Пазар за гласове: политически процес без романтика

Пазар за гласове: политически процес без романтика

22 views
0

Цветелин Цоневски

 

С наближаване на изборите купуването на гласове винаги става злободневна тема и политическите сили започват взаимно да се обвиняват в задкулисни действия с цел спечелване на повече гласоподаватели. Един бегъл поглед на самия предизборен процес обаче показва, че купуването на гласове е обикновена, при това съвсем законна практика. Тук разбира се не става дума за купуването на единични гласове, а за купуване на гласове на „едро“, обикновено към определени групи гласоподаватели. Обикновено обещанията са адресирани към живеещите в определен град или село, феновете на футбони отбори, представителите на профсъюзи и браншови организации, социални и етнически групи. Обещанията също са насочени към представителите на тези групи и варират като се започне от построяването на футболен стадион на определен отбор от Пловдив и се премине към саниране на панелни жилища, постояване на магитрали, преференциални условия за полагане на труд, ранно пенсиониране и се стигне до разпределение на средства от еврофондовете за определени дейности. Вероятно причината за това подобен вид обещания да не се разглеждат като част от купуването на гласове от една страна се корени в абстрактния характер на адресатите, а от друга че не става дума за директно заплащане за гласове, но тези обяснения едва ли са достатъчно убедителни като се има предвид все пак, че става дума как стимулите са предназначени за определена група, докато цената се разпределя върху мнозинството. Теорията за обществения избор отдавна е дала обяснение на този вид практика: търговия с гласове на едро.

Пазарът на гласове на дребно обаче е криминализиран. Недопустимо е според законодателя да се предлагат финансови или друг вид стимули в замяна на гласове. Обяснението е, че така се нарушава основният принцип на демокрацията: всеки има право на глас и следва да го упражни по съвест и без външна намеса. Разбира се от по-горе казанато е ясно, че външна намеса съществува. Политическите партии се конкурират с абстрактни обещания за обществен просперитет, като единствения просперитет който се постига е техния собствен, защото за никого не е тайна, че политическата дейност, или обвързването с политическа сила е най-сигурния начин за подобряване на имущественото благосъстояние. България от години е сред водещите страни по корупция и няма изгледи в скоро време това да се поправи. Колкото и благородно да звучат политическите кандидати, че са водени само и единствено от алтруистичното желание да подобрят качеството на живот на сънародниците си.

Легализизацията на пазара на гласове на дребно неминуемо ще увеличи активността по време на избори. Възможността да получиш финансов стимул ще постави много хора пред моралната дилема дали да приемат подобни предложения. От една страна гласоподатаватели ще участват заради финансовото стимулиране, но от друга страна това ще активизира и тези които са настроени романтично към самия процес и смятат, че с участието си ще неутрализират „продадените гласове“. От гледна точка на политическите сили ще трябва да се вземе решение дали да предлогат подобен вид стимули и ако предлагат на какво ниво. Изваждането на „светло“ на подобна дейност ще има положителен ефект: политическите сили ще трябва да покажат произхода на средствата и за какво се дават. Рискът при тях е, че подобна дейност може да им спечели гласове, но може и да има напълно обратен ефект. Практиката показва, че българският гласоподавател за последните 25 години никога не е гласувал и преизбрал управляващата партия или коалиция. Политическите партии носят и риска голяма група гласоподаватели да приемат стимули от различни партии и в крайна сметка да гласуват в „тъмната стаичка“ по убеждение. Тук е мястото да се спомене, че момента на гласуване става без предварително попълнена бюлетина или внасяне на електрони средства за да се документира за коя политическа партия е гласувано.

Крайно време е в България да навлезе модел в който е дадена възможност и на обикновения гласоподавател да спечели директно от провеждането на изборите. Обособяването на политическа класа, която разглежда дейността си като доходоносна професионална дейност заради възможността да разпределя бюджетни средства, да управлява еврофондове и да се възползва от достъпа до власт за да формира регулаторни органи и агенции които да определят по административен път, който няма нищо общо с пазарния принцип, цената на електроенергията, нивото на здравни и пенсионни осигуровки е единствената причина за отказ от реални пазарни реформи които до доведат до общ икономически просперитет. След като политическата класа обяснява разделението на държавните структури от икономическия живот като антисоциално, то тогава следва да се приложи демократичния принцип на равенство и да се позволи на всеки един гласоподавател да капитализира правото си на глас.

 

[1] Част от заглавието е взаимствано от статията „Politics Without Romance”  на Нобеловия лауреат по икономика от 1986 г. Джеймс Бюканън, http://www.montana.edu/econ/hfretwell/332/buchananpublicchoice.pdf

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.