Парите

Парите

4 views
1

Лудвиг фон Мизес

Откъс от книгата “Човешкото действие”, Издателска къща МаК, София, 2011

 

Специфичната стойност на парите

 

Докато една стока, използвана като пари, се цени заради услугите, които може да окаже и за непарични цели, няма проблеми, които да изискват специално разглеждане. Задачата на паричната теория се състои единствено в това да обръща внимание на онзи компонент в оценката на парите, който е обусловен от функцията им като разменно средство.

В хода на световната история като разменно средство са били използвани различни стоки. Дълга еволюция е елиминирала паричните функции на по-голямата част от тях. Останали са само две – златото и среброто. През втората половина на деветнадесети век все повече правителства съзнателно демонетизират среброто. Във всички случаи обаче като пари се използва стока, която има и непарична употреба. При златния стандарт златото е пари и парите са злато. Няма значение дали законите приписват качеството на платежно средство само на монетите, сечени от правителство. Важното в случая е, че тези монети реално съдържат определено количество злато и че всяко количество злато на кюлчета може да бъде превърнато в монети. При златния стандарт доларът и лирата са само имена за определено количество злато, точно определяно от закона в съвсем тесни граници. Можем да наречем такива пари стокови пари.

Друг вид пари са кредитните пари. Те са се развили от употребата на заместители на парите. Обичайно е било да се използват полици, платими на приносителя и абсолютно обезпечени, като заместители на сумата, която е била внесена по тях. (Ще обърнем повече внимание на характеристиките и проблемите на заместителите на парите малко по-късно.) Пазарът не е спрял да използва такива полици в деня, в който незабавното им осребряване е било прекратено и така са възникнали съмнения в тяхната обезпеченост и в платежоспособността на задълженото лице. Докато тези полици са били с постоянен падеж по отношение на длъжник с неоспорима платежоспособност и са можели да бъдат осребрени без предизвестие и разходи, тяхната разменна стойност се е равнявала на номиналната и тъкмо тази пълна еквивалентност им е придавала характера на заместители на пари. Сетне обаче, с отмяната на осребряването, с отлагането на падежа за неопределено време, а следователно и с възникналите съмнения относно платежоспособността на длъжника или поне относно готовността му да плаща, полиците губят част от стойността, която им се е приписвала преди това. Сега те са вече само полици, които не носят лихва, и въплъщават права спрямо несигурен длъжник, събираеми на неясна дата. Но тъй като вече се използват като разменно средство, разменната им стойност не спада до нивата, които би достигнала, ако бяха просто полици.

С право можем да предположим, че такива кредитни пари могат да останат в употреба като разменно средство дори и да изгубят характера си на полица пред хазната, и в този случай да се превърнат във фактически пари. Фактическите пари са пари, които се състоят в обикновени номинални средства за размяна, които не могат да се използват за промишлени цели и не дават право на претенция към когото и да е.

Не каталактиката, а икономическата история има за задача да открие дали в миналото са се появявали примери за фактически пари или всички видове пари, които не са били стокови, са били кредитни пари. Единственото нещо, което каталактиката трябва да установи, е, че трябва да се допусне възможността за съществуване на фактически пари.

Важното нещо, което трябва да се запомни, е, че при всеки вид пари демонетизацията – т.е. прекратяването на употребата им като разменно средство – трябва да доведе до сериозен спад в разменната им стойност. Практическото значение на това твърдение става ясно през последните деветдесет години с постепенното ограничаване на ролята на среброто като стокови пари.

Има кредитни и фактически пари, които се емитират под формата на монети. Тези пари един вид се отпечатват върху сребро, никел или мед, и ако такава фактическа парична единица се демонетизира, тя запазва разменната си стойност като парче метал. За собственика й обаче това е нищожно утешение без практическа стойност.

Паричните запаси искат жертви. Докато човек държи пари в джобовете си или в банковата си сметка, той се отказва от непосредственото придобиване на стоки, които може да потреби или да използва за производство. В пазарната икономика тези жертви могат да бъдат точно определени чрез изчисление. Те се равняват на лихвата, която човек би спечелил, ако беше инвестирал съответната сума. Фактът, че взима пред вид този недостатък, доказва, че той предпочита ползите от паричния запас пред загубата на лихвата. Възможно е да конкретизираме ползите, които хората очакват от държането на определен паричен запас, но ще бъде заблуда да предполагаме, че анализът на тези мотиви може да ни предложи теория за определяне на покупателната способност, която да не използва понятията за паричен запас и парично търсене и предлагане. Предимствата и недостатъците на паричния запас не са обективни фактори, които пряко да повлияят на обема на паричните запаси. Всеки индивид сам ги претегля и резултатът е субективна ценностна оценка, обагрена от личностните особености на съответния човек. Различните хора, както и едни и същи хора в различни моменти, оценяват едни и същи обективни факти по различен начин. Също както познаването на физическото състояние и личното богатство на даден човек не ни казва колко е готов да похарчи той за определена храна, така и познаването на материалното му положение не ни позволява да правим сигурни предположения относно размерите на паричния му запас.

 

Заместители на парите

 

Полиците за определена сума пари, платими при поискване, пред длъжник, за чиято платежоспособност и готовност да извърши плащането няма никакво съмнение, оказват на индивида всички услуги, които могат да окажат парите, стига всички страни, с които той може да влезе в бизнес отношения, да познават изцяло тези основни качества на съответните полици: постоянен падеж и несъмнена платежоспособност и готовност за плащане от страна на длъжника. Можем да наречем такива полици заместители на парите, тъй като те напълно могат да заменят парите в паричния запас на индивида или фирмата. Техническите и законовите характеристики на заместителите на парите не засягат каталактиката. Заместителят на парите може да бъде банкнота или чек, стига банката да е готова да замени банкнотата или чека във всеки един момент за същински пари. Монетите без собствена стойност също са заместител на парите, стига собственикът им да може да ги заменя при нужда, незабавно и без разходи, за същински пари. За да се постигне това, не е задължително правителството да бъде обвързано със закон да ги осребрява. Важното в случая е фактът, че тези заместители могат да бъдат заменяни незабавно и без разходи. Ако общото количество монети без собствена стойност е в разумни граници, не са необходими специални разпоредби на правителството, за да може номиналната им стойност да се равнява на реалната. Търсенето на дребни пари от страна на обществеността дава на всекиго възможността да ги заменя за същински пари. Основното в случая е, че всеки собственик на заместител на пари е напълно уверен, че във всеки един момент безплатно може да ги замени за пари.

Ако длъжникът – правителството или дадена банка – държи запас от същински пари срещу пълното количество на паричните заместители, паричните заместители се наричат паричен сертификат. Отделният паричен сертификат представлява съответната сума пари в резерва – може би не задължително в законов, но със сигурност в каталактичен смисъл. Емитирането на парични сертификати не увеличава количеството предмети, които могат да удовлетворят търсенето на пари с цел натрупване на паричен запас. Промените в количеството на паричните сертификати не променя количеството пари и съответно паричните съотношения. Те не играят никаква роля в определянето на покупателната способност на парите.

Ако паричният резерв на длъжника е по-малък от издадените парични заместители, можем да наречем количеството заместители, надвишаващи обема на резерва, необезпечени средства. По правило не е възможно да се определи дали конкретна единица паричен заместител е паричен сертификат или необезпечено средство. Обикновено част от общото количество парични заместители имат покритие в паричния резерв. Така част от емитираните парични заместители са парични сертификати, а другите са необезпечени средства. Този факт обаче може да бъде определен единствено от хората, които имат достъп до баланса на банката. Конкретната банкнота, чек или монета без собствена стойност, не могат да удостоверят каталактичния си характер.

Емитирането на парични сертификати не увеличава средствата, които банката може да използва, за да дава заеми. Банка, която не емитира необезпечени средства, може да дава само стоков кредит, т.е. може да заема единствено собствени средства и средствата, които клиентите са й доверили. Емитирането на необезпечени средства разширява възможностите на банката да дава заеми отвъд тези граници. В този случай тя може да дава не само стоков, но и циркулационен кредит, т.е. кредит, гарантиран само с необезпечени средства.

Докато количеството парични сертификати няма значение, с количеството на необезпечените средства това не е така. Необезпечените средства се отразяват на пазарните явления по същия начин, по който и парите. Промяната на количеството им влияе на определянето на покупателната способност на парите, на цените, и, макар и временно, на лихвите.

По-ранните икономисти са прилагали различна терминология. Мнозина са наричали паричните заместители просто пари, тъй като те са в състояние да изпълняват функциите на парите. Такава терминология обаче не е целесъобразна. Първата цел на научната терминология е да улесни анализа на съответните проблеми. Задачата на каталактичната теория на парите – за разлика от законовата теория и от техническите дисциплини на банковото управление и счетоводството – е да изучи проблемите, свързани с определянето на цените и лихвите. Тази задача изисква ясно да се отличават паричните сертификати и необезпечените средства.

Терминът кредитна експанзия често е бил тълкуван погрешно. Важно е да се знае, че стоковият кредит не подлежи на експанзия. Единственият инструмент на кредитната експанзия е циркулационният кредит. Но даването на циркулационен кредит не винаги означава кредитна експанзия. Ако количеството необезпечени средства, емитирани до момента, вече е оказало пълното си влияние върху пазара, ако цените, заплатите и лихвите са били адаптирани към пълното количество същински пари плюс количеството на необезпечени средства (т.е. към паричната маса в широк смисъл), отпускането на циркулационен кредит вече не е кредитна експанзия. Кредитна експанзия има само ако кредитът е отпуснат с допълнително количество необезпечени средства, а не ако банките заемат отново необезпечени средства, върнати от предишни длъжници.

 

Превод: Петьо Ангелов

About author

Лудвиг фон Мизес

Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973). Роден през 1881 г. в Лемберг, Австро-Унгария, в семейството на преуспял инженер. В противовес на мнозина, той обяснява как паричната политика на правителства всъщност създава рецесиите, а не ги преодолява, и още в началото на 20-те години предсказва Голямата депресия от 1929 г. Мизес се противопоставя на набиращата подкрепа идея за създаване на планово стопанство без свободен пазар и частна собственост. Във фундаменталния си труд „Човешкото действие” (1949) Мизес определя икономиката като наука за човешкото действие на индивиди със собствена свободна воля. Интелектуален ментор на Фридрих Хайек, Мизес не доживява да види интереса към идеите си, който идва след като Хайек спечелва Нобелова награда през 1974 г. Но още приживе учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “германското икономическо чудо”. Като президент на Италия личният му приятел Луиджи Еинауди възпира комунизма в страната, а във Франция друг негов ученик, Жак Рюф, като съветник на Шарл де Гол води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар. Всички те са членове на създаденото през 1947 г. Общество “Мон Пелерин”, което обединява икономисти- практици, и на което Мизес е сред основателите и първите ръководители.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.