата е започнала преди 10 години и са необходими още 12-13 години, за да се наблюдават първите успешни резултати, т.е. истинските резултати, които следва да се имат предвид при оценяването на това доколко е успешна реформата, ще настъпят след общо 23 години (интервю с Иван Нейков, в-к Монитор, 04/02/2010).

Основният проблем на сегашната система е, че се гради върху разходо-покривния „стълб”: пенсионните обезщетения за старост се изплащат от вноските на заетите в трудовата сфера. Тук, както и в описаната по-горе дефинитивната система, има монетарен трансфер, но докато в първия модел спестовния елемент е водещ, то в централно-управляваната система спестовен елемент липсва напълно. От юридическа гледна точка този трансфер между поколенията представлява огромна финансова пирамида: изплащането на дивиденти (в случая пенсии), зависи от вноските на новопривлечените инвеститори (в случая настояща и бъдеща работна сила). Така построена, системата е изключително неустойчива в дългосрочен план поради редица обективни фактори – застаряващото население, увеличаване на продължителността на живота, мобилност на работната ръка. Други фактори за неуспеха й са просто заложени в самата реформа: напр. третирането на инвалидните пенсии по същия начин, както и пенсиите за старост, без да се отчита факта, че някои професии са по-рискови от други. Всички тези фактори създават условия за хроничен недостиг на парични средства в общата пенсионна сметка, и правят дългосрочното определяне на пенсионните обезщетения абсолютно невъзможно.

Тази неяснота и липсата на предсказуемост на бъдещите доходи прави нежеланието за доброволно участие в пенсионната система и внасяне на осигурителни вноски напълно разбираемо. За разлика обаче от частно организираните пирамидални структури, участието в които е свободен избор, държавно регулираната пирамидална система използва държавния репресивен апарат. Криминализирането на неплащането на пенсионните вноски едва ли ще постигне желания ефект, но със сигурност ще отнеме ресурси от правоохранителните и правораздавателните органи-ресурси, които могат по-ефективно да се използват за борба с истинската престъпност.

Очевидно разходо-покривният пенсионен модел се нуждае от постоянен централизиран контрол и съвет, които взема решения, отговарящи на постоянно променящите се икономически условия. Тъй като тези решения са задължителни за всички участници, системата се крепи на „меки правила”, които са обект на постоянна промяна. Само един бърз поглед върху Кодекса за социално осигуряване е достатъчен, за да се види колко промени са направени до момента – без обсъжданите в момента и тези след тях, които са наложителни. Точно поради тези причини е особено важно Консултативният съвет да разбере, че централизираното администриране на пенсионното осигуряване е невероятно сложен процес и е невъзможно да се предвидят всички действащи фактори, индивидуални предпочитания за нива на осигуряване, продължителност на осигуряването и размер на пенсионни обезщетения.

В сегашния си вид пенсионната система е не само неустойчива в дългосрочен план, но и обрича няколко поколения на ниски доходи и финансова зависимост. Истинската пенсионна реформа трябва да създаде стабилни правила, които да гарантират, че държавните органи се съобразяват с желанието на гражданите сами да решат кога да се пенсионират и какви доходи са им необходими за това.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*