Образователната чалга се усилва

Образователната чалга се усилва

2 views
0

Или как партийната тирания се изражда в образователна

Тодор Стоянов

Образованието в България става все по-скъпо, все по-авторитарно и все по-неефективно. Упадъкът на българското образование продължава. Упадъкът на професионалното обучение и липсата на квалификация у подрастващите се задълбочава.

Едва 19% от завършващите днес с диплом за средно образование се реализират професионално. Тези 19% са показателни. 19% е КПД-то (коефициентът на полезно действие) на българската държавна образователна система – 81% неполезно действие или по-скоро 81% вреда – самоцелно похарчени пари на данъкоплатците за „производство” на функционална неграмотност.

Защо в България доброто, приложимо знание стана изключение? Защо развитието на творчески потенциал не само в изкуството, културата, занаятите, а във всяка обществено-икономическа сфера се оказва заплаха? Защото познанието и уменията са средство за изразяване на свободното човешко АЗ. Овладените знания и умения са средство за лична реализация – демонстративно и дръзко доказателство за индивидуалната свобода на личността.

Партийно-административната власт в България не иска свободни хора. Тя се страхува от Свободата. Едва 48% от заетите в образованието са педагозите, останалите 52% са техните началници -„образователните чиновници”. Какво по-сигурно средство за обучение на учениците в подчинение, от това да подчиниш техните учители и родители?

Упадъкът на българското образование е съизмерим с разложението на българската партийно-политическа система. Некадърността е проблем за индивида, но е резултат от съзнателното потискане на творческите му способности, от посредствеността на партийния колективизъм, чийто монопол 20 години след началото на т.н . „преход” властва непокътнат. Докато образованието е единствено държавно, то ще е под контрола на партийния колективизъм, който ще продължава да го превръща в социално подпомагане за многобройните си „образователни служители”. Голямата държава обаче вместо да решава, задълбочава социалните проблеми. Ниската производителност на труда е резултат от ниската или липсващата, непредобита в училище квалификация. Така че държавното фабрикуване на ниска образователна квалификация е всъщност фабрикуване на ниско трудово заплащане.

Тази самоцелна неефективност на държавното образование, управлявано в разрез с потребностите на отделния човек, в разрез на новите изисквания на информационния свят, в разрез с потребностите на пазара на труда, с професионалните обществени потребности, на фона на демографския проблем на България, който продължава да се задълбочава, сама по себе си като процес предвещава криза – 2 420 000 пенсионери, 1 172 000 деца и учащи, 835 000 партийно-административни надзиратели, и само 1 620 000 заети – произвеждащи принадена стойност и доход.

Без пазарна система в образованието е невъзможно да бъде добре заплатен и награден приносът на успяващите педагози и разграничен от вредата на образователните им началници. Без пазарна система за преподаване на приложими знания и умения, икономическият успех – индивидуален и обществен, е невъзможен, издръжката на учителското съсловие – малко вероятна, а обезпечаването на пенсионната система и на самите пенсионери – абсурдно.

Пазарното и конкурентно преподаване на приложими знания и умения не е просто преотдаване на успех и усвояване на конкретна квалификация, а съзнателно създаване на производителност и продуктивност, от които еднакво се нуждаят и индивида и обществото, и само чрез които, става възможно постигането на икономически растеж и развитие. Защото не заетостта, а производителността и продуктивността, са в основата на всеки икономически успех.
Само такова преосмисляне на причинността, която поражда успеха на отделния индивид и на обществото, може да предизвика политическа радикалност и да мотивира законови промени в образованието, които да доведат до желания от всички икономически и социален резултат.

Къде са всеотдайният български Даскал и къде – прословутите български родители, които дават мило и драго за знанието на децата си, за да се противопоставят срещу бюрокрацията и службарството в образованието? За последните 4 години на царски обещания България бе напусната от още 213 000 наши сънародници в трудоспособна и възпроизводителна възраст, а междувременно царската партия назначи свои 37 000 еничари на държавна заплата, които с разточителен сарказъм нарича „нови държавни служители”.

Държавното образование доказва на всички, включително и на тези, които го употребяват като социално осигуряване, че се проваля.

Изграждането на представа за последствията от този очевиден факт, както и че бъдещето не само в икономически, но в чисто физически смисъл в голяма степен зависи от реформата в образованието, би трябвало вече не само да определя какви да бъдат нейните параметри, но и да ни застави да я предприемем и направим.

Бъдещето се създава днес. Ако си спомним колко време са отлагани тези промени, можем да разберем от колко „бъдеще” сме лишени, заради партийно-политическо властолюбие, службарски егоизъм и обществено примирение. Но нека не живеем с илюзии – преподаването на функционална неграмотност днес е генериране на икономическа несигурност и мизерия утре.

Идват избори, и заедно с тях – новите тезиси на самодоволните партийни централи. Според тях – там „Горе”, разбирай – в министерства, президиуми и партийни съвети, ще се възкресяват държавните Агенции по оценяване и Институти по образование, които вместо Пазар в образованието, ще точкуват, ще тестват, ще оценяват качествата на учителите и училищата – т.е. ще ги правят все по-подчинени на партийно-бюрократичната система. Ето как партийната тирания се изражда в образователна. Вместо драстична промяна в образованието, която да отразява правото на индивида на избор, както и да поощрява способностите и различията между децата, тя ги потиска, уеднаквява и демотивира.

Твърде дълго време голяма част от учителите и от обществото вярваха, че старата образователна система, основана на подчиненост, а не на взаимност и свободен избор, ще се промени от само себе си. И докато чакаха, компенсираха липсата на пазар и качествено знание с паралелен сив образователен пазар, в който годишно се въртят около 800 млн. лв. (чиято реална стойност е два пъти повече, заради неплащаните данъци). Този компромис, обаче, не е решение на проблема. Защото така образованието се плаща няколко пъти, а резултатът става повече от съмнителен. Освен това, този компромис води и до бързо амортизиране на качествените учители с по 14-16 часа работа на ден. А така също, не дава решение за премахване на паразитите в образованието, които така или иначе са на гърба и на способните и успешни учители и на данъкоплатците.

Оценъчната система за успеха и провала на едно образование не се състои в неговото самооценяване и в оценките, които то дава на тези, които то обучава – оценките ги пишат Потребителят и Пазарът. Точно там, на пазара се виждат истинските пороци в 81% от случаите от едно нереформирано, конформистко и неефективно образование. Фокусът трябва да се премести от системата – към резултатите. От образованието като система – към познанието като продукт. Познанието, а не системата като цел. Преподаването на приложимо и продуктивно познание като цел е базата, на която трябва да се основават промените в образованието.

Средствата за образование в България и сега не са малко, като се има намаляващия брой на учениците. Ако останат само качествените учители, и учебната мрежа се оптимизира по пазарен път, всеки учител би получавал от 1000 до 1500 лева месечно.

Някак неадекватно е на този фон учителите да събират подписки, да стачкуват и да искат 20% увеличение на заплатата си – защото с увеличението от 20% те първо и най-много ще увеличат заплатите на началниците си, на тези, които ги подчиняват и ги правят още по-зависими от себе си. Друг е въпросът, че исканите средства няма да дойдат от Румъния или от Албания. Те трябва да бъдат изработени у нас и отнети от други български граждани, без да бъдат питани те дали са съгласни да продължават да бъдат ограбвани, за такива печални образователни резултати.

За да бъдат обезпечени и инидивидът, и обществото, с успешно знание, а българското училище и учители с желаните от тях средства, е необходима децентрализация и автономност на образованието, а за да е еднакво достъпно то за всички, парите за него от данъците трябва да „вървят“ с ученика. Така рязко ще се съкратят държавните разходи за образователно „планиране“ – и ще се прехвърлят към местното самоуправление (където контролът им е по-непосредствен и възможен), и което е по-важно ще се формира образователен пазар, на който образованието ще се оценява от потребителя в зависимост от резултата от него.

Така става възможно изкарването на “мъртвите души” от образованието, които не само се изхранват от него, но и го умъртвяват съзнателно. Защото неграмотността е елемент от възпроизводството на властта. Но животът иска възпроизводство на знания и на умения, а не на зависимост и подчиненост. Едно по-добро качество на живот не може да бъде резултат от чакане на нов план за централизация и осъществяването му, а от енергичното противодействие на такива планове от всеки член на обществото.

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.