Обезсмислянето невъзможно!

Обезсмислянето невъзможно!

48 views
0

 

или (политическа) теория на (себе)обезсмислянето

Николай Христов

Обикновено избираме политиците, за да решат даден проблем. Това ни обещават самите те, за това хората гласуват за тях. Нека да допуснем, че някой политик реши проблем, за който му е било гласувано доверие. Какво би направил? Веднага би си измислил нов проблем, иначе битието му на политик би загубило смисъла си. Тъкмо този процес се наблюдава през последните n-стотин/хиляди години политическа история.

Ако няма проблем, не ти трябва политик, който да го решава. С какво ще се прехранва тогава т.нар. „политически елит“, който вече спокойно можем да наричаме „политическа номенклатура“? Остава на улицата, тъй като политиката е единствената професия, която има.

Е, възможно ли е при това положение, политиците да решават проблемите на хората? Отговорът се подразбира. Дори и да е хипотетично възможно, аксиоматично-стимулно не е. Предпоставката на (само)обезсмислянето „работи“, ако щете на чисто подсъзнателно-интуитивно ниво. Нима човек би направил нещо, което да обезсмисли по-нататъшното му съществуване? Няма такива същества. Представете си какво би коствало на един обикновен човек да промени кардинално начина си на живот, или дори само професията си. Сега си представете, че същото е и при другите хора и професии. И очаквайте психологически бунт дори срещу намека за скорошна (и „принудителна“), поради промяна на условията на средата, адаптация.

Нека да помислим наистина трезво колко от проблемите, които си мислим, че съществуват, сме осъзнали като такива сами, и колко са ни внушили  професионалните политици? И в чии интерес е те напоително, ден след ден, да се опитват да ни ги вменяват? Няма да давам примери, за да не предизвиквам излишни полемики. Оставям това упражнение на съвестта на читателя.

Защо обаче е важно да схванем тази самоочевидност за същността на политиците? Ами … за да знаем какво да търсим на т.нар. „пазар на идеи“, тъй като нито политиците, нито политическата система няма да изчезнат утре, сменени с магическа пръчка.

Политиците никога няма да свършат това, което би ги обезсмислило като такива, а именно да ни решат проблемите. Тъкмо напротив – естественият стремеж за създаване на смисъл за себе си, на собствена полезност, „ги принуждава“, понякога дори несъзнателно, да си измислят проблеми, които те трябва да решат.

Има обаче тук-там някакви хора, обикновено пишман-политици (разбирайте „непрофесионалисти“, обикновено експерти), които се появяват от време на време, опитвайки се да дисквалифицират „проблемите“, зададени от политиците. В тези хора може да се намери някаква смисленост, доколкото почтеността на учения ги е извадила извън зоната им на комфорт и обичайните им занимания.

Има и едни други, пак не съвсем същински политици, чиято мотивация да се докоснат до политическото е подобна на преждеспоменатите, но е с много по-ярък политически оттенък. Само че е с обратен знак на мотивацията на т.нар. „политическа номенклатура“ – те искат да обезсмислят политиците, за да осмислят нормалната си битийност на обикновени люде с професии, умения и качества, които искат да прилагат спокойно, създавайки действителна стойност. Не искат да бъдат въвлечени в и да се съобразяват с измислени от политиците проблеми. Именно в такава светлина е и политическата им битийност. Затова казвам, че не са „съвсем политици“. Досегът им с политиката е дотолкова, доколкото се налага развенчаването на псевдо-проблематичността на човешкото битие и изобличаването й като такава.

Можем да ги открием някъде там, на „пазара на идеите“, скромно и с неудобство заели сергията в ъгълчето, която никой от по-гласовитите „политичски професионалисти“ не иска да заеме, защото цирковото им изкуство изисква най-централните и лесно забележими от публиката щандове … В ъгълчетата обаче обикновено са забутани най-ценните съкровища, скрити за окото (и ума) на масовия зрител.

 

About author

Николай Христов

Завършил е магистратура по „право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Практикуващ адвокат от 2008 г. Специализирал е в областта на търговското и гражданското материално и процесуално право. Има интереси в областта на икономиката и философията. Участва в събитията и обществените процеси по време и след протестите от 2013г. и е отдаден и на редица обществени каузи. Член на Института за свободен капитализъм „Атлас“.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*