Държава, пазар и пазарен фундаментализъм

Държава, пазар и пазарен фундаментализъм

0

Цветелин Цоневски

През последните две десетилетия на всяко правителство се възлагаха надежди за „възраждане“ на икономиката, за просперитет и социална справедливост. Винаги обаче само около шест месеца след идването има на власт ентусиазмът изчезваше, а скандалите и обвиненията в корупция, реваншизъм и икономически клиентелизъм вземаха връх. Може би настоящото правителство прави изключение. Никой не възлагаше големи надежди, но пък и никой не очакваше, че само седмици след встъпването едно наглед непринудено (но неуместно по ред причини) назначение, ще отприщи подобна вълна на недоволство. Каквото и да се говори за настоящите протестиращи: дали са интернет-лумпени, дали са сити, красиви, успели, дали представляват значителна част от обществото или не, настоящите протести по своя характер са уникални, защото не целят смъкването на определена политическа коалиция и заменянето ѝ с друга, а са за основна смяна на политическата система, определяща обществените и икономически отношения от 1989 година насам. Протестът е срещу всички политически сили, независимо желанието на някои от тях да се възползват и да излязат от анонимност. Начинът, по който протестиращите отказват да приемат „политическо покровителство“, както и откадът им да се поддават на провокации, е забележителен успех на едно гражданско общество, което осъзнава историческия шанс за промяна.

Съвсем нормално е да се зададе въпроса как и защо се стигна до тази ситуация. Неуместни политически назначения са правени многократно от всички управляващи досега, също както и провеждането на икономически реформи, водещи до икономически просперитет и социална справедливост. Само допреди няколко седмици упорито се говореше, че държавата се е оттеглила от икономиката и е оставила всичко в ръцете на олигарсите, които се разпореждат както си поискат за сметка на все по-обедняващото население. Ако твърдението за оттеглянето на държавата от икономиката е вярно и желанието за възстановяване на държавен икономически контрол е най-подходящото решение, тогава следва да се зададат няколко въпроса.

Вярно ли е, че от 1989 година насам влизането в политиката и създаването на политическа партия е начин за икономическо облагодетелстване и начин за надмощие над конкуренцията? Вярно ли е, че голяма част от занимаващите се с бизнес са обвързани с политически структури на местно и държавно ниво и това им гарантира икономически комфорт и закрила от конкуренти? Вярно ли е, че по времето на всяка власт напред излизат определени икономически групировки които бързо залязват, когато политическите им покровители слязат от политическата сцена? Вярно ли е, че политически лица участват като консултанти на икономически проекти? Вярно ли е, че контролът над държавния репресивен апарат и тайните служби се използва за разследване на конкурентите на близките до властта фирми и икономически групировки? Вярно ли е, че приватизавионните сделки са непрозрачни и винаги са съпроводени от скандали за корупция?

Въпросите могат да продължат, но предполагам повечето хора, които следят обществените отношения от последните две десетилетия, биха отговорили положително дори и на тези. Ако това наистина е така, тогава твърдението, че държавата се е оттеглила от икономическия живот не отговаря на действителността.

Олигархия съществува единствено в условията на директна държавна намеса в икономическия живот. Възможността на администрацията да избира „победителите“ в икономиката и правото да променя правилата без ограничение с оглед обслужване на интересите на проближените икономически групировки съвсем естествено създава условия за партньорство по оста политици-бизнесмени. Възможността за създаване на икономически комфорт – било то чрез издаването на лицензи и отнемането на лицензи на конкуренцията, своеволни проверки на държавни органи, различно прилагане на правилата спрямо различните икономически субекти, както и участието на държавните структури в разпределението на огромни средства под формата на държавни субсидии и еврофондове, са форма на директна държавна намеса в икономическия живот и форма на директен контрол върху това кои да са играчите на пазара и по какъв начин да се развива икономиката. В този смисъл критиците на пазарните отношения са напълно прави, когато говорят, че пазарът е несправедлив, но това, което удобно пропускат да признаят е, че тази форма на пазарни отношения всъщност запазва правото на вземане на икономически решение в малка група субекти, които ползват облагите от това положение, а прехвърлят разходите върху всички останали. Колкото и несправедливо да изглежда, това също е форма на пазарни отношения.

Не тази форма на пазарни отношения имат предвид тъй наречените “пазарни фундаменталисти”. Това, за което се говори, когато се спомене свободен пазар или върховенство на пазара, означава правото на всеки индивид да взема свободно икономически решения за това как да разпредели собствените си ресурси спрямо неограничения брои възможностти, които съществуват. Пазарът в този смисъл е процес, форма на човешко действие който се движи от постоянния натиск на поведение на милиони индивиди които всекидневно вземат решение за това дали да потребяват стоки и услуги, кои стоки и услуги да потребят, дали да спестяват и т.н. Това децентрализирано всемане на решения е основен елемент на свободния пазар защото гарантира правото на всеки един индивид да избира насрещната страна.

По този начин пазарът става конкурентен, защото конкурентната среда е съществува като даденост, тя се появява в резултат на свободния избор на потребителите. Правото на избор на контрагент е върховната форма на регулация при свободния пазар, която води до коригиране на поведението на предприемачите. В този смисъл елиминирането на всички изкуствено създадени бариери за навлизане на пазара имат ограничаващ характер. Разбира се свободният пазар не действа без бариери: за мнозина възможността за достъп до технологии, знания или банкови заеми например, са форма на бариери, но това са естествени бариери, които са преодолими, защото при тях водещ е елементът на предприемчивост и възможност за лично усъвършенстване, а не са резултат на политически контакти, които защитават икономическата дейност от конкуренция.

Свободният пазар означава оттегляне на контрола върху всеки член на обществото. Тази форма на независимост е несъвместима със сегашното положение на пълен контрол на държавните структури върху икономиката, и това автоматично прави свободният пазар нежелана форма на обществени отношения. Наградата от спечелването на избори и правото на съставяне на правителство е именно възможността за разпределение на материални блага. Когато разпределението става посредством свободния пазар, тогава за политическите сили се губи смисъла да участват на избори. Разбира се, постигането на тази желана форма на разделение на икономиката от държавата, задължително преминава през категоричния отказ на политическите играчи от икономически контрол.

Затова настоящият протест в България, доколкото исканията са за ограничаване на политическото влияние върху икономиката, а не просто замяната на една политическа групировка с друга, е напълно основателен и справедлив.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.